The Library
Всички живи форми навсякъде въплъщават този принцип на съществуване - Единната Безкрайна Сила на Живота. Самият той не е личен, но той е отворен за личния достъп на човека и ще отговори на неговото призоваване - при условие, че успее да установи контакт с него и при условие, че подходът му е правилен - но отговорът идва по свой начин, на определено време и място.
12.18.1.1... преклонението пред божествената душа и смирението в божественото присъствие са две необходими качества, които търсещият трябва да развие. Първото се изразява чрез медитация а второто чрез молитва.
12.18.1.2,Виж как по-малките птици посрещат слънцето, с тaкъв изблик нa радостни възгласи и песни! Това е начинът да изразят преклонението си пред единствената Светлина, която познават – външната. Но човекът може да познава и вътрешното Слънце – Светлината на Висшия Аз. Колко повече причини за възгласи и песни има той от птиците! И все пак, колко малко хора са благодарни за тази привилегия.
12.18.1.3Защо трябва да култивирам религиозна вяра, да чувствам преклонение? Защото така общо се извисява чувствената природа. Защото се развива смирението. Защото се приканва Благоговението. Защото това е дълг на човешко същество във връзка с неговия Източник.
12.18.1.4… Животът в този свят е като морската пяна: отива си прекалено бързо; но моментите, посветени на обожание и преклонение пред Душата, остават завинаги...
12.18.1.5,… Най-голямото щастие е да постигнем спокойствие – да се издигнем над страстта и омразата, предразсъдъците и страха, алчността и недоволството, и все пак да сме в състояние да се грижим ефективно и успешно за земните дела. Възможно е да се достигне това състояние. Търсещият може вече да е имал проблясъци за него. Някой ден, някога, ако бъде търпелив, ще влезе в него завинаги и невероятно удовлетворяващата и съвършена цел на неговия живот, на всичките му животи, ще бъде изпълнена.
12.18.1.5,Ще осезаем истинска сила, чрез възпоменаването на Висшия Аз, чрез възпоменаване стремежа към него и най-вече възпоменаване и на двете с вглъбена любов, преданост и вяра.
12.18.1.6Ако кандидатът култивира чувство на благоговение пред висшата сила ... той ще спечели много.
12.18.1.7,Когато предаността, поклонението и благоговението са подсилени от знанието, те могат един ден да достигнат етап, в който значително по-малко се желае или изисква и мирът след това идва естествено. Но мярката за мир не е единствената печалба. Добродетелта по-късно следва след него, като израства тихо и без усилие.
12.18.1.9Понеже истинската философия е също и начин на живот, и тъй като този начин не може да се осъществи освен ако не са замесени чувствата, той включва и култивира възможно най-изисканите и най-преданите чувства към човека.
12.18.1.11Природата показва прелестните си пейзажи напразно на онзи, който се е скитал в присъствието ѝ без чувството на естетическо благоговение, за да оцени грандиозните гледки. По същия начин, философията приканва човек към специално настроен, смирен и благоговеен начин на мислене, ако се е скитал, за да търси изгода от нея.
12.18.1.12Никога няма да се изморя да казвам на хората, че Върховният Аз е толкова любящ, колкото всеки родител и че го е грижа за нашето истинско благосъстояние. Но ние трябва да върнем тази любов, трябва да дадем своята безусловна отдаденост, ако искаме да имаме правилни взаимоотношения с него.
12.18.1.15Нужно е много повече бхакти, особено по време на медитация, за по-интензивен и по-топъл копнеж за усещане на свещеното присъствие. Наистина е необходимо да се спуснем от знанието в главата до познаването и усещането в сърцето.
12.18.1.17Това дълбоко, вътрешно и неописуемо чувство, което го кара да копнее за близост с висшата сила, не е нито погрешно, нито напразно чувство.
12.18.1.20Това е странно схващане, което разглежда философа като човек без чувства, само защото той ги е поставил под контрол. А не - че е съвсем негова заслуга, че е успял да го направи, тъй като благодатта също трябва да сподели известна заслуга. Има много чувство в общението му с Висшия Аз.
12.18.1.21Това е вълшебният талисман, който ще ви укрепи и спаси, въпреки че се спускате в самия Хадес - тази вяра и любов към вътрешния Аз.
12.18.1.22Благоговение, страхопочитание, преклонение – те са предизвикани от, и самите те пораждат, усещането за присъствието на Висшия Аз.
12.18.1.25Посланието на философията по този въпрос може да се обобщи така: Погледнете отвъд малкия си кръг на осъзнаване и забравете временно малкото си „Аз“, за да си спомните това по-голямо и по-велико Същество, от което сте произлезли.
12.18.1.28Ключовата дума тук е благоговението. Тя трябва да влиза във всяка памет и всяка медитация.
12.18.1.35Той е издигнал олтар на непознатия Бог в сърцето си. Отсега нататък той му се покланя тайно и в мълчание. Часовете му за усамотение са запазени за него, най-личните моменти в живота му, посветени на него.
12.18.1.36Ако не дойдат до тази мисия с достатъчно благоговение, те биват водени по-късно към благоговението от мисията.
12.18.1.38Запомнящи се са тези минути, които прекарваме в тихо обожание на Висшия Аз, знаейки, че той не е нищо друго освен нашата най-добра същност. Сякаш сме се завърнали в своя истински дом и почиваме до сърцето му със задоволство, непознато никъде другаде. Ние вече не притежаваме нищо, ние сме себе си неизразимо обладани.
12.18.1.39,Ние почитаме Бог най-добре в мълчание, с неми уста и мисли, скрити дълбоко.
12.18.1.42Ако хората наистина искат да почитат Бога, те могат най-добре да го направят като почитат божия наместник в сърцата им, Висшия Аз.
12.18.1.48Устременост, която не е просто бледо и случайно желание, а стабилен и наситен копнеж към Върховния Аз, е основно изискване. Такава устременост означава гладът за съзнателността на Върховния Аз, жаждата за преживяването на Върховния Аз, зовът за единение с Върховния Аз. Това е истинска сила, която издига човека нагоре, която помага на човека да се откаже от егото по-бързо и която привлича Благословията. Тя ще има така желания ефект пропорционално на това колко силно бъде почувствана и колко малко е смесена с други, лични желания.
12.18.1.53Не оставяй никое действие или промяна единствено на ограничените възможности на Егото. Скромна молитва за помощ към Висшия Аз увеличава възможностите и има защитен ефект. Посвети една мисъл на Висшия Аз всеки ден пред всяка дейност, всяко пътуване и преди всяка важна работа. Спомни си, че трябва да се вслушваш и в неговите изисквания. Помоли и за помощта му и вдъхновителната му сила. Да превърнеш Висшия Аз в своя таен помощник, удвоява твоята ефективност.
12.18.1.54Ако искате да знаете как да започнете търсенето на Върховния Аз, Исус много ясно е дал отговора. Търсете го, почукайте и попитайте; помолете му се – не само един път, но много пъти, ако е необходимо и винаги с цялото си сърце, обичливо, с копнеж, благоговеейки.
12.18.1.55Каквото интелектът не може да направи, поради слабостта си, го свършва амбициозното чувство, със силата си.
12.18.1.57Да копнее само на моменти за тази духовна будност не е достатъчно. Той трябва да копнее за нея непрекъснато.
12.18.1.59Възпоменаването на Висшия Аз често и с любов и с истинска преданост е важен дял в тази практика.
12.18.1.60Търсенето не е нещо, с което трябва да се играе; това е само за онези, които просто говорят за него. За да се включите в него, е необходимо да му посвети те целия си живот.
12.18.1.61Размишлявайки върху красотата и спокойствието, мъдростта и силата на Върховния Аз, той позволява на мислите сами да се движат към него.
12.18.1.64Ако ти искаш да постигнеш целта си, трябва тя да е много ясно формулирана в съзнанието ти и да е подкрепена от силна воля. Тя трябва да е желана и бленувана от цялото ти сърце и подкрепена от нестихваща вяра, че е възможно да я постигнеш.
12.18.1.65Занапред той продължава да живее за мисията, убивайки в сърцето си всички други желания.
12.18.1.69... Нека отидем там, където ни посъветва Исус – дълбоко в сърцето. Защото ние носим истината вътре в нас – но колко малко го знаят и носят най-близките връзки с тази Сила в съзнаниeтo cи.
12.18.1.71,Обичното внимание към Свръх Аза не бива да бъде ограничавано до моментите, прекарани в медитация или молитва, а трябва да образува основата за другите мисли на човека.
12.18.1.72... Върховният Аз чака с най-дълбоко търпение той – човекът – да го предпочете напълно пред всичко и всеки друг. Върховният Аз чака времето, когато желанията на душата няма да оставят на мира истинския ученик, когато любовта към божественото ще надживее и натежи повече от всички други любови. Когато той почувства, че има нужда от нея повече отколкото има нужда от каквото и да било в света си, Върховният Аз без изключения разкрива присъствието си пред него...
12.18.1.76,Егото е сътворено чрез мисъл и мисъл може да го сломи. Но мисълта би трябвало да се насочи към по-висше ниво. Самото Его не може убедително да преборва себе си и собствените си интереси. Ако ти с преданост и дълбока любов винаги споменаваш Висшия Аз, не може той да не ти откликне и помогне…!
12.18.1.77Начинът, по който да се допусне присъствието на Върховния Аз може да се обобщи в едно изречение: обичайте го. Нито чрез много силно вдишване, или чрез много слабо издишване, нито чрез стоене на главата си ... не може да стане допускането. Нито дори и чрез дълго проучване на божествените неща, нито чрез техния проницателен анализ. Но нека любовта бъде на първо място…
12.18.1.78,Когато божественото се превърне в единствения обект на неговата любов и постоянния предмет на неговата медитация, спускането на благородно просветление не може да бъде далеч.
12.18.1.80Любовта е както слънчевата светлина за семето, така и плода от дървото. Тя е част от пътя към самореализация, а също и резултат от постигането на самата цел.
12.18.1.81Сред всичките си умствени приключения и емоционални злополуки, той никога не трябва да губи от поглед целта, никога не трябва да позволява разочарованието или слабостта да предизвикат изоставяне на мисията.
12.18.1.84На този, който е обсебен от любовта към истината, който е толкова истински, че е склонен да потисне всякакви други желания, самата истина ще му се отплати.
12.18.1.86Само когато Свръх Азът му се превърне във фокус на цялото му мислене, е вероятно да се превърне във вдъхновител на всичко, което прави.
12.18.1.87Той ще успее, ако упорства с достатъчно търпение, да гледа на практиката си не като на сухо упражнение, към което той неохотно върви при повикване, а като на радостно завръщане, към което е привлечен от желанието на собственото си сърце.
12.18.1.88Колко ще се доближи до истината може да зависи от това колко дълбоко го е грижа за нея.
12.18.1.90Любовта трябва да започне своето пътуване в даден момент - любовта към Върховния Аз. Именно тази обединяваща сила влияе върху трансформацията на човека.
12.18.1.91Освен ако обича Висшия Аз с дълбоко чувство и истинска преданост, той е малко вероятно да вложи усилията, необходими за да го намери и дисциплината, необходима за да премахне пречките по пътя към него.
12.18.1.92Любовта към Върховния Аз е най-бързият кон, който може да ни отведе до божествената дестинация. Защото колкото повече Го обичаме, толкова по-малко обичаме егото и неговите похвати.
12.18.1.93Преданното отношение няма да намалее с растежа на мистичното. То също ще расте заедно с другото. Но то ще изхвърля само по себе си все повече и повече егоистичния интерес или той ще отпадне, докато не остане чистата любов на Висшия Аз, единствено заради самия него.
12.18.1.94Защо идваме в Божието присъствие само с нашите разхвърляни проблеми и тъмните си безпокойства? Защо само като просяци, или когато сме нещастни, дребни, нездравословни? Не можем ли да дойдем при Него с радост само за Него, само заради любовта към Него?
12.18.1.95Колкото по-отдадени сме на божествените привличания, толкова по-малко отдадени или податливи ставаме на земните такива. Следователно самото съществуване на способността да благоговеем пред нещо отвъд нас самите постепенно ни издига по-близо до състоянието на липса на желание.
12.18.1.111Молитвата, независимо дали в храм или вкъщи, съществува не защото Бог има нужда от славословията ни – той не изисква нищо, но ние сме тези, които имаме нужда да си спомним за него.
12.18.1.120Има опасност за всеки човек, който отрича на тази вътрешна част от съществото си всякакво участие в ежедневния живот, всякаква любов, благоговение и преклонение. Тази опасност може да се появи, напълно реализирана в тялото или ума му.
12.18.1.129
28 ю 2017
26 о 2020
5 м 2012
5 я 2019
26 ю 2015
28 ю 2015
13 с 2011
7 я 2022
18 н 2022
26 а 2016
1 с 2015
3 м 2016
18 ф 2019
23 а 2024
14 о 2024
29 а 2021
2 ф 2017
23 д 2019
28 м 2021
8 я 2020
21 ю 2023
2 а 2012
15 ю 2021
12 о 2016
23 м 2015
19 я 2011
25 д 2013
20 ю 2017
6 д 2021
16 о 2011
17 а 2020
26 д 2016
26 о 2011
31 м 2015
12 я 2014
6 о 2012
16 ю 2014
8 о 2011
16 о 2016
18 д 2018
5 я 2020
4 ф 2024
19 ю 2016
27 н 2020
26 м 2020
23 н 2024
22 ю 2016
16 ф 2017
24 д 2013
7 о 2018
11 м 2017
20 д 2014
13 н 2012
17 я 2025
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se