The Library

Не e е оставено на самите нас да разберем каква е истината. От време на време се появяват пратеници сред нас, всеки от които носи своето лично съобщение за съществуването на по-висша власт и нуждата от по-възвишен живот.
2.1.6.4Можем да помогнем на Свръх Аза си да ни насочи към целта, като се отдадем на напътствията на компетентен духовен съветник. Или можем да го възпрепятстваме, като се придържаме към егото. Но некомпетентният съветник представлява също препятствие, превръщайки се в канал за тактиката на Егото която прикрива истината.
2.1.6.5Щастието зависи от нашето разбиране за живота...
2.1.6.12,Раят е и вътре, и вън от нас, това е вярно. Но в повечето случаи успяваме да превърнем това в реалност за нас само чрез намесата на някой истински духовен гений.
2.1.6.16Нещо или някой трябва да ни отнесе от егото към Висшия Аз, отвъд него.
2.1.6.25Една фраза или две, идващи от вдъхновен човек, може да отключи подсъзнателен процес в съзнанието на друг и да го накара да възприеме нова истина или нов възглед.
2.1.6.63Трябва да изградим интимна вътрешна връзка с едно същество, чието състрадание е достатъчно голямо, за да ни разбере и чиято сила е достатъчно развита, за да ни помогне. Няма значение, че е мъртъв.
2.1.6.78Не е от съществено значение да се намери учител в плът - той може да е в печатен вид. Книгата може да се превърне в доста ефективен учител и водач.
2.1.6.81В отсъствието на учителя, човек може да прибегне към най-добрия му заместител - неговите писания.
2.1.6.82Личният контакт с учителя не изисква непременно среща лице в лице. Той може да се осъществи и чрез писмо, написано от него – нещо повече, до някаква степен, дори и чрез книга, написана от него. Защото психиката му се е въплътила в тези произведения. Така, тези, които са възпрепятствани от обстоятелствата да се срещнат с него физически, могат да се срещнат с него и психически и да получат същите резултати.
2.1.6.86Проницателният студент ще се придържа непрекъснато и през целия си живот към писанията на просветените господари, връщайки се към тях отново и отново. Техните творби са от най-истинско, чисто злато, а не сплави.
2.1.6.87Един опит искрата да се превърне в пламък е четенето на вдъхновена литература, било то писание или не- самото умствено свързване чрез четивото с онези, които изцяло са под влияние на тази любов.
2.1.6.109Ако силния копнеж за истина отсъства, човек може да се срещне с хиляди господари на познанието но той няма да ги признае за това, което са, нито ще изпитва възвишено чувство в тяхното присъствие. Тази копнеж трябва да бъде толкова силен, като глада на изнемощялия човек или отчаянието на пътник, изгубен в пустинята.
2.1.6.121Търсещият, който бърка правилната посока, трябва да приветства помощта на компетентен водач. Но когато такъв водач не е наличен, най-добрият заместник е негов личен ученик или, в противен случай, книга, написана от него.
2.1.6.163Често се казва, че когато ученикът е готов, Учителят ще се появи. Но все още не съм чел нечие допълнително изявление – че той може да е невидим и нечуваем – т.е. той може да е изцяло във вас.
2.1.6.167Нещо отвътре изглежда разпознава истинския учител, когато се появи. Това не е чудо, когато човек разбере, че видимото настояще има своя корен в невидимото минало и че учението е връзка, която се появява отново раждане след раждане…
2.1.6.227,Друг знак, че сте открили правилния учител, е когато откриете, че той е този, който ви вдъхновява повече от всеки друг да достигнете по-надълбоко в себе си по време на медитация.
2.1.6.228Истински пратеник е този, който се стреми да държи егото си далеч от работата си, който се опитва да събере Бог и човека, без сам да влиза между тях.
2.1.6.342Волята на по-висшата сила е този, чието собствено вътрешно око е отворено, да съдейства за отварянето на това око при другите, които са затворени.
2.1.6.399Това, което духовният водач може да направи в определени случаи, е да улесни пробуждането на висшето съзнание и да улесни навлизането на висши истини.
2.1.6.401Обикновено е почти невъзможно за обикновен ученик да установи кой е напълно квалифициран наставник. Но понякога е напълно възможно да се установи кой не е наставник. Той може да подложи на този негативен тест личното поведение и публичното учение на възможния наставник.
2.1.6.406Първата задача на Учителя е да посочи пътя, вътрешен и външен, на ученика. Това съкращава пътуването му с няколко живота, които в противен случай биха били изразходвани в скитания, проучвания, опити и търсения.
2.1.6.442Наименованието ”лидер” предполага естествения му ”последовател”. Но един духовен водач от вида, описан тук, не иска маса от последователи, влачещи се фанатично зад него. Това е достатъчно, за да даде на останалите вдъхновения, идеи, прозрения и въпреки това да ги остави свободно да работят върху материала, така както искат, да не са задължени да се присъединят към някакво движение.
2.1.6.497Задължение на учителя е да насърчава креативността на своя ученик, а не неговата подражателност - да насърчава ученика да развива собственото си вдъхновение.
2.1.6.512Учителят ще преподаде с любов това, което ученикът ще изучи с уважение.
2.1.6.553Няма толкова силна връзка, нито толкова дълбоко привличане като това между Учителя и ученика. Следователно тя продължава въплъщение след въплъщение.
2.1.6.560Това желание да стане ученик и да изучи истината е първата необходима квалификация. Без нея нищо не може да бъде постигнато; с нея всичко ще се случи естествено, като автоматичен отговор от Върховния Аз.
2.1.6.638От всички многобройни форми на работа, които човек може да намери, от всичките начини, по които могат да се изразят неговите активни функции, няма нищо по-висше от това, човек да се насочи от илюзия към реалност. Затова не е погрешно да отдаде на дейността си голямо благоговение и на себе си висша преданост.
2.1.6.659Въпреки липсата на учител, е възможно той да положи по-големи усилия. Заобикалящият го свят му предоставя материал за изучаване; личната му история може да бъде изследване за по-висше съзнаване на смисъла на миналите и настоящите му преживявания и всяка ситуация предоставя възможност за по-обективно наблюдение над самия себе си.
2.1.6.683Не е достатъчно да получиш учение от някой друг. Истинността на учението трябва да бъде проверена от личен опит, стойността му трябва да бъде измерена с лични познания.
2.1.6.714Учителят може само да помогне на човек да си помогне сам. В крайна сметка само със собствените си усилия студентът разкрива мъдростта и красотата, които търси и които дори са в самия него. Такива усилия, за да бъдат успешни, трябва да бъдат смели и непрекъснати: повтарящите се неуспехи трябва да служат само за стимулиране на по-дълбоко самоопределяне.
2.1.6.717Ученикът ще научи в крайна сметка, чрез собствен опит, че трябва да се оглежда сам за спасение. Последните думи на умиращия Буда, адресирани до неговите собствени ученици, за мен бяха полезни ръководства: „Не търсете убежище за никого освен за себе си.”
2.1.6.720Всичко необходимо за твоето просвещение се намира дълбоко залегнало в самия теб, макар и недоразвито. Чрез учение, дневни упражнения, можеш да бъдеш учител на самия себе си. Рано или късно ти трябва да вземеш тази работа в ръцете си. Мисълта, че някой друг може или би го направил заради теб, е илюзия!
2.1.6.722,Той трябва да работи по-усърдно от всякога върху своя характер и чрез смачкване на егото си, да настрои ума си за приемането на духовната Благодат, която ще дойде по време на Посвещението.
2.1.6.761Но колкото по-дълбоко пътуваме, толкова по-малко нужда имаме от мисли и думи, тъй като цялото многообразие се свива в това невероятно единство. Ние не можем нито да мислим, нито да говорим за това възвишено състояние с каквато и да е точност. Следователно единственото средство, чрез което можем правилно да го представим, е - мълчанието!
2.1.6.778Душата ще го води на етапи към себе си. Следователно тя може да го доведе до благоговение към някой библейски персонаж или към преданост към някой жив учител и след това, когато те са изпълнили предназначението си, далеч и отвъд тях. Защото Търсенето е от света на нещата и хората към света на празнотата на Ума; от мислите и формите до безформеното Божествено без форма.
2.1.6.796Едва на късен етап той ще се осъзнае, че този, който наистина дава Благословия, истинският помощник по този път, истинският господар не е роденият господар отвън, а Върховният Аз в собственото му сърце. Това, което живият господар прави за него е само за да събуди спящите му интуиция и стремеж, за да му даде нужния устрем и начално напътствие за тази нова мисия, за да покаже пречките за напредването на индивидуалния му характер и да му помогне да се справи с тях.
2.1.6.816Помислете по-дълбоко, отколкото конвенционалната маса на последователите на гурута, смеят да направят, и ще разберете, че в крайна сметка има само един Учител за всеки човек, собствения му Висш Аз ... Защо да не се отиде директно при източника?
2.1.6.821,Висшият Аз е върховният духовен гид, когото той трябва да уважава и духовен помощник, на когото той може да разчита.
2.1.6.822Ако откриването на Истината е откриването на отговора на въпроса ”Кой съм Аз?”, Тогава какъв по-добър Учител може да съществува от самия Аз...?
2.1.6.839,С мисълта за висшата сила в ума му спонтанно ще изникне образ. Това ще бъде образът на този човек, който се проявява или представлява на самия него.
2.1.6.844
17 с 2018
28 с 2019
5 с 2018
21 я 2014
1 я 2019
28 я 2019
9 н 2015
3 ф 2018
1 ф 2013
25 с 2015
25 ю 2018
21 а 2017
4 а 2018
2 а 2024
5 о 2022
26 о 2019
21 ю 2015
15 я 2022
14 с 2022
11 д 2020
11 м 2013
29 с 2017
28 м 2017
14 ю 2021
16 а 2013
16 ю 2019
29 я 2014
12 ю 2017
9 о 2014
29 о 2021
7 м 2018
27 н 2021
27 н 2011
10 м 2019
25 а 2016
22 м 2023
24 я 2015
27 ф 2018
31 а 2012
19 ю 2017
23 а 2024
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se