The Library
Съзнанието, което обитава личния Аз, е възможно най-бледото отражение на силно истинското съзнание, което обитава в Свръх Аза.
13.19.3.7Твърде често допускана грешка е да се вярва, че обикновеното ниво на съзнателност е единственото възможно. Успешната медитация е един начин да се освободим от него.
13.19.3.9Принципът на съзнанието във всяко човешко същество наистина е същото нещо като неговото духовно съзнание, а не друго нещо, но той вмъква толкова много облаци от мисли, усещания, емоции и страсти в него, че той рядко стига до това познание...
13.19.3.11,Ако някой може да вникне изцяло в поразителните значения на състоянията сън и спане, той не би могъл да се превърне или да продължи да бъде материалист. Защото той би възприел, че в него съществува нещо, което може да оповести факт от съществуването му, но което същевременно е извън съзнателните му усещания. Този факт е дълбокият сън; а това „нещо” е елементът-свидетел – душата.
13.19.3.16Първият въпрос е също и последен. Той е кратък и много прост. Но това е най-важният въпрос, който можеш да си зададеш, било то на себе си или другите. Въпросът е „какво е съзнателност?”. Този, който с неуморима сила си задава този въпрос на всичките му нива, ще бъде най-сетне изправен пред тайната на Универсалното съзнание, наричано още Бог.
13.19.3.32... Будният ни живот е всъщност вид сън, от който трябва да се събудим; също както сънуващият се събужда едва когато умората му свърши или когато някой друг го пробуди, така и ние се събуждаме от илюзиите за живота едва когато се уморим от всичките различни видове преживявания, които получаваме при различните ни прераждания или когато се появи учител, който да ни покаже истината...
13.19.3.40,Когато спи, посветеният знае не само, че неговият свят на сънищата е само мисловен, когато е буден той знае също, че будният му свят също е мисловен.
13.19.3.43...Az álmunkban megjelenő megkínzott ember figuráját az álmodó elme teremti meg, de ő, az álmodó, valójában semmiféle kínokat nem él át. Éppígy, ha az ébrenléti állapotban lévő megkínzott ember is kellően mélyen tudna elmélyülni saját elméjében, azt találná, hogy elméjének mélyebb rétegei – amely ébrenléti állapotában érzékelt énjét magából kivetíti – semmiféle szenvedésen nem esnek keresztül. Ám ahhoz, hogy erre képes legyen, ki kellene tudnia lépni szokásos ébrenléti nézőpontjából; éppen úgy ahogyan ébredés után is képes azonnal elfeledni és feladni az álmában átélt személyiséget. Ám amikor ezt végiggondoljuk, egyetlen pillanatra sem feledhetjük el, hogy az ébrenléti, álombeli és legmélyebb énünk valójában csak ugyanannak az egy elmének a különféle megnyilvánulásai...
13.19.3.47,Интелигентността, която понякога решава проблемите ни по време на сънища, е с по-високо качество от тази, която обикновено ги разрешава по време на будните часове. Тя наистина е от същия род, тя е като това, което наричаме интуиция.
13.19.3.54Чувствата-преживявания на съновния свят се случват без да се ползват които и да било от сетивата на тялото. Те ни дават усещането за цвят, без очите и без светлина; за форма без докосването на ръката и без външен обект. Не сочат ли те към независимостта на ума, към реалността му на свой собствен ред, към отделеността на усещанията му от физическите причинители?
13.19.3.57... необходимо е да се прави разлика между различните класове сънища. Някои са драматизации на физически смущения, но други са символични послания от висшия Аз. По този начин повечето от мечтите ни са маловажни, но някои са значими.
13.19.3.58,Нашето мечтано Аз преминава през опита на пет сетива и космически управлявани събития, които изцяло ще оправдаят увереността му, че светът на съня е материален. Но просветлението, постигнато при пробуждането, напълно доказва, че светът на съня е само мисловен.
13.19.3.70Съвсем възможно е по време на сън индивидът да посети място, където не е бил през настоящия си буден живот. Това не е номер на ума; по-скоро това е една от способностите на ума да умее да вижда или да бъде на разстояние от тялото.
13.19.3.83Тетрадката и моливът до леглото биха били по-добре употребени за интуициите, с които можем да се събудим от дълбок сън, отколкото за картините, които са оцелели след съня.
13.19.3.91Пробуждането за факта, че той сънува без въобще да се събужда във физическия свят е стряскащ момент. Защото тогава той е способен да узнае като научен наблюдаем факт, че измеримото пространство около него, чувствата на съпротивление и солидност под краката му и твърдостта или гладкостта на предметите в ръцете не са нищо друго освен ментални създания.
13.19.3.93... Какво се случва, когато той е обгърнат от дълбок сън без сънища? Отговорът е, че той е бил заведен до източника на неговото същество за подновяване на неговите физически, емоционални, умствени и духовни сили. Това, което го заведе там, е Благодатта.
13.19.3.94,Дълбокият сън без сънища премахва тревогите на ума, защото премахва егото, което ги изстрадва. Тя премахва изтощението на физическото тяло, защото пълното отпускане на напрежението, произтичащо от отсъствието на его, позволява на универсалната жизнена сила да проникне във всяка клетка.
13.19.3.98Когато егото спира действието си и отпада - без предмет за своето съзнание или тяло за работата си - по време на дълбок сън, то се връща към своя източник. Тогава реалният Аз управлява.
13.19.3.107С настъпването на дълбокия сън ние се оттегляме в един безвременен свят, който поглъща и задържа цялото ни минало и настояще съществуване.
13.19.3.118Когато е достигнал философската осъзнатост за Върховния Аз, той си ляга вечер с нея, ако спи дълбоко без да сънува или я включва в съня си, ако не я е достигнал. И в двата случая не се оттегля от нея.
13.19.3.122…The sage carries into sleep the awareness he had in wakefulness. He may let it dim down to a glimmer, but it is always there.
13.19.3.123,Ако връщането на човека към Висшия Аз нощно време беше наистина пълно и цялостно, той нямаше да се събуди на другия ден в духовно невежество. Вместо това той съзнателно би се радвал на мира и присъствието на Висшия си Аз.
13.19.3.125Макар мъдрецът да се оттегля с настъпването на съня от будната съзнателност, той не се оттегля от пълната съзнателност. Остава приятно и спокойно чувство на безлично съществуване. Така той си почива през нощта.
13.19.3.129Когато човек заспи напълно, когато няма активни мисли и сънища, той се е оттеглил (или по-точно е бил оттеглен) в центъра на Аза, не може да отиде по-навътре. Той наистина е сам със Свръхсебето, но тъй като не може да се хармонизира с него, принципът на съзнанието не е активен.
13.19.3.144В обикновеното будно състояние, хората са наясно, че не спят; но в състояние на сън те погрешно вярват, че са в другото. Някои обаче са достигнали до степен на развитие, при което знаят, че сънуват, а още по-малко знаят, че са в дълбок сън без мисли. Те са мъдреците.
13.19.3.148Моментите между сън и пробуждане или между пробуждане и сън са много чувствителни и много важни. Те трябва да бъдат използвани да се превключи на най-високия идеал, който човекът познава.
13.19.3.149...Използвай последните минути преди заспиване вечер за градивно развитие и подобряване на характера. На това ниво най-добре е да се получи релаксация в леглото, да се изчисти съзнанието от ежедневните мисли и събития и да се формулират решителни, твърди виждания за характерови черти, които искаш да реализираш. Създай картина (визуализирай) с помощта на фантазията си как даваш израз на тези качества. Но не се задоволявай само с това. Продължи нататък и си представи, че Си Висшето съзнание, че си в Хармония с Висшата Воля и й даваш израз с твърдост и достойнство. Всичко това е като сеитба в съзнанието и расте и се развива в съня.
13.19.3.150,Задайте си преди сън въпросите, които ви озадачават и отговорите може да са там, да ви чакат, когато се събудите.
13.19.3.158В тези първи моменти, когато се пробуждаме от нощен сън, можем да изпаднем в божествено безмисловно състояние. Или, ако не можем да достигнем толкова високо, можем да получим напътстващи мисли, които да ни кажат какво да правим, да ни предпазят от погрешни решения, или да ни предскажат бъдещето.
13.19.3.159В момента, в който се събуди сутрин, той трябва да насочи вниманието си за няколко минути към мисълта за търсенето. Ако това се прави вярно всеки ден , това се превръща в полезно упражнение с отлични резултати в следващите часове.
13.19.3.160Когато се събудите от нощния сън, вземете вдъхновяваща книга, която трябва да държите на нощното си шкафче за целта на това упражнение, и я отворете случайно. Висшият ви Аз може да ви накара да отворите на определена страница. Прочетете откъса или страницата, на която погледът ви случайно е паднал, след което поставете книгата настрани. Помислете внимателно върху думите, като ги приемате като специално послание за този конкретен ден…
13.19.3.161,Ако в акта на заспиване, човек покани Висшия си Аз чрез своя стремеж, един ден може да открие, че в акта за събуждане един вътрешен глас започва да говори с него за висши и свети неща. А с гласа идва и вдъхновението, силата и желанието да им отговори.
13.19.3.162Предписанията на Платон към Аристотел: „Не заспивай, докато не си зададеш три въпроса: (a) Извършил ли съм грях? (б) Пропуснал ли съм някое задължение случайно? (в) Оставил ли съм нещо несвършено умишлено?“
13.19.3.163Система за заспиване на Су Тун-по, поет и мистик:. ”Лежа напълно неподвижно. Слушам дишането си и се уверявам, че е бавно и равномерно. След кратко време се чувствам спокоен и ми е удобно. Настъпва състояние на сънливост и заспивам дълбоко.”
13.19.3.167Някои, които са постигнали достатъчно умения в медитацията, са се излекували от безсъние. Те утвърждават Божественото Присъствие, когато в леглото през нощта затворят очите и се придържат към него.
13.19.3.171Има два вида cъзнaтелност, еднaтa ce cъcтoи oт вечно преминаващи моменти, другaтa oт винаги присъстващи. Едните са подчинени на времето, другите са извън него. Обикновеният човек познава само първия тип, докато просветеният познава и двата.
13.19.3.182Човек никога не напуска Съзнанието. Светът навлиза в неговото възприятие като идея. Независимо какво влезе в него – обект или състояние, Съзнанието остава негов непроменящ се дом. Независимо дали спи или е буден, задълбочен в себе си или навън из света, неговото основно същество остава такова, каквото е. Неговите мисли, чувства и емоции са продукт на това същество или са проектирани от него: те живеят в зависимост от него и умират с него.
13.19.3.183Не е ли странно как след нощ, изпълнена със сънища, в които можем да се превърнем в друг човек, друг персонаж, ние се събуждаме със същата самоличност, която сме си имали и преди? И не е ли също толкова странно, че след нощ на хубав, дълбок, без сънища сън, когато забравим тази си самоличност, ние можем да я усетим на събуждане? Какво е обяснението на тези странни факти? Обяснението е, че никога не сме напускали Аза си, независимо дали спим дълбоко или сънуваме, никога не сме били различни от истинската ни същност, единствената промяна, която е настъпила е в съзнателното ни състояние, не в самото съзнание.
13.19.3.186
19 ю 2012
27 а 2015
24 ф 2022
17 м 2012
30 с 2011
20 ф 2015
26 ф 2016
10 н 2014
25 ю 2019
29 н 2014
8 н 2020
8 а 2016
9 а 2015
22 м 2015
16 я 2015
3 ф 2016
23 а 2019
25 н 2018
22 ю 2019
5 ю 2015
23 ф 2020
17 н 2017
30 м 2015
26 м 2021
8 с 2018
11 ф 2015
5 ф 2011
13 н 2021
31 о 2015
10 а 2022
20 н 2018
13 о 2015
28 м 2023
17 с 2016
4 а 2018
11 д 2012
3 я 2013
17 д 2012
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se