The Library
Оплакваме се, че няма отговор на молитвата ни за извисяване или светлина. Но това е защото подходът ни не е правилен. Интелектуално надареният идва със своята арогантност, а артистично надареният със своята суета, докато всеки човек идва със своята гордост. Правилният подход е описан от Исус: „Бъдете като малкото дете“; защото тогава ставаме скромни, чувстваме се зависими и започваме да оставяме настрана егото си. С това вратата към Върховния Аз се отваря и благословията му започва да проблясва.
12.18.3.1Нуждата от самоунижение пред Висшия Аз (което не е същото като самоунижение пред другите хора) е най-голяма от всички при аспиранта от интелектуален тип …
12.18.3.2,Трябва да сме достатъчно смирени, за да разпознаем колко сме несъвършени, но и достатъчно инструктирани, за да разпознаем, че покритата под егото част от нас е блестящо божествена…
12.18.3.4,Рядко се среща човек, който да види как смазват егото му и все пак да не забрави божествения си произход, така че да запази психическо равновесие – който може да бъде извисен до славните висини на Върховния Аз и все пак да остане смирено човечен.
12.18.3.7Ако човек не усеща нуждата да общува в молитва или в медитация с тази висша сила, то е защото интелектът му е твърде мощен или пък гордостта твърде силна.
12.18.3.10Гордото сърце на човека трябва да се смири преди Върховният Аз да се разкрие пред него.
12.18.3.14Когато разберем по-пълно и по-реално какво всъщност сме, би трябвало да се поклоним, смирени, в сърдечно преклонение пред световния Ум.
12.18.3.18…Той трябва да започне с аксиомата, че егото непрекъснато го мами, подвеждайки го, управлявайки го …
12.18.3.20,Духовната гордост правилно е посочена от християнските светци като източник на разочарование и като последния от капаните, в които може да попадне бъдещият светец. Човек може да е доста свят и добре контролиран, но ако забележи тези две постижения със самодоволство или по-скоро само-поздравление, той веднага засилва егото, въпреки че прехвърля своите постижения от светски към духовни въпроси.
12.18.3.39... Не хвалете егото си, че е намерило Бог. Благословението е това, което е направило откритието. Не егото. Вярно е, че начинаещият има нужда от смирение, но още по-вярно е, че напредналият се нуждае от още повече смирение.
12.18.3.42,Смирението, чувствеността и емоционалната изтънченост са необходими качества, които трябва да бъдат развити. Още по-необходимо е ежедневното практикуване на смирено преклонение, отдаденост и молитва.
12.18.3.43Развиването на благоговейно, молитвено, скромно преклонение за да се привлече Благодатта. Отказването от гордостта, самомнението и самодоволството е необходимо и за да се възприеме правилното отношение по време на такова преклонение. В такъв момент думите на Исус Освен ако не станете като малките деца... са пряко приложими…
12.18.3.44,… Смирението е първата стъпка по този път. Трябва да осъзнаем колко малко знаем, когато сме изправени пред великите тайни на живота …
12.18.3.46,Скромност е да признаеш неприятния факт, че собствените недостатъци на характера или интелекта ти (а не на другите хора) са най-вече отговорни за повечето неприятности.
12.18.3.48Колкото по-високо се изкачва, толкова по-смирен става. Само че той няма да изложи смирението си пред света, тъй като това не е необходимо там и може дори да навреди на него и на другите. Той ще бъде смирен дълбоко в сърцето си, там, където това е необходимо, в това свято място, където той се изправя пред Върховния Аз.
12.18.3.49Тези велики истини изискват голямо смирение в човека, за да ги получи. Пристрастните и предубедените биват отбягвани.
12.18.3.52Смирение: Приемете всички мъже и жени според Светия Дух, който е вътре в тях; винаги помнете, че върху външната картина все още се работи.
12.18.3.60Поддържайки смирението си на учащ и устремения дух на търсещ, той става полезен като канал за подпомагане на другите.
12.18.3.61Колкото повече разбирането му се доближава до това на висшия Аз, толкова по-смирен става той и толкова по-малко вероятно е да се похвали с това необичайно състояние.
12.18.3.66Егото трябва да признае собствената си преходност, да признае собствената си нестабилност и по този начин да стане наистина смирено.
12.18.3.74Твърде често трябва егото на човека да бъде смазано, трябва да бъде тласнат в скръб и дори отчаяние, преди да стане готов да обърне главата си нагоре или да сведе колене в молитва към невижданата сила.
12.18.3.88... той ще започне да разчита по-малко на собственото си его, което е истинският му враг и пречка за истинското му благосъстояние.
12.18.3.90,Когато животът губи смисъла си, когато действието изглежда напразно и амбицията става безмислена, когато депресията те блъсква като тъмен облак, егото започва да усеща своята безпомощност, зависимостта си от силите извън него.
12.18.3.91
30 о 2014
24 ф 2023
30 о 2019
1 ф 2015
23 н 2023
1 м 2016
20 а 2023
4 ю 2018
12 я 2020
11 о 2015
18 м 2012
9 ф 2017
15 ю 2017
13 м 2019
6 а 2016
18 ю 2020
17 а 2021
19 м 2018
20 м 2022
7 н 2019
17 м 2020
27 д 2020
27 я 2019
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se