The Library
Mindig arra panaszkodunk, hogy túl kevés az időnk. Ám ha valóban kritikusan vizsgálnánk meg saját cselekedeteinket, és legalább valamiféle napirendet készítenénk magunknak, akkor azt látnánk, hogy bizonyos tevékenységek szükségtelenek és haszontalanok. Ezek nem csak értékes időtől fosztanak meg, hanem a meditációhoz szükséges energiától is, ami által ez utóbbi sokkal nehezebb vagy teljesen lehetetlen lesz.
3.2.8.1Времето е като голяма съкровищница. Ако не сложите нещо ценно в нея, няма и да получите нищо. Ако сложете философско учение и самообучение в нея, най-малкото ще извлечете мир и разбирателство, a най-много - може да достигнете до осъзнаването на Истината.
3.2.8.8Той понякога трябва да си зададе въпроса колко още години може да се надява, че ще му бъде даван шансът, който всеки живот предоставя на човек да се извиси над себе си.
3.2.8.9Той ще бъде принуден да признае, с тъга в ума, че е бил твърде зает с тривиалните проблеми на момента, за да пречупи мистериозните бариери, които препречват изходa ни от човешкия затвора на времето и пространството.
3.2.8.13Куестът не изисква отказ от светския бизнес, а само отказ от малка ежедневна част от времето, посветено досега на такъв бизнес. Изисква се за половин или три четвърти час всеки ден, да има вярно отдаване на упражнения за медитация. Твърди се, че най-пълното осъзнаване на Висшето Аз може да бъде постигнато, без да е нужно посвещаване на йоги йството.
3.2.8.15След като разпознае отговорността да изпълни по-висшата цел, заради която Безграничната мъдрост го е изпратила на този свят, той ще трябва да разпознае и задължението да отдаде част от всеки ден на изучаването и медитацията над нея...
3.2.8.22,За да намерим времето, необходимо за медитацията, може да се наложи да планираме по-добре свободното си време и да преразгледаме нашите ценности. Това само по себе си е полезна самодисциплина. Защото се втурваме тук и там, трябва да се запитаме къде се втурваме. Какво по-добро можем да направим в ценното си свободно време, от единението с душата?
3.2.8.23... земният живот е мимолетен, преходен, никога не удовлетворява напълно и следователно е само външното лице на живота му; дълбоко в него трябва да има постоянно търсене на истината и реалността, които единствено дават вечен мир.
3.2.8.26,Ако мислите, че нямате необходимото време, за да практикувате мисловен покой, тогава намерете. Изместете от дневната програма по-малко важните неща, така че да направите място за тази, най-важна от всички дейности.
3.2.8.33Истинската работа по духовното търсене трябва да се извършва навътре от ума, а не от тялото. Кандидатът трябва да се опита да живее своя външен живот възможно най-нормално и да избягва да прави публичен спектакъл от факта, че той следва духовния Път.
3.2.8.36... Свръхсебето не живее публично, а в тайна. То е напълно извън светската дейност. Следователно колкото по-добре се свържете с него, вероятно толкова повече тайни ще разберете по отношение на събитията. И когато успеете най-накрая да се обедините с него, устните ви ще бъдат напълно неми - не само поради по-голямото смирение на егото, но и защото това е желанието на Свръх Азът ви ...
3.2.8.43,Не трябва да забравяте, че всеки без изключение се намира в живота там, където еволюционният поток го е довел и че външният му живот е резултат на всички онези опитности събрани от много, много прераждания…
3.2.8.48,Всички велики пророци са обърнали специално внимание на факта, че задачата за духовно просвещение на другите е най-важната и най-полезна дейност, с която всеки човек може да се ангажира …
3.2.8.64,… Този, който иска да помогне на другите да започнат духовното търсене, да упъти онези, които вече са поели пътя да намерят правилната посока, и да направи достояние на обществеността като цяло водещите истини на духовното знание, смята, че върши най-полезната дейност. Най ефективната и трайна подготовка е първо-той самият да се одухотвори и след това от него зависи да продължи все по-пламенно с усилията си.
3.2.8.64,Той може да поиска, когато е по-добре подготвен, да служи на много хора. Но докато дойде това време, по-добре е да продължи да работи върху себе си, подобрявайки моралния си характер, увеличавайки познанията си за философските учения, смирявайки се в ежедневната молитва и поклонение, и развивайки тази нишка на интуицията, която го свързва с Душата.
3.2.8.66Търсещият човек, който следва този път, е и ще служи като канал за вдъхновението и просветлението на други по-малко напреднали от него - в рамките, разбира се, на неговите способности и предели. Поради това, той трябва да положи всички усилия, за да разбере какво точно представлява Търсенето, какво допринася Философията за това, и какво - на ежедневен език - означава и предлага на човека в ежедневието.
3.2.8.67Не сме се родили предимно, за да служим един на друг. Родили сме се, за да осъзнаем Върховния Аз...
3.2.8.75,Божествената сила да помагаме, да изцеляваме, да напътваме или да обучаваме другите започва да се проявява, когато започнем да се обръщаме към нея смирено, молитвено и така да създаваме необходимата връзка чрез медитация и учение чрез алтруистични действия и религиозно благоговение.
3.2.8.78Този, който е намерил вътрешна сила и познание, външно здраве и душевна енергия се превръща в положителна сила в света, способен е да помага на другите, вместо да иска помощ от тях. Първо трябва да спасиш самия себе си.
3.2.8.95Каква е най-голямата благотворителност, най-истинската филантропия? Тази която просветлява човека, за да може да намери в себе си всички ресурси, от които се нуждае за да управлява живота си, така че той да му донесе най-голямото щастие.
3.2.8.100... Ние сме тук на Земята, за да намерим душата...
3.2.8.101,Чувството на състрадание и служенето спомагат за прочистването на човешкия манталитет от своя вроден егоизъм и за освобождаването на човешкото сърце от вроденото си себелюбие . Така те са полезни за кандидата, който върви по пътя на пречистването.
3.2.8.102Единственият вид услуга, която може да направи е неплатената помощ. Той с радост приема това условие. Всичко, което прави, за да помага на другите, той прави от любовта към самия акт.
3.2.8.109Когато отдадеш живота си, доколкото можеш , за да дадеш помощ и духовна подкрепа на тези, които се нуждаят от нея, ти получаваш многократно от тези, стигнали по-далеч по пътя на Духовното търсене.
3.2.8.119Най-добрата форма на социална услуга е тази, която води другите към по-висшето разбиране на истината ...
3.2.8.122,Bármit is teszünk másokkal, azt a karma ereje folytán végső soron visszakapjuk. Ennek megfelelően ha gyakran gondolunk arra, hogy az emberiséget szeretnénk szolgálni, akkor azzal magunkhoz vonzzuk a hasonló célokon dolgozók spirituális segítségét.
3.2.8.123Макар да е вярно, че помощта, която оказваме на другите, винаги ще се върне при нас под някаква форма, някъде, някога, той не е мотивиран от желанието да получи обратно възнаграждение. Той ще се заеме с тази услуга за човечеството, защото от сърцето му ще се надигне съчувствие, защото ще направи добро.
3.2.8.124След като ученикът се е подготвил достатъчно – т.е. след като е преминал философската дисциплина за пречистване на характера, потиснал е нисшата си природа, развил е интелекта си и е развил интуицията си – тогава той ще бъде способен да използва дарбите си за практикуването на по-висш ред на медитация, която ще му донесе блаженството да общува с Върховния Аз. Други, които може вече да са извлекли полза от общуването с него, ще открият че споменатите облаги са били повърхностни в сравнение с тези, които следват трансформацията...
3.2.8.131,... Човек определено трябва да премине през много прераждания преди да стане годен канал за Върховния Аз. Но това не значи, че преди това той не е използван от висшата сила. Ученикът, който още не е бил пречистен от егоизъм, може да бъде използван само частично, на части и на интервали, докато този, който е успял да извърши необходимото вътрешно предаване на Върховния Аз, бива използван непрестанно.
3.2.8.134,При опита си да помогнем на другите в тези безпокойни времена и не по-малко на собствените си деца – би трябвало да мислим за тях в отношението им към Бога, по-скоро отколкото в отношенията им в семейството или към заобикалящата ги среда. В случай, че са попаднали в необичайни или неочаквани обстоятелства, ние имаме малко или никакъв контрол. Молитвата или положителното мислене дава не по-малко помощ от казаното и стореното.
3.2.8.136Когато аспирантът доброволно предоставя духовна помощ на друг или я търси за себе си, той не трябва да взема пари в замяна от една страна, нито да ги дава като плащане от друга. Такива нужди ще бъдат задоволени от Безкрайния разум в подходящия момент.
3.2.8.138Ако открие, че Висшият Аз сам го използва в даден момент като личен инструмент за напътствие, благословия или изцеление, той трябва да се погрижи да държи егото настрана и да го отдели от тази връзка.
3.2.8.141Нека не се забравя, че добрата воля към човечеството не изключва добрата воля към себе си. Пътят на мъченичеството, на безполезната смърт за другите е пътят на емоционалния мистицизъм. Пътят на служене, на живот, полезен за другите, е пътят на рационалната философия.
3.2.8.149Тези хора, които са познали този вътрешен живот, този друг Аз, които имат таланта да общуват чрез речта, писмеността или чрез действията, имат задължението да кажат на другите за него. Но ако не разполагат с този талант, няма нищо лошо да останат в мълчание за това. Защото, както Рамана Махариши веднъж ми каза, ”Мълчанието също е форма на речта.”
3.2.8.153Този, който е придобил достатъчно познание, за да помага на околните, може с посланието си да достигне далеч! Ако наистина се окаже в полза на някой близък и той от своя страна подкрепи друг, то влиянието е неоценимо и би се разпространило до безкрайност!
3.2.8.154Тези, които търсят истината, са малко, но техният брой се увеличава. Всеки от нас може да изпълни собствения си дълг, като каже правилната дума в правилния момент , като заеме или подари правилната книга на гладния за истина човек.
3.2.8.157Има подходящо време за всичко. Когато е достигнал възрастта, в която може да задълбочи собствените духовни интереси, той трябва да намали своята дейност и да запази енергията си за по-висша услуга, първо на себе си и след това на другите.
3.2.8.161Благородните и красиви учения на стара Гърция, от Сократовите до Стоициските, са в хармония с вековните учения на висшата философия. Макар да проповядват възвишена самостоятелност, те не проповядват тясна егоцентричност. Това е символизирано ясно в историята за пещерата на Платон, където човекът, който достигнал до Светлината, незабавно се отказал от заслужената си почивка, за да се спусне да напътства и помага на затворниците, които все още били в мрака на пещерата.
3.2.8.164
16 н 2014
5 ю 2013
1 а 2013
22 о 2013
9 ю 2024
26 а 2012
4 ф 2018
29 н 2021
12 м 2014
9 д 2023
7 ф 2021
29 м 2017
13 ю 2017
9 м 2018
11 м 2019
9 д 2015
4 м 2015
22 с 2018
6 ю 2015
22 ю 2018
6 н 2013
9 с 2022
11 ю 2018
23 д 2011
25 а 2021
4 н 2014
6 ф 2015
13 д 2014
3 ф 2015
24 д 2011
14 ф 2025
9 д 2018
27 я 2023
30 д 2015
2 н 2011
11 о 2012
12 а 2018
19 о 2012
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se