The Library
Неговото първо усилие е да открие препятствията, които забавят просветлението, второто – да ги отстрани. Това съставлява Дългият Път.
3.2.1.1Умът е възпрепятстван да познава истината поради собствените си дефекти, ограничения или недостатъци, от собствените си страсти, егоцентричност и мисъл за притежание. Философската дисциплина определя като цел премахването на тези пречки ...
3.2.1.3,... Медитацията трябва да започва с тиха молитва, формулирана така, че да изразява духовно желание за по-висш начин на живот. Това може да бъде последвано от концентриране върху избрана духовна тема. Трябва да бъдат положени всички усилия да не се оставят мислите да блуждаят и да бъдат връщани, когато го направят.
3.2.1.4,Не светът стои на пътя ни и не трябва да се отречем от него, а от нашето психическо и емоционално взаимоотношение със света; и това трябва само да бъде коригирано. Ние може да останем там където сме, без да се оттегляме в ашрам или манастир, при условие, че направим вътрешна промяна.
1.2.1.12Този, който започва това търсене, ще трябва много да работи, защото ще трябва да работи върху слабостите на характера си, да мисли безпристрастно, да медитира редовно, и постоянно да се стреми. Преди всичко той ще трябва да се обучава в дисциплината за отказване от егото.
1.2.1.16Ако човек може да направи малко, за да допринесе за появата на Благодат, той може да направи много, за да премахне препятствията към нея.
3.2.1.35Лъчите светлина ще влязат в съзнанието на всеки човек дори и сега, когато не са възпрепятствани от външната насоченост на вниманието, превратностите на емоцията и страстта, малките непреклонности на логическия интелект, и привързаността на човек към собственото му его. Ето защо премахването на тези препятствия - което е специално дело на Дългия Път - е задължително за напредъка.
3.2.1.43Когато човек стане незадоволен от себе си, когато усети, че това, което прави, мисли, постига е недостатъчно, неизвисено или дори не в правилната посока, той е готов за Дългия Път на самоусъвършенстването.
3.2.1.48Няма упражнения, които да ви разкрият смисъла на живота. Това може да се постигне само чрез опит и размишление. Въпреки това, упражненията имат второстепенен смисъл, като ви помaгат да развиете концентрацията си, от която имате нужда за правилни размишления.
3.2.1.51Търсенето на истината чрез ум, деформиран от омраза, гняв, пристрастия, горчивина или алчност, или с недостатъчна концентрация, спокойствие или стремеж завършва неминуемо с неуспех ... Ето защо е необходим Дългият път.
3.2.1.59,Със сигурност той трябва да се стреми към търсенето на истината, готов да отдаде време за търсенето, тъй като това изисква изучаване и медитация, но също така трябва да бъде готов да практикува форми на самодисциплина. Това отчасти е така, защото търсенето на истината успява дотолкова, доколкото той може да се отдели от егото и от мислите, страстите и настроенията, които то произвежда .
3.2.1.75… Търсенето на Върховния Аз трябва да започне с дисциплиниране на нисшия Аз.
3.2.1.81,Той трябва да подтиска по-ниските емоции всеки път, когато те се качват в главата му. Обикновеният неуверен човек може да позволи негодувание, завист, гняв, похот, омраза, алчност да се проявяват и действат без ограничения на сцената на живота му, но ученикът не може. Самоочистването е колкото негова нужда, толкова и негово задължение.
3.2.1.107... Дългият Път просто го отвежда до друга част на егото, макар да е по-висшата част.
3.2.1.136,Тези, които често се отдават на мисли за своето минало, попадат в капан и стават затворници на егото. Опрощение за грехове, които вече са извършени и самосъжаление за това, че са били жертва на нечие друго провинение – и с двете лесно се прекалява и се създават още препятствия, които да бъдат преодолявани по Пътя.
3.2.1.154Твърде много загриженост за собствения си духовен напредък, твърде много себе си в мислите и твърде малко Висш Аз—това само го обвързва по-силно с егото.
3.2.1.172Някои неща в собственото му същество блокират пътя му към Висшия Аз. Необходимо е усилие, определено, непрекъснато и дръзко, за да ги изчисти. Те са емоционални и страстни по вид, по същество егоистични.
3.2.1.181Търсещият по Дългия път се опитва да премахне по-слабите си чувства и да култивира по-благородните. Но при всички тези усилия той гледа сам на себе си , пречиствайки и подобрявайки егото си, но все пак собственото си его.
3.2.1.191Ако план за прогрес, като Начинанието, продължи да бъде само интелектуален – не се сведе до сърцето и не го трогне, надяващият се ще остане от външната страна на пределите на Висшия Аз.
3.2.1.195В основата на Късия път лежи разбирането, че ние винаги сме били Божествени. Това не е нещо ново. Ние сме такива. Единственото нещо е да го приемем!
3.2.1.209,На Дългия Път много ученици искат преживявания – мистични, окултни, психически. Това, което ги иска и търси удовлетворение от напредъка е егото. Егото се чувства важно. По Късия Път няма копнеж за вътрешни преживявания от какъвто и да било вид. Когато вече си в Истинското, вече няма копнеж...
3.2.1.209,... Няма еднакво зададено правило за всички. Един човек е подходящ за малко от Краткия Път и за повече от Дългия Път, докато при друг е обратното. При повечето хора комбинацията е най-добрия вариант ...
3.2.1.209,... Много е важно да се има жива вяра във Върховния Свят и да бъдем като дете и да разчитаме също толкова на Върховния Аз, колкото малкото дете разчита на родителите си...
3.2.1.209,... През активната част от деня, медитацията приема формата на припомняне, винаги опитвайки се да си спомни Върховния Аз: ТОЙ Е (това е достатъчно)...
3.2.1.209,... На Дългия Път стремящият се човек се опитва да се усъвършенства. Той преживява успехи и неуспехи, възходи и падения. Когато е разочарован, изпада в меланхолия. На Краткия Път такава ситуация не може да възникне, защото човек има вярата на малко дете. Той е предал цялото си бъдеще на Върховния Аз-Бог и има достатъчно вяра да му се довери. Знае, че е взел правилното решение и затова винаги е щастлив. Той зависи от това БЛАГОВОЛЕНИЕ, знае ТОВА, знае че ТО идва от най-мъдрото същество отвъд света. Каквото и да дойде, ще бъде най-доброто ...
3.2.1.209,... Обикновено ние живеем в мислите си, в нашето малко Аз, дори и ако мислите са духовни. Ето защо ние трябва да се пазим от всички мисли. Ако искате да мислите за Върховния Аз, който няма никаква форма, това не е възможно. Ние се опитваме, но всяка идея или форма е грешна. Вие не можете да си го представите. Така че по-добре да не се опитвате, а да останете спокойни...
3.2.1.209,По Дългия път - тук работим чрез егото. Ученикът мисли, че е егото и развива концентрация, стремейки се да се подобри, да стане все по-чист. Той казва: Аз извършвам тази работа…”
3.2.1.209,… По Краткия път - това е различно, защото идеята егоне влиза, само Висшият Аз, а не копнежът (който принадлежи към Дългия път), но идентификацията…
3.2.1.209,... защо всеки учител не преподава Краткия път? Отговорът е: Защото хората нямат достатъчно сила на характера, за да се откажат от егото и не са готови да се обърнат веднага към светлината ...
3.2.1.209,... Wu-Wei, което означава бездействие, а не опитване, е най-висшето учение на даоизма и дзен ... Свръхсебето вече е там. Егото не трябва да пречи на пътя му...
3.2.1.209,… Що се отнася до Просвещението, това не идва от самоволни усилия; идва само от това, което Висшият Аз прави с него. То е въпрос на благодат – която е непредсказуема …
3.2.1.209,
29 с 2013
14 а 2021
29 о 2012
28 с 2016
3 с 2016
15 н 2015
22 н 2015
18 ю 2012
10 ю 2012
9 ю 2021
31 о 2019
23 м 2024
17 ю 2020
18 а 2014
24 ю 2012
25 м 2025
11 ю 2019
19 м 2021
30 м 2012
22 о 2011
19 с 2013
18 о 2013
11 я 2015
22 ф 2015
16 о 2015
17 м 2016
20 с 2018
21 с 2018
21 о 2020
22 с 2021
4 д 2023
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se