The Library
Всички търсения включват винаги форма на пътуване, периодично преместване от една точка до друга. Духовното търсене включва постоянно интелектуално пътуване, но само една важна промяна - от гледна точка на егото към Висшия Аз.
3.2.4.5Какво е това, което Висшият Аз е очаквал толкова дълго и толкова търпеливо? Това е волята ни да оставим егото да умре, така че Висшият Аз да може да заживее в нас. Веднага след като проявим тази нова воля, улавяйки всяка нова възможност и надминавайки егоизма, идва струята на нов живот.
3.2.4.6Всичко, което помага да се намали преобладаващото влияние на егото, помага на неговото Духовно търсене …
3.2.4.7,Нека се изправи пред факта, че ако търси Висшия Аз с една част от Аза си, то той също търси собственото си его с другата. Той се опитва да ходи в две различни посоки. Едната или другата трябва да си oтиде.
3.2.4.10Заличаването на собствения му егоизъм, предизвикано от две развития – първо, постоянното оформяне на характера и второ, приспособяването към живот в дълбоката тишина на медитацията – ще позволи на Висшия Аз да действа в рамките на и чрез него
3.2.4.14Всеки път, когато се опита да отхвърли отговорността, която носи за собствените си грижи и да я прехвърли върху раменете на други хора, той несъмнено предизвиква повторното появяване на тези тревоги в живота си. Защото вътрешните причини все още съществуват.
3.2.4.16Да, небесното царство със сигурност ще слезе и ще се установи на земята. Но смисълът на Исус не е обществен; той е индивидуален. Всеки човек трябва да го създаде в рамките на собствената си сфера, в рамките на собствените си чувства, мисли и действия.
3.2.4.18Суетният човек, глупавият човек или похотливият човек не може да влезе в небесното царство. Той първо трябва да бъде достатъчно смирен, за да заглуши егото, достатъчно интуитивен, за да разкрие измамата му, и достатъчно силен, за да преодолее желанията му.
3.2.4.19Какво означава да се освободим от господството на егото? Докато не видим това ясно, ние няма да видим какво усилие трябва да направим за да го постигнем. На първо място, това означава постоянно обучение да разглеждаме себе си и нашата съдба хладнокръвно, безкористно и безпристрастно, така като разглеждаме другите хора и съдбата им. На второ място, това означава постоянна бдителност, за да се предпазим от изкривяващата, замъгляващата и развращавата намеса на личните навици, мисли и чувства. Сляпото следване на тези наклонности на нашата природа, натрупани от далечното минало, прави по-голямата част от живота на егото. На трето място, това означава постоянно упражняване за потискане на мисли и емоции, докато култивираме неподвижността на съзнанието.
0.2.4.21Наблюдаването на ежедневното поведение и прегледът му в ретроспекция е не по-малко необходимо от практикуването на медитация.
3.2.4.23... Гледай на най-лошата си, най-дразнеща тревога като на гласа на твоя Висш Аз. Опитай се да чуеш какво Той ти казва. Опитай се да премахнеш препятствията вътре в теб, към които Той те насочва. Гледай на това специално изпитание, на това конкретно предизвикателство, като на най-важното нeщo за собственото ти духовно израстване...
3.2.4.24,… Във всеки момент от вашия живот – с всяка случка, всяка ситуация, всеки контакт с другите, Безкрайната Мъдрост ви дава шанс да се развивате, само ако можете да излезете от егоистичната си дупка и да го използвате.
3.2.4.24,Мястото, където се намирате, хората, които ви заобикалят, проблемите, с които се сблъсквате и събитията, които се случват в този момент—всичките имат собствен, специален смисъл за вас. Те се проявяват под закона за възмездието, както и под специфичните нужди на душевното ви израстване. Изучавайте ги добре, но безлично, не егоистично и реагирайте подобаващо. Това ще бъде трудно и неприятно, но е сигурният начин да решите всичките си проблеми...
3.2.4.24,Не се затваряйте толкова строго в практическите си дела и лични отношения. Отворете душата си за възхищението над Природата, високите полети на изкуството, и преди всичко към тишината.
3.2.4.27Неговата работа е да подготви почвата и да посее семето; Природата ще свърши останалото. Тоест, той трябва да организира благоприятните физически обстоятелства и правилната психологическа концентрация, в която най-лесно може да се роди вдъхновение.
3.2.4.28Всеки човек трябва да работи върху себе си и да остави другите намира. Да ги критикуваш и да ги осъждаш е лесно, но това означава да се провалиш в това да гледаш собствената си работа. А каква е собствената работа на човек? Тя е да работи върху себе си докато не съзнае божествената частица в себе си.
3.2.4.34Неговата задача е да открие присъствието в себе си на по-дълбок и по-божествен слой на ума.
3.2.4.35Той се намира в измеримо време и в масирана форма, но се опитва да разбере, достигне и идентифицира това, което е безвремево и безформено. Как може да се направи това, освен ако търсещият Аз не се трансформира...?
3.2.4.38,Когато някой работи без учител, е наложително да увеличи усилията си. Той трябва да се стреми да развие по-висша съзнателност към смисъла на всички минали и настоящи преживявания, в светлината на новото си познание, да бъде по-обективен в себенаблюдението си, в наблюдението на мислите и действията си във всяка ситуация. И, на последно място, да разпознае факта, че собствения му ежедневен живот е материала, с който му се дава да работи.
3.2.4.41Таен призрак за всеки вдъхновен човек е, че той се оставя да бъде воден. Той не взема решения, в които интуицията може да се справи много по-добре. Но тук се подразбира той да може да спре и изчака тайното послание на интуицията си.
3.2.4.45Всичко, което помага на човек да осъзнава съществуването на нещо по-високо от неговата личност, и всеки опит, който го кара да се стреми към по-духовен начин на живот, трябва да се култивира ...
3.2.4.46,… Той трябва да позволи на универсалната жизнена сила, която вече е в него, да поеме изцяло сърцето и ума му. Това, което предотвратява това, е личното его, което мисли, че е пълноценно и което се е отделило от универсалната жизнена сила. Философската дисциплина е предназначена да преодолее този егоизъм, или както каза Исус: „Откажете се от себе си, и ще я намерите.”
3.2.4.47,Ако той се запита: „Кои са върховните ценности на човешкия живот?“—и ако ясно отговори на този въпрос – той ще бъде в състояние да отговори на повечето моментно възникващи въпроси, свързани със стратегическите политики, тактическите детайли и практическите проблеми на човешкия живот...
3.2.4.48,… Ако търси крайните цели, той ще може да постъпва правилно. Ако разбере каква е по - голямата цел сред малките, ще му бъде много по-лесно да знае какво да прави във всяка дадена ситуация, когато трябва да избира между противоположни действия .
3.2.4.48,... Нека той помни, че не може да покори желанията си или да подчини животинската си природа със собствена сила. В крайна сметка, Божествената благословия е това, което го освобождава от оковите му. Благословията идва само след като той самият е положил всяко възможно усилие, след като се е упражнил да жертва желанията си и е предал цялата си нисша природа на Върховния Аз...
3.2.4.50,Интуицията, вдъхновението и дори благодатта могат да дойдат директно при него чрез молитва, медитация и четене.
3.2.4.62Честно и без срам, той ще признае животното вътре в себе си. Той знае мястото му в дългото израстване, което той е преживявал през много земни животи. То е послужило за своята цел. Но една по-висша цел сега се е показала и трябва на свой ред да бъде изпълнена. Получовекът трябва сега да стане цялостен човек. Затова, контролът на Аза трябва да бъде овладян, колкото и да е трудно.
3.2.4.71Интелектуални дефиниции на трансцедентни състояния ни оставят в мрака. Трябва да практикуваме ходене по светия път, а не просто да говорим за него, за да разберем какво наистина представляват тези състояния.
3.2.4.75Той трябва да допуска в ума си красиви мисли и прекрасни настроения и по този начин да го държи в готовност като място, където душата може да влезе спокойно.
3.2.4.81Има закони за висшето духовно развитие, но те се разкриват само след изпълнението на техните условия. Първото е, че той трябва да прилага това, което вече знае, а не да го остави само като теория.
3.2.4.84За изучаването на философията и особено за практикуването на нейния Кратък Път е важно да се избягват негативните мисли и чувства, всеки път да бъдат отхвърляни още когато се надигат. Това не е само морална, но и практическа необходимост. Това избягване помага на ума да достигне или да запази деликатното състояние на интуитивно, трансцедентално разбиране.
3.2.4.89Действителното разбиране на Истината може да бъде развито само по един начин, чрез интуитивна активност, разграничена от интелектуалните или физически усилия.
3.2.4.97Мислите, които поема в съзнанието си, трябва да могат да го отведат по-далеч в търсенето на Съвършеното.
3.2.4.105Би било погрешно да се вярва, че е достатъчно кандидатът да съедини правилната теория със самокорекция и правилно действие, за да осигури най-висок резултат. Четвъртият елемент, необходим за завършване на усилията му, е още по-важен. Това е правилната медитация.
3.2.4.119... важността на кратко упражняване на умствена тишина всеки ден е голяма. Именно тази практика носи определени резултати във времето и е това, което му дава сила, както и разбиране. Необходими са усилия.
3.2.4.124,От една гледна точка свършената работа по Мисията е просто разкриване на прикритото: мисли, емоции и страсти, непрестанната екстроверсия и безспирният егоизъм покриват безценния диамант като дебел слой пръст. Ето защо пробиващото действие на медитацията е толкова необходимо.
3.2.4.125
11 м 2018
9 м 2011
28 ю 2023
29 с 2012
19 а 2012
10 ю 2015
5 а 2016
28 а 2022
31 м 2016
4 м 2025
8 ю 2012
2 с 2012
30 с 2012
26 о 2022
29 м 2024
16 с 2013
29 м 2015
31 д 2021
21 а 2012
6 я 2012
14 о 2017
10 ю 2019
2 а 2013
21 н 2017
27 а 2014
8 ю 2023
11 ф 2014
27 м 2013
6 ф 2017
26 ф 2017
8 о 2013
18 ю 2015
21 а 2022
24 я 2023
5 я 2021
24 ю 2014
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se