The Library
Вселената идва, съществува, отива си, идва отново и повтаря този цикъл. Човек прави същото докато разбие илюзията за общ опит и проникне в реалността зад всичко това и зад себе си.
13.19.1.1Светът не е илюзия… Нито е безцелен. Той съществува, за да развие отделните същества до тяхната цел.
13.19.1.20,Каквато и да е вселената в човешкото преживяване, тя е, в основата си, като сън... За ума, който не си задава въпроси тя определено е това, което изглежда че е, но за пробудените мъдреци нейната форма е по-издържлива версия на преходния съновен свят. И двете форми са конструкции на мисълта. И двете имат ума като основна „субстанция“. Следователно Умът е тяхната реалност. Разделен от Ума, светът не би могъл да съществува, също както разделен от сънуващия, неговият сън не би могъл да съществува.
13.19.1.34,...Това, което сме извършили или желали в предишния си живот, предопределя голяма част от картинката при настоящия. И все пак връзката между тази причина и това следствие остава незабелязана от нас, докато някой друг, някой господар на светлината не ни я покаже...
13.19.1.40,... Няма момент, когато вселената да не е съществувала нито латентно, нито активно, и в следствие на това няма и да има момент, когато тя няма да съществува нито латентно, нито активно. Това е така, защото светът не се заражда от внезапен акт на сътворение или от постепенен процес на проявление. След като няма определен момент в дългата история на вселената, в който би могло да се каже, че е била изначално създадена, тя никога не е имала начало и следователно няма да има край...
13.19.1.56,
16 ю 2016
4 ю 2012
4 я 2015
2 м 2015
3 д 2014
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se