The Library
Той ще трябва да признае, че не само външната вселена, но и собствената му природа се управлява от конкретни закони и че духовното му развитие също е подвластно на такива закони.
3.2.2.1Който мисли само за препятствията по пътя си, никога няма да постигне целта. Необходимо е да медитираме и да работим за развитието на положителни качества, това ще направи възможен напредъка.
3.2.2.40…Пътят може да бъде дълъг, но когато дойде успехът, това става неочаквано и последните стадии са къси и бързи…
3.2.2.49,Освен духовните награди, има и допълнителни и осезаеми такива - по-добро здраве, по-големи постижения и по-малко неизбежни неприятности, които са самопричинени.
3.2.2.57Той е извървял дълъг път, ако последната му мисъл, когато си ляга вечер, е за Върховния Аз и първата му мисъл, когато се събужда сутрин, е за Върховния Аз.
3.2.2.62Определено можете да се надявате на успех, когато тенденцията ви на мислене и тенденцията ви на действие е силно насочена към една единствена цел, когато напълно сте подчинили личните чувства и темпераментните склонности на разрешаването на проблема за истината.
3.2.2.63Този, който е подхранвал мислите и развивал покоя и се е ръководил от предписанията, които философията му е предлагала, когато дойде късната вечер на живота му не само никога няма да съжалява, но ще бъде доволен.
0.2.2.67Ако някой наистина иска да напредне, камо ли да успее, не знам как може да избегне тези две задължителни условия: упражнения и постоянство ...
3.2.2.71,Той може да измери напредъка отчасти чрез признаците за укрепване на интуицията и отчасти чрез признаците за засилена воля.
3.2.2.77... Често се случва на човека тръгнал по този път на развитие- това, от което има голяма нужда, не идва когато го поиска , а идва само когато нуждата всъщност е назряла. Тази комбинация от това да направи своето и след това да вярва в Бог ще го пренесе през всичките му трудности.
3.2.2.90,В крайна сметка, той ще се отклони от по-малко полезните занимания. Обикновените автоматични откликвания на тези и други светски дела ще престанат, и човек ще усеща задълбочаващата се нужда от затихнала мисловност и вътрешен мир.
3.2.2.91Умът трябва да продължи малко по малко да се разделя с древните си илюзии, с предразсъдъците си от край време, почти без никакъв напредък, докато един съдбовен ден истината не надделее изведнъж, като ярка светкавица от върховно просветление.
3.2.2.92Да се убедиш в съществуването на Душата е първата, най-малка стъпка. Интелектуално проучване на същността на душевността и дисциплиниране на егото е следващата стъпка и тя изисква най-много време. Директно, интуитивно осъзнаване на душевното присъствие е третата и последна стъпка.
3.2.2.110Първоначално той няма да намери нищо повече по пътя от това, което усилията му могат да осигурят за него. Ето защо по-ранните години често изглеждат толкова дълги , толкова стерилни и толкова монотонни. Но през следващия период благодатта се смесва с неговите усилия и тогава се появяват обнадеждаващи резултати. Третият и последен етап става свидетел на това как даровете на Висшето Аз падат като зрели сливи в скута му, без никакви допълнителни усилия от негова страна. Тук всичко се извършва чрез простото действие на благодатта …
3.2.2.117,
7 я 2014
20 ю 2021
15 а 2017
21 я 2021
2 ф 2013
22 ф 2014
31 я 2016
15 а 2021
21 а 2016
7 м 2022
9 м 2017
16 н 2013
15 о 2011
16 с 2024
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se