The Library
Когато можем напълно да приемем истината, че Бог е управител и ръководител на Вселената, че Световният Разум стои зад и контролира Световната Идея, тогава започваме да приемаме паралелните истини, чрез които се полагат дължимите грижи за всички неща и създания и че всички събития се случват под Божествената воля. Това води след време до разбирането, че егото не е действителният извършител, въпреки че дава илюзията че прави, работи и действа. Практическото приложение на това метафизично разбиране е да сложим тежестта на личния си живот на земята и да оставим Провидението да я носи за нас: това е отдаване на егото на божественото.
12.18.4.2Когато човек се сломи и най-накрая признае, че не може да продължава така, той и животът му трябва да се променят - в този момент той е най-близо до ръководството и помощта на Висшия Аз. Само ако може да ги разпознае и желае да ги приеме.
12.18.4.7Има лек за всички тревоги. Той е да ги предадем на Върховния Аз. Това е дързък подвиг; той ще изиска всичката ви воля и цялото ви разбиране, но резултатите му са доказани. Все пак те не са достъпни за мързеливите, за слабохарактерните и за бездействащите мечтатели, за неискрените потенциални лъжци на Върховния Аз и за суеверните търсачи на нещо за нищо.
12.18.4.9Той ще стигне до момента, в който ще се откаже от своето бреме винаги сам да се опитва да направи нещо за духовното си развитие, от бремето да вярва, че това почива изцяло на собствените му рамене.
12.18.4.12Ако не виждате правилния начин да се справите с проблема си, ако вземането на правилно решение или справянето с трудна ситуация изглежда твърде много за вас, ако всички обичайни ръководства за действие се окажат недостатъчни или безполезни, тогава е време да прехвърлите проблема на Висшата сила.
12.18.4.14…Когато изостави по-нататъшната надежда за собствената си природа и не се придържа повече към лични надежди, той наистина се освобождава от егото. Това му дава възможността да бъде отворен за благословия.
12.18.4.15,Да се остави всеки нов проблем (или задача) на Висшето Аз, без намеса на индивидуална воля, готовността да се приеме интуитивно ръководство, когато го има! Това е подход, даващ много по-добър резултат при решаването на даден въпрос от това, което интелектът и личното планиране диктуват!
12.18.4.17Докато той се страхува повече от това да се откаже от егото, отколкото желае да получи съзнание за нещата отвъд него, той ще продължава да съществува в неговата мъгла.
12.18.4.18Когато е работил до краен предел върху себе си, но е разбрал, че все още му се изплъзва непоколебимото духовно съзнание, човек няма как по друг начин да се обърне за помощ, освен да представи своето по-нататъшно развитие на една по-висша сила от неговата собствена и след това да изчака тя да започне да го напътства.
12.18.4.20Подчинете се на Световната идея - или страдайте. Примирете се с по-висшия ход на нещата: приемете го - и бъдете в мир!
12.18.4.21Ако съсредоточим вниманието си само върху нещастията и проблемите, които ни застигат, тогава трябва да разчитаме на собствения си интелект, за да намерим начин да се измъкнем от тях. Ако, обаче, обърнем концентрацията в обратната посока, тази на Върховния Аз, и оставим тревогите си там, придобиваме нов източник на възможна помощ в справянето с тях.
12.18.4.24Когато ти не можеш да направиш нищо повече в трудна обстановка, „приюти се” във вътрешната си тишина и чакай знак на очевидно ръководство или обновление на вътрешни сили!
12.18.4.25Накрая, след много бунтове, той се научава да се доверява на Бог и да приема неговия жребий като уморен старец.
12.18.4.26Да се смириш означава да познаеш собствената си некомпетентност и да поставиш живота си в по-мъдри ръце.
12.18.4.27Никой не открива, че моделът на неговия опит в живота съответства на това, което той е желал в миналото или желае за сега, така че всеки в крайна сметка трябва да се научи да приема.
12.18.4.28Преходът от най-дълбоко съкрушение на душата до лечебен мир започва с това – да можем да се оставим…” Независимо дали носим тежки спомени от миналото, сегашно неудържимо положение или тъмни съмнения за бъдещето. На къде може да се обърне страдащият? Той може да се остави в ръцете на божествената Сила на Висшия си Аз.
12.18.4.29Той се е опитал да управлява живота си сам през всичките тези години, но резултатите твърде често са твърде плачевни. Не е ли време да оставим Върховния Аз да надделее?
0.18.4.31Когато той е изчерпал всички средства за намиране на правилно и разумно решение на проблема си, е време да го предаде на висшето Аз...
12.18.4.32,... Всеки път, когато той търпеливо унищожава всяка погрешна или глупава мисъл, той допринася за вътрешната си сила. Всеки път, когато той смело се изправи пред нещастие със спокойно безпристрастна оценката за урока, който то носи, той допринася за вътрешната си мъдрост. Човекът, който по този начин мъдро и самокритично се е отдал, може да продължи напред с чувство за сигурност и вътрешна увереност, изпълнен с надежда и безстрашен, защото вече съзнава божествената закрила на cвoя Върховен Аз...
12.18.4.33,… Животът е борба за всички; само мъдрите се борят без его, но те все пак се борят. Това е необходимо, защото неблагоприятният елемент в Природата е вечно воюващ, събарящ там, където се строи, стимулирайки сблъсъци, където има мир, и поробвайки умовете там, където се воюва за свобода.
12.18.4.34,Това oтдаване на бъдещето не предполага безделие и летаргия. Това предполага отказ от безполезно безпокойство, изоставяне на безполезната тревожност.
12.18.4.37… Твърдението на начинаещия, че е поверил живота си в Божиите ръце, не е достатъчно. Защото ако той очевидно продължава със същите глупави разсъждения и същото виновно поведение както преди това обещание, животът му все още остава в ръцете на личното его. Ако иска неговият ангажимент да бъде ефективен, той трябва да е придружен от задължението за самоусъвършенстване. Отдаването на по-висша сила не го освобождава от това задължение; напротив, то го принуждава повече от всякога да я изпълнява…
12.18.4.39,Отдаването на Висшия Аз е едно; апатичната оставка към живота е друго. Единият акт ражда мистичната интуиция или е последица от нея. Другият просто изключва или предотвратява възникването на такава интуиция.
12.18.4.41Ние посвещаваме много внимание на темата за вършене на Божията воля; стотици писатели, оратори и духовници я възхваляват; но колко малко хора приемат практическа възможност да й се даде истински израз чрез отказ от егото.
12.18.4.44Правилно е, че можем да се доверим абсолютно на висшата сила. Но мистиците първо трябва да са сигурни, че са я намерили, а не просто се доверяват на някакъв подсъзнателен аспект на егото си …
12.18.4.45,Ако проблемът бъде наистина предаден на Висшата сила, той се освобождава от него. Това премахва чувството на обремененост . Но ако чувството се задържи, то той е измамил себе си, той не го е предал истински, а само се е смъмрил с думи.
12.18.4.48Да се оставиш на Висшия Аз не означава пасивност, липса на инициатива или воля. Това означава, че преди да се прояви инициативност и да се направи усилие, човек трябва да се обърне към Висшето си Аз като към източник на вдъхновение. Когато този вътрешен глас се обедини с рационалното мислене, тогава той със сигурна убеденост и без страх може да осъществи плана, в който вярва и да го превърне в дело!
12.18.4.50Това обръщане на проблем или ситуация към Бог може да е истинско смирение, но може също да е страхливо избягване от неприятно решение или трудно действие .
12.18.4.53Себе-предаването не означава да предадеш егото на някой друг, а по-скоро на Върховния Аз. Предаването единствено на волята на човек, за да изпълнява волята на някой друг, е лична слабост, а не душевна сила.
12.18.4.57,Той трябва да следва каквото е необходимо, практическа мъдрост във всяка една ситуация, но след това, да отстъпи на последствията на по-висшата сила - за по-добро или за по-зло.
12.18.4.68Незаменимата предпоставка за мистично просветление е себе-предаването. Никой човек не може да го получи без да плати цената...
12.18.4.70,Ако човек може да отдаде страховете и тревогите си на висшия Аз, защото е убеден, че той е по-способен да управлява проблемите му от егоистичното его, тъй като той вярва в доверието на неговата мъдрост, а не на собствената си глупост, не избягва уроците, заложени в тези проблеми, това отдаване се превръща в акт на сила, а не на слабост.
12.18.4.73... не трябва ли да търсим урока зад това, което ни е изпратено, и по този начин да можем да си сътрудничим интелигентно с него? Тогава волята на Висшия Аз наистина става наша...
12.18.4.74,Не трябва да очакваме човек да даде това, което още не е готов да даде. Само в степента на признание за изпълнение на по-висша цел, той ще се откаже от егото, което пречи на това изпълнение.
12.18.4.77Неговото предназначение е също и негов произход. Но ако кажете, че е роден във вечния Дух, възниква въпросът как може времето, което е поставено извън вечността, да го доведе до вечността. Отговорът е, че не то го носи там, то само го просвещава да търси и го подготвя да премине през началото, откъдето може да избяга. Трябва ли да се каже, че това се крие в точката, където егото се предава изцяло на Върховния Аз?
12.18.4.85Той трябва да пожертва всичките си низши емоции на олтара на тази мисия. Той трябва да постави върху него яростта, алчността, страстта и агресивния егоизъм всеки път, когато се появи ситуация, когато една или друга от тях надигне грозната си глава. Малко по малко, всичките трябва да бъдат изгорени постепенно, когато е възможно. Това е първото значение на предаването на Висшия аз.
12.18.4.87Нито един желаещ не може да влезе в покоите на краля и да бъде посветен в Големите мистерии, без да се приведе в емблематично покорство под ниската врата при влизането му. Защото никой не може да постигне опитност без да се откаже от собствения си егоизъм и животинска същност.
12.18.4.88От деня, в който той изостави егоистичното отношение, той не търси кредит, не приема никакви заслуги. Затова Лао Дзъ казва: ”Онези, които са най-напреднали в Дао са най-малко забележими сред хората.”
12.18.4.89Не позволявайте на егото да се опитва да управлява вашия светски живот. Не позволявайте дори да управлявате вашето търсене на истината! Това е неверно и погрешно. По-добре е да натовариш висшето си Аз и да вървиш с вяра, без да знаеш къде отиваш, без да виждаш какво е бъдещето.
12.18.4.91Когато човек наистина се е отказал от егото, старият пресметлив живот ще си отиде с него. Той няма да скрие нищо, а ще довери всичко на Висшия Аз. По-висша сила ще организира дните му и ще планира годините му.
12.18.4.93Но преди да може дори да се опита да предаде нисшия аз, той трябва първо да започне да усеща, дори и слабо и откъслечно, че съществува Върховен Аз и че Той живее там дълбоко в собственото му сърце. Такова чувство, въпреки това, трябва да се зароди спонтанно и не може да бъде изработено от неговите собствени усилия... Защото подобно чувство не е нищо друго освен проява на благословията...
12.18.4.94,… Стар санскритски текст, Трипура, казва: ”От всички реквизити Божествената благодат е най-важна. Този, който изцяло се е отдал на своето по-висше Аз със сигурност ще стигне по-лесно. Това е най-добрият метод.”
12.18.4.94,… Без божествената благодат, казват суфите, човекът не може да постигне духовно единение с Него, но добавят, че тази благодат не лишава тези, които пламенно копнеят за нея.
12.18.4.94,Колкото повече осъзнава онова в себе си, което го свързва със Вселенското съзнание, толкова по- добре осъзнава висшата сила която стои в основата на живота, върховната интелигентност на световната съдба. Тя му доставя това, от което наистина се нуждае, за да изпълни истинската цел на своето земно съществуване. С тази осъзнатост идва желанието да предостави живота си в ръцете на Бога, изоставяйки всеки страх за бъдещето, размишения над миналото и вълнение от настоящето.....
12.18.4.95Никой не може да проникне в същността на Висшия Аз и да остане съсредоточен в егото индивид. На прага той трябва да напълно да се откаже от егото.
12.18.4.96Ще сте успели да обърнете естеството на проблема, ако се появят определени знаци: първо, вече няма притеснение свързано с него, няма стрес и напрежение, няма размишляване върху него.
12.18.4.98Ако иска пълната Благословия, той трябва да се предаде напълно. Той не бива да иска нищо друго, освен да бъде изцяло погълнат в и от Върховния Аз. Да иска мистични сили от какъвто и да било вид, дори и тези, които биват наричани духовни лечителни сили, е да иска нещо по-малко.
12.18.4.100Каквото и да се случва в света около него, той ще тренира мислите и чувствата си така, че да запази знанията си за Вселенската идея и визията си за нейната хармония с него.
12.18.4.101Ако човек се обърне към Висшия си аз с пълно доверие и без задръжки, тогава страхът и тревогата изчезват. Ако, ако такива чувства все още съществуват, това е защото са допуснати отвън!
12.18.4.104Истинското значение на заповедта, така често представяна от духовните пророци, да се откажеш от себе си, не е хуманно и не касае социалните отношения с други хора. То е по-скоро психологическо, съвет да се прехвърли вниманието от повърхностния Аз върху по-дълбок такъв, да се откажем от собственото его, така че да се оттеглим в обективния Върховен Аз.
12.18.4.107Истинското значение на тези постоянни разпореждания за практикуване на самоотверженост не е морално, а метафизично и мистично. Трябва да се откаже от нисшия ред на живот и мислене, така че да може да се изкачи на по-високия.
12.18.4.109Егото се безпокои и бори за съвършенство! Но как нещо несъвършено може да се превърне в съвършено такова? Нека спре това безпокойство и просто се потопи в отражението на винаги съвършеното Висше Аз!
12.18.4.112Ние постигаме пълно предаване на егото само когато спрем да се идентифицираме с него. В този стремеж е ключът към един практически метод на постигането.
12.18.4.117Практикувайте препращане на съмнения, въпроси, нужди, молби към Висшата сила. Не разчитайте само на егото.
12.18.4.121Да се обърне към Висшата Сила и да чака търпеливо нейното напътствие или подкрепа е добра практика, но трябва да помним, че човек може да се обърне към Висшата Сила, само като загърби егото си.
12.18.4.124В началото оставяш своя проблем в ръцете на невидима, Висша власт и постепенно стигаш до там, че й се отдаваш изцяло! Това се нарича да се оставиш в ръцете на Бога или… да намериш пристан единствено при Него!
12.18.4.125Ограниченото човешко съзнание не може да владее Необятната Сила, така както малкият кръг не може да поеме големия кръг. На мястото, където двата кръга се срещнат, единия трябва да отстъпи, да има желание да се освободи от собствената си егоцентричност, от собствения си инстинкт за самосъхранение.
12.18.4.126Да умреш за Аз-а си означава да се освободиш от всички привързаности, включително и привързаността към собственото си его. В някои отношения това е като акт на излизане от плътското тяло.
12.18.4.127Нужнo е човек да остави всякакви притеснения, всяко безпокойство, независимо дали става дума за него или за близките му. Както и за страх, че някой ще му навреди. Трябва да остави всичко това на Бога. Това е и смисъла, криещ се в израза :“да оставиш Егото си”. Той няма нужда повече да поддържа тези отрицателни мисли. Те ще бъдат заменени от силна вяра, че всичко ще бъде добре за него. Когато остави ограничаващото его, страховете, желанията, се открива поле за Божествена помощ в живота му.
12.18.4.129... Благословията идва с времето, ако тя е желана достатъчно силно и тогава той излиза от сенките в слънчевата светлина и блага сигурност се заражда в сърцето му. Разбира се това никога не може да бъде резултат само на метафизичен напредък, а трябва да бъде координирано с независими усилия на мисълта, чувствата и действията...
12.18.4.131,Отдаването на този живот на Върховния Аз не зависи изцяло от собствените му усилия. Той не може да го предизвика когато сам пожелае. Той може да предизвика предпоставките за неговата проява. Той може свободно да го желае, но последната дума зависи от Върховния Аз, от Благословията…
12.18.4.131,Ние се мъчим да намерим Бог, бленуваме за това, което изглежда недостижимо, и не трябва да задържаме нищо назад, да даваме всичко, да се смирим пред всеки, докато егото се стопи до последния си косъм.
12.18.4.132Ако се обърнем към по-висшата сила, отдавайки своето лично духовно бъдеще на нея, ние трябва в същото време да отдадем и личното си физическо бъдеще с всичките му проблеми.
12.18.4.135„Каквото и да правиш, предложи го на мен“ е казал Кришна. Това предполага постоянно спомняне за Върховната Сила, която, на свой ред, спасява тези, които се подчинят на тази заповед от това да се загубят в земния си живот.
12.18.4.136... Поговорката “Всяко нещо се заплаща” е също толкова вярна за света на вътрешния живот, колкото и на пазара. Отказът на човек от живота в името на една По-Висша Сила включва и отказа от егото му. Това е почти невъзможно постижение, ако за него се мисли като за завършен и моментален акт, но не и ако за него се мисли като за поетапно и постепенно действие. Има части от егото, като страстите например, които човек може да се опита да отрече, още преди да е успял да отрече самото его...
12.18.4.137,Когато човек съзнателно иска единение с Върховния Аз, той несъзнателно приема условието, което го придружава, а то е да се предаде изцяло на Върховния Аз...
12.18.4.138,Вътрешното същество ще се надигне и ще се разкрие веднага щом егото бъде достатъчно усмирено и предадено. Гаранцията за това е сигурна, защото вечно живеем в Любовта на Бог.
12.18.4.139... ако той наистина не иска да се вкопчи в егото, не трябва да се вкопчва и в нищо друго. Той не трябва да има усещане за вътрешно величие , без ясно усещане за постигане на някаква висока степен на святост.
12.18.4.140,След като веднъж схване, че по-висшата част на съществото му не само знае неизмеримо повече от него за това което е добро за него, но също така притежава безкрайно повече енергия, отколкото той самият, за да го постигне, той е готов да влезе в живота ... Той разбира, че други сили сега започват да влизат в живота и съзнанието му и ролята му е не да ги възпрепятства, а да ги остави да вършат своята работа. Колкото повече неговата собствена пасивност среща тяхната дейност, толкова по-добре ще бъде свършено това.
12.18.4.141,… Колкото повече той търси своето щастие в нещата и хората, толкова по-малко вероятно е да го намери там. Колкото повече се вглежда в Ума за него, толкова по-вероятно е да го намери. Но тъй като човек се нуждае от неща и хора, за да направи своето съществуване поносимо, мистерията е, че когато е намерил своето щастие в Ума, и двете неща могат да дойдат при него по желание, за да стане то пълно.
12.18.4.143,Този, който има смелостта да постави нещата на първо място, да търси вътрешната реалност, която е непроменлива и трайна, намира в нея вечно удовлетворяващо щастие, от което нищо не може да го измести.Това няма да му попречи да търси и намира по-малките земни щастия. Само той ще ги постави на подчинено и второстепенно място, защото те са неизбежно несъвършени, податливи на промяна и дори на изчезване...
12.18.4.143,Той, който се поставя на разположение на Висшия Аз, ще открие, че Висшият Аз на свой ред ще го постави там, където да може най-добре да изпълни собствените си божествени възможности.
12.18.4.144… Той трябва от тук нататък да остави бъдещето да се погрижи за него и да изчака висшата воля, да се проявява постепенно… Все едно пресича река по камъни, като се задоволява да ги достига един по един без да мисли предварително за следващия камък…
12.18.4.145,… Истинският аспирант, направил положителен обрат в своя личен и светски живот към грижата за безличната и висша сила, в чието съществуване напълно вярва, е направил това с интелигентна цел, самоотричане на силата на волята и правилно оценка на това, което представлява щастие ... Това ще означава свобода от мъките да не знае какво да прави, всяко необходимо решение, всеки необходим избор, ще станат ясни и очевидни за ума, точно когато наближава времето за тях. Защото интуицията ще има своя шанс най-сетне да измести егото…
12.18.4.145,Емоционалната тревога, независимо дали става дума за безпокойство за светски и лични дела или дори за духовно търсене, ще изчезне, ако човек напълно отдаде живота си на Висшия Аз. Това е единственият начин да се насладите на истинска свобода от притесненията; това е вътрешен мир.
12.18.4.150Тревогите отшумяват и притесненията отпадат, когато това отдаване на Висшия дух расте и се развие в сърцето му. А такова безгрижно отношение не е необосновано. Защото мярката на това отдаване е и мярка за активна намеса на Божествената Сила в неговите дела.
12.18.4.153Когато той направи това отдаване, направи каквото може като човешко същество и прехвърли резултатите изцяло на висшия си Аз, анализирайки своите уроци многократно и приемайки ги дълбоко присърце, проблемът вече не е негов. Той е освободен от него, психически освободен от своята карма, при каквато и да е физическа ситуация. Сега той знае, че каквото и да се случи, ще се случи за добро.
12.18.4.154Има поразителна паралелна мисъл в Бхагавад Гита, която потвърждава заповедта на Новия Завет: „Търсете първо небесното царство и всички тези неща ще бъдат добавени към вас.” В индийското писание Кришна, индийският Христос, заповядва на своя ученик Арджуна: „Който се покланя на Мен и единствено Мен, без друга мисъл освен поклонението пред Мен, аз ще поема върху себе си грижата за неговото благополучие.“
12.18.4.156Такова отдаване на Висшия Аз носи със себе си освобождаване от негативните тенденции, освобождаване от личните слабости.
12.18.4.159Върховният Аз - когато имате късмета да го откриете - ще се погрижи за вас и ще ви защити, ще ви утеши и ще ви подкрепи.
12.18.4.162След като приемем съществуването на душата, вярата в нейната сила и поклонението пред присъствието й следва от само себе си.
12.18.4.164До степента, в която той може да предаде ума си на висшето Аз, така той може да предаде притесненията и страховете, които вървят заедно с него.
12.18.4.171Ако той наистина е обърнал живота си към висшата сила, тогава няма нужда да вдига чело, опитвайки се да изработи собствени планове. Той може да изчака или вътрешния порив да го насочи, или нови обстоятелства, които да ръководят действията му.
12.18.4.173Същата сила, която го е довела толкова далеч, със сигурност ще го пренесе до следващата фаза на живота му. Той трябва да ѝ се довери и да изостави притесненията, както пътникът във влака оставя багажа си на пода и дава на влака да го носи вместо него. Багажът представлява личните опити да се планира, подреди и оформи бъдещето в духа на желанията и привързаностите. Това е като да настоява да носи тежестта на багажа си сам. Влакът представлява Върховния Аз, на когото ученикът трябва да предаде това бъдеще. Той трябва да живее във вътрешен Мир, освободен от очаквания, желания, грижи и притеснения.
12.18.4.174Той вече няма нужда да търси неща, които са от съществено значение за живота му или необходими за службата му; те самите ще дойдат да го търсят.
12.18.4.175Той няма какво друго да направи на този етап, от това да се откаже от егото и да се отдаде на Върховния Аз. След като това бъде направено, всичко, което има значение, ще бъде направено, защото от този момент по-далечният му път ще му бъде показан и следващите му действия ще бъдат водени от Висшия Аз.
12.18.4.176Веднага щом волята ти се освободи от властта на егото. Твоята свобода стига толкова надалеч, че изгубва независимостта си и престава да бъде свободна, волята ти се превръща във висша воля, която те поема изцяло и обгръща от всички страни. От този момент нейната истина става твоя истина, нейната добродетел – твоя добродетел и нейното ръководене – твое послушание
12.18.4.184Този, който е предал всички проблеми на Свръхсебето си, вече не е изправен пред проблема да решава всеки нов възникнал проблем. Той е свободен.
12.18.4.185С това ясно приемане на Живота, това щастливо сработване с него и доброволно подчинение на законите му, той започва да вижда занапред, че Животът е за него. Започват да се случват събития, обстоятелствата се нареждат сами, а контактите се развиват така, че това, което му е нужно за по-нататъшното му развитие, се появява от самосебе си.
12.18.4.187Неговата борба за оцеляване приключи. Отсега нататък животът му е поверен на по-висша сила.
12.18.4.189Той знае, подреждайки се хармонично до висшата сила, която поддържа вселената, че тя със сигурност може и ще подкрепя малкото парченце от вселената, която е той самият. Възвишено самочувствие, че за него ще бъдат положени подобаващи грижи, го пропива в последствие.
12.18.4.190Тези, които искрено и интелигентно живеят според философския идеал възможно най-добре, може, непрекъснато предоставяйки егото на Върховния Аз, да получат видимо доказателство и прекрасна демонстрация на по-висше присъствие и сила в живота си. Те могат да си позволят да се доверят на Бога, защото това не е сляпо доверие.
12.18.4.192В това прекрасно състояние чувството на напрежение, тревожността от страха и страданието от несигурността изчезват. Защо? Защото конкретните проблеми са били поети от Висшия Аз. Също така защото в тази спокойна атмосфера не е възможно негативното мислене. От това можем да изведем отлично практическо правило за ежедневния живот: да предадем всички проблеми на Висшия Аз като ги изгоним от ума си и ги предадем, но не по погрешния начин като откажем да се изправим пред тях…
12.18.4.195,Когато човек е достигнал до етапа, в който волята и животът му са го изоставили и умът и сърцето му съзнават божествените присъствия, той научава, че е по-мъдро да не решава бъдещето си предварително, а по-скоро да го остави да израсте от само себе си, както царевицата от семето.
12.18.4.288
15 ф 2021
14 а 2019
14 ю 2014
24 а 2022
23 я 2022
22 м 2015
15 д 2011
22 ю 2013
3 о 2015
30 я 2025
27 ю 2015
31 д 2011
29 д 2014
19 с 2021
21 д 2020
27 о 2011
1 ф 2016
24 с 2022
6 ю 2013
13 а 2019
10 а 2020
24 а 2019
24 ю 2018
28 н 2023
24 м 2025
2 ю 2013
8 я 2012
5 с 2022
8 ю 2015
3 ю 2020
25 с 2014
7 ю 2024
8 д 2021
30 м 2019
19 д 2015
18 д 2014
14 ю 2016
11 а 2022
7 м 2019
9 с 2016
3 о 2014
22 ю 2023
21 а 2023
25 д 2017
16 с 2016
30 д 2012
4 с 2014
14 а 2023
5 д 2011
30 д 2016
27 с 2018
10 я 2012
3 а 2013
18 о 2023
29 ю 2015
22 д 2011
16 н 2015
26 о 2016
18 ф 2012
19 я 2013
18 ф 2013
27 н 2017
9 д 2019
18 м 2014
3 н 2015
28 м 2014
8 я 2015
5 а 2020
21 д 2016
30 ю 2019
5 ф 2024
13 я 2017
25 с 2019
27 о 2019
14 ю 2019
30 д 2018
11 н 2023
2 ф 2022
4 д 2016
15 ф 2016
25 н 2023
13 н 2017
12 д 2019
21 ф 2015
19 а 2024
14 д 2016
8 м 2011
4 н 2021
9 с 2012
21 м 2019
28 с 2014
24 ю 2016
6 о 2016
2 ю 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se