The Library
Мисловният ни процес е обвързан от времеви и пространствени отношения, но има нещо в нас, което не е. Обикновено ние не го осъзнаваме, въпреки че то никога не ни напуска.
13.19.4.7Дадени са ни форми, въплътени в пространството и умове, които работят във времето, за да можем да разберем смисъла в живота и света, да развием съзнателност за Безкрайното същество, което е зад двете и да познаем истинската си същност.
13.19.4.13Докато осъзнаването на човека е в капана на пространството и времето, толкова дълго той няма да може да опознае реалността, която ги надхвърля.
13.19.4.14Най ценният метафизичен плод на квантовата теория е откритието: универсалните процесите протичащи във времето и пространството, произлизат от това, което всъщност не е пространство и време.
13.19.4.18В последна сметка животът е наистина процес, при който човек осъзнава собствената си истинска идентичност. Духовната природа на човека не съществува потенциално, а е в настоящето…
13.19.4.75,В състояние на дълбок сън, нямаме никаква представа за съществуването на времето. Тогава сме във вечността. Когато сме изцяло убедени в илюзорността на времето и превърнем това убеждение в утвърден мироглед, вечността ни се разкрива дори когато сме будни. Това е живот във Висшия Аз.
13.19.4.84,Върховният Аз не е във времето и като следствие няма история. Той е без начало и без край. Интелектът, който преминава от минало към бъдеще, от една хронологична случка към друга, намира подобни идеи за странни, трудни за разбиране и объркващи.
13.19.4.109Ако в медитацията той се чувства така, сякаш винаги е бил там, значи той е докоснал вечността, безвремието.
13.19.4.114Когато времето спре, той чувства, че е намерил по-висшия си Аз, че обикновеният му ежедневен Аз е повърхностен. Другият никога не се променя, докато по-низшият се променя с годините и с настроенията през деня.
13.19.4.116Настоящето, въпреки постоянните промени във формата, винаги е с нас. Защо? Защото най-съкровеното ни истинско същество, въпреки тези промени, винаги е с нас.
13.19.4.137Ние може да живеем в обикновената поредност на събитията и така да останем жертви на времето, или можем, докато все още ги вземаме под внимание, да повишим съзнанието си за такова участие на толкова високо ниво, че да се превърнем в техен обикновен наблюдател.
13.19.4.154Когато господар мистик като Исус каже на хората да не се притесняват за утрешния ден и да оставят днешните злини да са достатъчни за днес, той изхожда от собственото си съзнание, което е във Вечното Сега… Той им е казал да живеят извън времето, да оставят мъртвото минало само да се зарови…
13.19.4.171,... Позволявайки си да станем жертви на миналото, като го оставим да погълне настоящето, ние губим огромното значение и огромната възможност, която се съдържа в настоящето. Докато Върховният Аз ни говори от интуитивното разбиране на утрешния ден, егото ни говори чрез спомени. Неговото минало ни заробва и не позволява да се зароди нов и по-възвишен начин на гледане на живота. Но е възможно да събудим себе си и да започнем да виждаме живота както се развива във Вечното Настояще, в Сега, в напълно свежи очи. Всяка сутрин е като ново прераждане в този свят. Тя е свеж шанс да бъдем себе си, не ехото на бившите ни идеологически фиксации...
13.19.4.171,Това е нашата вродена инерция, която ни придържа към обичайните перспективи и по този начин ни държи жертви на нашия собствен опит от миналото. Ние копираме отново и отново всеки ден това, което сме правили, това, което сме мислили и чувствали преди. Ние живеем както в съзнателните, така и в подсъзнателните спомени, желания, страхове, които времето е натрупало в нас, и егото е създало, за да ни обвърже със себе си…
13.19.4.171,Всеки от нас може да се научи да живее в щастливото присъствие на този мир, ако подготви пътя като (стоически) дисциплинира мислите, които носи във всеки момент. Той сам е отговорен за тях, той сам трябва да има силата да отхвърли всяка, която намалява статуса му до малкото, оковано от времето, изпълнено в копнежи его.
13.19.4.182,Спомнянето на миналото, и особено привързаността към него, подкрепя егото, поддържа го и го съхранява. Търсещият човек не трябва да бъде привързан към спомените си, тъй като в края на краищата този настоящ живот е само един от поредица, която сама по себе си е само един сън.
13.19.4.187Споменът за желаната или плашеща минала примка, показва, че все още е в егото. Предвиждането на желаното или заплашващо бъдеще прави същото. Но когато се освободи и от двете, живеейки във вечното Сега, отслабва егото.
13.19.4.191Ние сме толкова заплетени в миналото, в неговите обсебващи спомени, склонности и нагони, че сме склонни да повтаряме и увековечаваме неговите грешки и глупости.
13.19.4.210… В дълбоката тишина на ума ние не живеем нито в минали спомени, нито в бъдещи страхове и надежди, нито в движещото се настояще, а само в една празнота която е вечното Сега, сами тук можем да останем в ненарушен мир, за което сме лишени от очаквания и освободени от желания, отрязани от привързаности и над вълненията или трепетите на деня.
13.19.4.211,Всеки човек е жертва на собственото си минало, докато не се пробуди за това разбиране – че на най-доброто си ниво той е божествен извън времето, че там той може да се издигне над миналото си и да се освободи от него.
13.19.4.214Трябва да се откажем да се привързваме ту към миналото, ту към бъдещето, като отказваме да приковеме мислите си към тях. Тоест, трябва да се научим да ги оставяме да си починат във вечната Празнота.
13.19.4.218
13 ю 2023
9 м 2015
10 н 2021
10 а 2017
17 а 2017
10 м 2012
27 я 2015
20 с 2017
30 м 2016
12 м 2021
11 м 2016
19 ф 2013
20 м 2014
11 м 2019
6 с 2013
3 м 2016
25 м 2021
26 о 2024
27 д 2024
16 м 2015
25 н 2024
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se