The Library
Дали това е свят на изолация от духовния ни дом или е свят на обучение за духовния ни дом? Ако е първото, то всичкият натрупан в него опит е безполезен, без стойност. Но ако е второто, то всяко преживяване има смисъл и е свързано с тази вселенска цел.
9.13.2.1Човек няма избор дали да търси или не небесното царство или висшето си духовно Аз. Всеки човек го търси, съзнателно или несъзнателно, и е предопределен да го направи…
9.13.2.5,Повечето хора живеят само на повърхността на своето съзнание, без да знаят нищо за великата сила и разум, които го поддържат.
9.13.2.88Ако индустриалната цивилизация е обогатила нашия външен живот, тя по-скоро е обеднила вътрешния ни живот. Това нямаше да е така ако бяхме постигнали правилно равновесие между двeте и ако бяхме го направили в светлината на ръководния принцип за това, за което сме тук на земята.
9.13.2.140Да работи ефективно в този свят на ежедневието, без да отхвърля или забравя света на Духа - това е негово задължение.
9.13.2.159Уанг Янг-Минг твърди, че мъдростта и добродетелта не могат да бъдат придобити само чрез медитация. Той твърди, че ежедневният опит за справяне с обикновени въпроси също е необходим, при условие че това преживяване бива искрено отразено от съвестта, разума и интуицията.
9.13.2.166Живеейки в света такива, каквито сме, като трябва да се подчиняваме на изискванията, които светът ни поставя, ние трябва да се научим как да се справяме с тях по правилен начин. Като правилен имам предвид в хармония с нашата вътрешна цел.
9.13.2.168Какво лошо има в това, че искаме щастие от този свят, при условие че поддържаме равновесие, сърцето закотвено във вярност, по-висша от света, ума винаги помнещ за какво всъщност е тук?
9.13.2.174... ако той не забрави крайната цел на цялата тази светска дейност, а именно, че чрез живота на тялото и съществуването на ума той може да търси и намира истинския си Аз, Свръх Аза, вътрешният провал и повърхностност на толкова много животи ще бъдат избегнати.
9.13.2.182,Този земен живот е тясната порта, която се отваря към царството.
9.13.2.185Именно тук, при обикновените и нестандартни задачи на деня, той може да намери точно толкова възможност да практикува необвързване, да потисне егоизма, и да изрази мъдрост.
9.13.2.188От огромно значение е, независимо дали в рамките на вътрешния духовен живот или във външната светска кариера, да се култивира изкуството на откриване, признаване и приемане възможността ... Да пропуснем тези шансове от незнание или от слепота, от неподготвеността чрез ограничаване на логиката или пренебрегване на интуицията, означава да пропуснем успех или щастие, които лесно биха могли да са наши.
9.13.2.194,Възможността е неповторима и невъзможна по абсолютно същия начин, като изминалото време – било то миг или век – то е наложило промяна както в ситуацията, така и в човека.
9.13.2.196Ако приеме ръката на възможността, когато му бъде предложена, последиците ще са благоприятни във всички посоки. Ако той предчувства, че е на прага на нов цикъл, и взема съответни решения или действа съответно, пътят ще му се разкрие.
9.13.2.199Това, което повечето хора смятат за големи нещастия, понякога отваря вратата към нови възможности, идеи или начини на действие, което води до предимства, които иначе не биха дошли. По-разумно е да се отложи оценката на такива събития докато те покажат цялостните си резултатите и се види общата картина.
9.13.2.201Колко малко знаем, че някое малко действие, някой малък ход, може да доведе до последици, които отварят изцяло нова фаза на опитност.
9.13.2.202Нуждата да напътства своя личен живот по-интуитивно го навестява след всяка по-голяма грешка, която е извършил и чиито последици е усетил. Той вижда, че не е достатъчно да изчисляваш с интелект, нито да усещаш импулсивно, нито да действаш воден от емоции, защото именно те са го отвели до страдания, които биха могли да бъдат предотвратени или пък са причинили страдание на други хора, което е могло да бъде предотвратено, за което той съжалява. Той се научава, че е необходимо да се вслушва навътре, да чака в мисловна тишина да се надигне интуитивното чувство и го поведе.
9.13.2.212В трудна обстановка, която не може да се предотврати или промени, първото нещо е да се изчака търпеливо и да се действа възможно най-овладяно. Следващият момент е да помолим Висшата съзнателност за помощ в релаксирано състояние и в медитация.
9.13.2.214Колкото и притесняващ да ни се струва даден проблем, ако можем да се откажем от егоистичното си отношение към него, ако можем да държим низшите страсти настрана, най-доброто възможно стечение на обстоятелствата ще се развие по собствена воля. Има истинска магия в подобна промяна на мисленето и чувстването. Тя отваря портата към висшите сили и им позволява да ни дойдат на помощ.
9.13.2.219Всеки проблем трябва да бъде разрешен чрез простия метод на предаването му на Висшия Аз и след това отхвърлянето му от ума. Егото е погрешно и сляпо ; това, което то не може да реши или управлява, Висшият Аз може. Но този метод изисква време и търпение.
9.13.2.220Отнесете премеждието си към Върховния Аз, разпознайте истинското си същество чрез Върховния Аз, а не с изчезващото его. Тогава ще бъдете на позиция, която предполага, че сте също толкова в безопасност, колкото и Върховния Аз. Задръжте позицията си като крайна и най-висока. Отхвърлете самата мисъл, че сте в опасност. Такава няма във Върховния Аз.
9.13.2.222Проблемът, който егото ви е създало, но което егото не може да реши вместо вас, ще се разтвори под въздействието на светлината на Свръх Аза
9.13.2.223Той трябва да превърне това в неизменна практика: да се обръща навътре в момент на нужда от помощ и в момент на объркване на посоката.
9.13.2.224Няма друг акт, който да е толкова неотложен или толкова важен, колкото да се обърнем към мисълта и спомена с любов и стремеж към Върховния Аз. Защото ако не го направите, а се обърнете към онзи друг земен акт, който е толкова размирен и трудоемък, изпадате в напрежение, което може да доведе до грешка и последващо страдание. Но ако се обърнете първо към Върховния Аз и после действате, вие достигате вътрешно спокойствие и имате по-мъдра преценка.
9.13.2.225Той трябва да се запита: Какво е това, което Върховният Аз ме подтиква на направя? Отговорът почти никога няма да бъде спонтанен. Той ще трябва да чака търпеливо с дни или седмици или може би месеци, преди да бъде чут достатъчно ясно и сигурно.
9.13.2.233Често напътствието не идва преди да е необходимо, отговорът на нашите въпроси не се чува преди единадесетия час. Дотогава трябва да се научим да чакаме с изпълнено с надежда търпение и надеждно очакване.
9.13.2.238Интуицията може да се разкрива бавно, но когато го направи, вътрешната увереност, която дава, силното съзнание за правота, ще му позволят да действа решително и бързо.
9.13.2.244Ако се обърне от проблема си към Свръхсебето си, в момента, в който усети спокойствието му или чуе посланието му за истината, той може да приеме това като знак, че помощта по някакъв начин със сигурност ще дойде при него.
9.13.2.248Ако в дадена ситуация сте изпълнени с напрежение и страх, приемете това като сигнал, че боравите безпомощно единствено с Егото. Тоест, вие сте забравили или пропуснали да се обърнете към по-висша мощ, да се оставите в ръцете на Висшия Аз!
9.13.2.252Да бъдеш като дете, в смисъла на Исус, означава да станеш наситен с щастие, изпълнен с радост, което детската освободеност от отговорности и притеснения ни носи. Всички проблеми се предават на по-висшата сила, философът се наслаждава на същото вътрешно освобождение.
9.13.2.253Докато мислите за проблем и търсите негов отговор, не можете да получите интуицията, която е неговото истинско и окончателно решение. Но когато вече не го правите, отговорът се появява при гения по време на интервала между две мисли, но при обикновения човек по време на сън.
9.13.2.258Ако техниката на прехвърляне на проблем или ситуация върху по-висшата сила не успее да постигне благоприятни резултати, вината е в лицето, което се опитва да я използва, не в самата техника. Ако той я използва като опит да избяга от справянето с проблема или като отказ да се изправи пред ситуацията, и по този начин като отбягване на уроците, за неговото израстване ще бъде по-добре да се срещне с неуспеха. И дори тези, които твърдят, че са усвоили уроците, може да не са го направили наистина, но може да са приели само това, което се нрави на егото им и да са отхвърлили останалото. Пълният смисъл на опитността трябва да се приеме дълбоко в сърцето и да се прилага искрено в живота преди твърдението, че са го научили, да може да бъде потвърдено.
9.13.2.263,С настъпването на криза или стрес, проблем или злочестина, той веднага обръща ума си към Висшата Сила. Това може да бъде направено лесно, без усилие, но едва след дълги авто-тренировки и много упражнения за контрол на мислите.
9.13.2.271Необходимостта от вземане на бързо решение може да създаде паника в несигурния ум. Тук отново най-добрият съвет е да се отдадете на тих Покой, да отхвърлите натрапчивите мисли, които ви напрягат, и да изчакате търпеливо да се появи душевен мир. Само тогава може да се покаже интуитивното ориентиране.
9.13.2.279Ако той се чувства ясно насочен към мисия, която изглежда невъзможна, той може безопасно да остави на Висшия Аз средствата за нейното изпълнение.
9.13.2.291В момента, в който всеки проблем поражда мисли на униние, предайте това обратно на висшата сила и се опитайте да запазите вътрешно спокойствие.
9.13.2.298Върховната ценност на цялата тази дейност в бизнеса, професията, политиката, семейството и т.н. не е в успешното им извършване, а във възможността да доведe собствения си ум по-близо до просветлението.
9.13.2.317Заради начина, по който състоянието на бизнес света спомага за свръхразвитието на Егото, често съм съветвал млади хора с невероятен талант, които навлизат в този свят, да направят пари бързо с изричната цел – да избягат от него. Така те биха могли да отделят адекватно време на учението, медитацията и отдиха, от който имат нужда за философските си интереси. Следователно те биха използвали своята бизнес кариера като способ, не за да задоволяват амбицията си.
9.13.2.329Да живее сред хората като един от тях, но да не живее в техните тесни ограничения, е негово задължение и необходимост.
9.13.2.339Нека не изневеряваме на доброто, което е в нас, чрез страхливо подчинение на злото, което е в обществото.
9.13.2.341Когато той знае, че други хора няма да бъдат съпричастни към тези учения, той ще бъде благоразумен да запази мълчание за тях. Когато приятелите му знаят за неговите собствени интереси и ги омаловажават, той ще бъде мъдър, да избегне напразни спорове.
9.13.2.358Вярата, че смяната на града или земята може да доведе до промяна на психическото състояние, не е напълно неоснователна, въпреки че все още носим егото и неговите мисли с нас, където и да отидем.
9.13.2.371Безразличието към неизменното или примиряването с неизбежното страдание, проповядвано от толкова много пророци ... е изключително трудно да се постигне. Това зависи отчасти от пълна концентрация върху това, което страданието не може да докосне – скритата душа ...
9.13.2.404,Положението на човешкото същество, нито животно, нито ангел, а някъде между двете, е уникално.
9.13.2.406Човек живее и напредва в наше време, притежавайки ядрото си – в рамките на собственото си Его. И той продължава така, докато се убеди в несъстоятелността му.
9.13.2.410,Трябва да приемем висшия факт, че под егоичните различия съществува единството на Висшето ни Аз и наше свещено задължение е да осъзнаем това навътре, докато толерираме разликата навън.
9.13.2.414Не е нужно за аспиранта да търси постоянно нови външни връзки с неща или хора. Те биха еволюирали от само себе си, следвайки неговото собствено духовно израстване. „Търси царството небесно и всичко ще ти бъде дадено…!” Отричайки егото чрез редовна медитация, условията около него се повлияват без той да го осъзнае. Насочвайки ума и сърцето си към Висшия Аз, се променят характерът, нагласата му, както и външните му връзки и контакти.
9.13.2.415Той ще се научи да измерва стойността на друг човек или на едно преживяване по последвалата пречка или стимул на личното му израстване в божествена съзнателност.
9.13.2.417Когато някой се отнесе лошо към нас по принцип можем да бъдем сигурни, че това представлява нещо грешно, което сме направили с някого в минало превъплъщение. Безполезно е да негодуваме срещу несправедливостта на това нараняване, тъй като причината се крие дълбоко в собствената ни история. Най-добре е да оставим настрана това естествено чувство на неприязън и да разберем, както можем какво е това, което отхвърляме и да вземем присърце уроците си.
9.13.2.420Колкото и непорочни да са нашите намерения,ние често вредим на останалите. Това показва, че не е достатъчно да бъдеш добър. Мъдростта трябва да насочва нашата добрина, трябва да ни дава способността да предвидим какво може да последва от нашите действия.
9.13.2.421Всеки човек, който е важен за него, всяка връзка, която предизвиква емоция или мисъл, има смисъл.
9.13.2.422Колкото повече той се отнася с благост и доброта към другите, толкова повече поведението им към него отразява обратно поне част от тези качества. Колкото повече усъвършенства собствените си умствени и морални състояния, толкова повече човешките му отношения ще върнат обратно като ехо това усъвършенстване.
9.13.2.427Ние не обичаме ближния си като себе си по простата причина, че не можем. Той така или иначе обича себе си напълно достатъчно и няма нужда от нашата намеса. Но, като каже, ние сме готови да му служим приятелски.
9.13.2.430Няма причина да смятате, че любовта към брачен партньор противоречи на усилията за саморазвитие. В най-добрия си смисъл взаимната любов е помощ и за напредъка, и за развитието като личности.
9.13.2.444Необходимостта от постигане на психическа хармония и съчетаване на идеали в брака изисква голяма предпазливост при избора на човек, пригоден да бъде другар в живота. Лошото решение по този въпрос може да бъде катастрофално при всеки случай, докато правилният ще бъде полезен по много начини.
9.13.2.446Сократ веднъж заявява: „Аз съм човек и като другите хора- създание от плът и кръв. Той беше женен и имаше трима сина, но това не му попречи да постигне възвишена мъдрост и най-висока интелектуална яснота и великолепна морална чистота.
9.13.2.469Бракът, който или е неприемлив за един от партньорите или нещастен и за двамата, винаги може да поеме в различна посока, ако се разглежда от друга гледна точка - по-висша.
9.13.2.487Бракът води след себе си събиране на съдби и аури, което може да няма важни последствия. Ако партньорът активно се противопоставя на идеалите и идеите на мисията, ученикът ще намери за много по-трудно да следва звездата си, а дори може да се наложи да прекрати за известно време.
9.13.2.493Това, което наистина има значение в живота на дадена нация, е качеството на нейните водачи, характерът на онези, които ръководят нейните съдби…
9.13.2.504,It is not enough for parents to protect a child--they should also encourage and stimulate it to awaken spiritually.
9.13.2.607… Колко много хора са ми казвали, че по време на няколко минутно Просветление имат чувството, че са получили повече познание, отколкото през всичките години на формално образование в училище и в колеж!
9.13.2.615,Никоя образователна система нe може да бъде пълна или адекватна, ако пропуска да учи младите как да медитират. Това е едно изкуство, което може да им помогне не само да развият себеконтрол и характер , но също да усвоят всички други изкуства чрез овладяване на концентрацията.
9.13.2.622,Каква е ползата от обучението в главите на толкова много млади хора, когато оставяме интуитивните им природи абсолютно недокоснати, пустеещи и неизползвани?
9.13.2.639Ние не сме достатъчно информирани за смисъла на живота и не сме достатъчно загрижени за целта на живота. В своето невежество обожествяваме машината и се унищожаваме. В нашето безразличие губим всички шансове за придобиване на спокойствие.
9.13.2.644Всеки от нас е бил надарен с интелигентност, решителност и способност, за да може да ги използва, за да расте духовно - и да се научи как да се грижи правилно за себе си и за другите.
9.13.2.648Светът ще се промени на по- добре , когато оправим училищата си, когато преподаваме по-малко география на децата си и по-вече безкористност, по-малко история и по-вече усъвършенстване на характера, по-малко десетки други предмети и по-вече изкуството да се живее.
9.13.2.654
9 ю 2012
20 н 2017
11 м 2023
14 д 2018
3 ф 2023
4 ф 2023
12 ф 2016
1 м 2021
25 м 2021
22 м 2016
30 м 2021
17 ф 2016
2 ф 2025
25 ф 2016
7 д 2016
29 ф 2016
14 м 2013
10 ф 2012
25 ю 2015
27 ф 2023
8 ю 2013
19 ю 2021
30 м 2023
20 ю 2015
18 д 2013
29 м 2023
27 м 2017
7 н 2021
17 м 2011
19 я 2014
24 о 2024
25 н 2016
11 с 2012
18 а 2015
26 о 2023
4 ю 2021
18 о 2024
26 ю 2012
8 н 2024
7 ю 2021
14 я 2023
2 а 2020
7 ю 2023
9 м 2017
29 д 2011
17 ю 2023
19 м 2011
27 ю 2014
13 а 2017
21 с 2012
5 ю 2022
11 м 2017
13 ю 2024
9 о 2020
23 о 2018
2 д 2024
17 м 2017
17 я 2013
3 с 2019
14 ф 2020
1 с 2012
10 я 2013
9 ю 2013
20 о 2020
17 ю 2019
11 а 2017
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se