The Library
”Как да започна този процес на истинско себепознание?“ Отговорът започва с това: първо приеми правилното отношение. Повярвай в божествеността на по-дълбокия си Аз. Спри да търсиш другаде светлина, спри да се луташ насам-натам за сила... Гравирай сърцето си с висшите фрази: „Аз притежавам неограничена сила вътре в себе си; Мога да създам по-свят живот и по-истинско виждане от това, което притежавам.“ Направи това и после предай тялото си, сърцето си и ума си на Безкрайната Сила, която поддържа всичко. Стреми се да се подчиняваш на вътрешните ѝ подтици и след това заяви готовността си да приемеш какъвто жребии ти отсъди. Това е твоето предизвикателство към боговете и те със сигурност ще ти отговорят. Душата ти ще бъде бавно или внезапно освободена; на тялото ти ще бъде предоставен по-свободен път през условия...
2.1.5.1,Кой желае да работи върху себе си? Кой дори чувства, че има да върши някакво задължение? И все пак това просто признание може да доведе до откриването на Божественото.
2.1.5.4Всеки човек трябва да бъде себе си, а не да представлява и копира друг човек. Но той трябва да бъде най-добрия си аз, а не най-лошия, низшия, по-нисшия . Това изисква растеж, стремеж, усилия от негова страна. Тоест, изисква духовно търсене.
2.1.5.6Светият Дух е в нас самите и винаги е бил! Но докато човек сам не го осъзнае, все едно че той не съществува.
2.1.5.8Висшият Аз винаги е тук; той никога не ни е напуснал, но търсенето трябва да бъде всеотдайно , любящо и едва доловимо.
2.1.5.9Защо, въпреки всички видими и докосващи се противоположности, въпреки безбройните неуспехи и дълги години безплодие, толкова много хора са търсили през толкова много епохи в толкова много страни Бога, в това, което е напълно недокосваемо, неназовано, безформено, невидимо и нечуто? Защото простият, но удивителен факт е, че Висшият Аз, който е присъствието на Бог в тях, е част от тяхната природа като човешки същества …
2.1.5.11,Защото Върховният Аз е вече там вътре в него, в цялата си неизменима върховност, човек няма нужда да го развива или подобрява. Той само трябва да развие и подобри егото си докато то не се превърне в лъснато огледало, изправено срещу него и отразяващо свещените свойства на Върховния Аз и показващо божествените качества, които досега са стояли скрити зад него.
2.1.5.12Разграничението между неговото по-ниско Аз и по-висшето му Аз ще му стане ясно чрез вътрешен опит и последвалия размисъл.
2.1.5.13Това, което изглежда като духовен последовател, поел духовното търсене, е всъщност духовното Аз, което е повикано (търсено).
2.1.5.16Това отъждествяване с най-добрия Аз в нас е идеалната нагласа за всички хора, да бъде осъзнато чрез дълъг опит и много страдание или чрез приемане на инструкции, следване на разкрития, развиване на интуицията, практикуване на медитация и мъдър живот...
2.1.5.18,Всяко човешко същество има определена работа - да изрази своята собствена уникалност. Тя не може да бъде делегирана на никой друг. При това, ако правилно използва възможността, той може да бъде доведен до великата Уникалност, която е само лична, отвъд егото си и отвъд всички егота.
2.1.5.19Когато е поел този път на търсещ, трябва постоянно да помни една лесно забравяща се истина – че той пътува към Себе си, към най-съкровеното в себе си.
2.1.5.21Зад вашето ежедневие се крие гигант - неподозиран Аз с безкрайни възможности.
2.1.5.22Вътре има майсторство, вътре има колосална сила - но все още не сте я докоснали. Колкото и да сте постигнали дотук, вие все още можете да направите големи неща.
2.1.5.23Защото чрез Свръх Аза в мен има частица от Бог, божествените качества и умения са в мен. Аз в основата си съм мъдър, силен, любвеобилен; но когато, cе идентифицирам с малкото его, аз прикривам тези големи качества.
2.1.5.25,Човек, който иска да се заеме с това търсене, ще трябва да стане различен човек - различен от това, което е бил в миналото, защото старите вродени тенденции трябва да бъдат заменени с нови и различни от тези на другите хора, защото той трябва да отказва да бъде въведен неустоимо в безмислеността, непочтеността и грубостта, която ги прониква.
2.1.5.26Няма нужда да се разделя с човещината си, за да намери божествената си същност, а само с неговата незначителност, със задоволството му от тривиални цели.
2.1.5.28Там, където няма опит за самоусъвършенстване, неизбежно нещата се влошават. Природата не ни позволява да стоим неподвижни.
2.1.5.31Ако той иска да влезе в портала на философията, той най-вероятно ще започне с други, с това, което философите са мислили и учили; но в крайна сметка той трябва да направи второ начало – със себе си. Той ще трябва да преразгледа собствената си психика, собствената си личност, но от отделна позиция, застанал далеч встрани. Той ще трябва да решава всеки час от деня как да прилага истината, събрана от книги и учители, до събитията, задълженията, поводите и мислите в този ден.
2.1.5.38Ако човек е решен да успее в това начинание и оптимистично вярва, че ще успее, неговите усилия ще се увеличат и ще бъдат засилени, шансовете ще бъдат използвани от които иначе би се отдръпнал; и дори ако не оправдае надеждите си, това, което Рамана Махарши ми каза на първата ни среща а именно: „Това е най-сигурният начин да се лишиш от себе си“, и възкликна „това обременяване на ума със страх от неуспехи е да мислиш, че човек е слаб по природа. Човек може и трябва да победи.
2.1.5.44… любовта към ближния е отлична добродетел, но не може да измести най-доброто от всички добродетели, любовта към божествената душа.
2.1.5.48,Който не харесва света такъв, какъвто го вижда и иска да го промени, нека започне със себе си. Това твърдение така авторитетно потвърждават както животворните мисли на Исус, така и светлите думи на Гаутама.
2.1.5.49Той има достатъчно работа с откриването и коригирането на собствените си недостатъци или слабости, за да не се намесва в критиките към други хора.
2.1.5.50Малцина знаят къде наистина да търсят истината. Пове��ето я търсят в други хора, книги или църкви. Но малцина, които знаят правилната посока се обръщат и поглеждат там, където истината е не само живо динамично същество, но е тяхна собствена. И тя е дълбоко, дълбоко в самите тях.
2.1.5.54Светата земя, с течащи мляко и мед, е вътре в нас, но пустинята, която трябва да прекосим, преди да я достигнем, също е вътре в нас.
2.1.5.56Защо Исус предупреди хората да не търсят Христовия Аз в пустините или планинските пещери? По същите причини той постоянно им говори да го търсят в себе си и ги съветва да бъдат в света, но не и от него.
2.1.5.61Не очаквайте да намерите повече истина и смисъл във външния свят, отколкото можете да намерите вътре в себе си.
2.1.5.62Единственият човек, който ви трябва за тази велика работа, сте вие самите. Спрете да гледате навън и погледнете навътре, защото имате не само материала, върху който да работите, но и богът вътре, който да ви води.
2.1.5.65Истината ще ни бъде дадена: няма да бъдем оставeни да гладуваме за нея. Но тя ще бъде дадена в зависимост от това доколко сме подготвени да я получим.
2.1.5.74Само когато целият ум - несъзнателно еволюирал чрез минералните, растителни, животински и нисши човешки царства - влиза в процеса на духовното търсене, тогава той съзнателно влиза в развитието на собственото си съзнание.
2.1.5.76Егоизмът, който фалшифицира нашето истинско чувство за съществуване и материализмът, който изкривява нашето истинско чувство за реалност, са болести, които едва ли могат да бъдат излекувани чрез собствени усилия. Само като се обърнем с доверие и любов, към по-висша сила, независимо дали тя е въплътена в друг човек или в нас , тяхната игра може да бъдат превъзмогната. И все пак нашите собствени усилия трябва първо да започнат лечебния процес.
2.1.5.78Вътрешното усилие единствено е важно. Всичко останало преминава, единствено остава плодът на духовните усилия.
2.1.5.80Идеалът тук не е да станеш безгрешен светец, а да станеш просветено и уравновесено човешко същество.
2.1.5.82Да се прицелваш към най-високата цел е от решаващо значение. Ако твърдо се придържаш към това решение, рано или късно успяваш. Но остава въпросът: каква е тази цел? Това е реализирането на истинското ти жизнено призвание, сравнено с по-ниспи цели като печеленето на хляба, образуването на семейство и т.н. Когато си постигнал най-висшата цел – си така съзнателен за божествения си Висш Аз, както днес осезаваш физическото си тяло. И това състояние на съзнанието е постоянно – не е въпрос на случайни поблясъци или краткотрайни интуиции.
2.1.5.84,Защото взаимовръзката между насочената навън карма и вътрешния характер е толкова силна, той трябва да разбере, че тези затруднения са свързани с вътрешното му състояние и че трябва да започне да ги разрешава като премахне несъвършенствата вътре в себе си.
2.1.5.85,... Въпреки че тази цел не е лесна за постигане, той не трябва да губи надежда. Пътят е правилен сам по себе си и единявайки се с него, той се свързва с това, което в крайна сметка е най-великата сила на света.
2.1.5.85,Божественият Аз винаги е там с него, никога не отсъства от него, дори и за секунда. Той е постоянният свидетел на всичките му усилия и надежди. Когато се е опитвал достатъчно усърдно и дълго, Божественият Аз изведнъж ще излее Благодатта си върху него.
2.1.5.89,...Въпросът е да се открие Върховния Аз и да му се позволи да властва над егото занапред. Така егото не бива убито, но бива върнато на низшето си място. Но първо той трябва да осъзнае Върховния Аз, той трябва да го усети като живо присъствие и той трябва да прави това ден и нощ, буден или спящ. Това е целта...
2.1.5.89,... Мисията за божествената душа се е превърнала в негова полярна звезда. Естествено е за него, отначало да се чувства отблъснат от идеята да превъзмогне егото, но сега тя му се вижда по-желана. Това обаче не означава да се откаже от него в практическия живот; защото докато е в плътското си тяло идеалът е да намери подходящ баланс между егоизъм и алтруизъм, защото има нужда и от двете...
2.1.5.89,Всеки човек ще бъде принуден да осъзнае собствената си свещеност накрая: едва тогава неговото търсене на щастие ще бъде изпълнено.
2.1.5.91... Върховната цел е да открием, че има само една реалност, от която всички ние сме част, че разделението на личното его е само повърхностно и че Истината е засвидетелствана от съзнанието за единение. Първият плод на подобно разкритие е задължителното отдаване на живота в помощ на всички същества за вселенско благоденствие.
2.1.5.92,Да забравиш Аз-а, но да възпоменаваш Висшия Аз – това е така просто, но и същевременно така сложно.
2.1.5.93Не да бъде намерена Енергията на Духа, а самият Дух е крайната цел. Не неговите сили или въздействия или качества или свойства, а същността на чистото съществуване. Ученикът не бива да се примирява с нищо от това, а да упорства и да продължава напред.
2.1.5.94Той трябва да търси мистериозната си същност, която е нещо, с което той има досег в редки, благословени и незабравими моменти. Тя омайва, тъй като тя е също и Перфектното, вечно преследвано, но никога неоткрито във външния свят.
2.1.5.95Той най-сетне достига до пълно съзнаване на вътрешния си Аз, неговата душа...
2.1.5.97,Ha keresésünk hosszútávú célja valódi lényünk felfedezése, akkor ez nem zárja és nem is zárhatja ki a emberi lényünk lehető legteljesebb fejlesztését, szunnyadó képességeink kibontakoztatását.
2.1.5.98Лотосът, това красиво източно цвете, често бива използван като символ на целите, които имаме за постигане. Той расте в калта, но върху него няма и капка. Той стои върху водата, но никога не е мокър. Цветът му е чисто бял в контраст с мръсотията, която е негов дом. Затова вътрешният живот на ученика трябва да бъде непокътнат, неумърсен и чист, макар външният му живот да бива прекаран, насилствено, в най-материалистичните обкръжения или сред най-плътски настроените хора.
2.1.5.100Това, което малко хора ценят и малко хора намират е, въпреки всичко, най-ценното нещо за търсене. Какво е то ? То е това, което веднъж бъде ли намерено, не може да бъде загубено, веднъж видяно, трябва да бъде обичано и веднъж почувствано събужда всичко най-добро у човека.
2.1.5.101Жаждата за съвършенство със сигурност е налична в нас. Тази жажда е показател за мързеливостта ни понякога. Но няма задължителен показател, че това ще бъде постигнато докато сме живи и на това ниво на съществуване, където всичко е обречено, както Буда отбелязва, на разпад и смърт. Това е по-вероятно да бъде извършено на по-високо ниво, където подобни ограничения не биха могли да съществуват.
2.1.5.102,Основната задача на човека е първо да се освободи от животинските и егоистичните тирании и, второ, да еволюира да осъзнатост на духовната си същност.
2.1.5.103Неговата мисия може да приключи едва, когато разкритата Истина бъде видяна, не чрез моментни прозрения, а за останалата част от живота му без прекъсване.
2.1.5.106Трябва да предизвикаме това осъзнаване на Висшия Аз като постоянна и вечна функция в активния живот.
2.1.5.107Много хора се задоволяват само с това, че са успели да зърнат Върховния Аз. Но има някои, на които това не им стига. Те търсят постоянна закрила от Върховния Аз и то в най-голямата възможна степен.
2.1.5.109Главната цел на мисията е, въпреки всичко, не тези второстепенни подобрения в здравето, нервите, характера, себеконтрола – колкото и да са добре дошли, а откриването на истината и живеенето в присъствието на божественото.
2.1.5.110Това, което той избере в началото на Мисията си, ще предреши в какво той ще се превърне в края ѝ. Изборът е между себецентричнo вглъбение и безкористна активност. И двата пътя ще му донесат велик мир. И двата ще му позволят да остане верен на вътрешното си призвание. Но по-трудният от двата ще даде нещо също и на страдащото човечество. Едно просто, лично спасение няма да задоволи философски настроения човек.
2.1.5.116Духовните преживявания, които се проявяват през юношеството, са признаци, че той има възможност да извърви духовния път. Но той трябва да прецени дали предпочита нестандартни, тайни преживявания или по-малко драматичното, по-бавното развитие на божествената си душа. Един начинаещ не може лесно да комбинира и двете безопасно. И може да очаква да получи помощ от напреднал мистик само ако търси висшата цел.
2.1.5.117Просветлението е възможно за всички хора, защото са родени в човешка, а не в животинска форма. Но не всички хора са готови да платят цената му в умствен контрол и емоционално подчинение.
2.1.5.131Ако читателят намери такава задача прекалено уморителна, той трябва да помни, че наградата не е нищо друго освен просветление.
2.1.5.132...Най-малкото е добре да знаем към каква цел се движи човечеството, толкова бавно и така несъзнателно.
2.1.5.134,Подобна цел може и да е непривлекателна за много хора, задържани от техните привързаности; но тя е пленяваща и омайваща за малцина „стари души“, с много опит след дълга поредица от земни животи, чиито ценности са били променени, чиито илюзии са били унищожени. Те се чувстват като скитници, прибиращи се вкъщи.
2.1.5.138Постижението може да изглежда твърде трудно, но не е невъзможно. Най-добрата гаранция за това е непрестанното присъствие на самата божествена душа в него.
2.1.5.145Това, че Висшият Аз не е само е, но и е постижим, е предпоставка и обещание за истинска философия.
2.1.5.154Онова прекрасно време, когато той може да погледне право в себе си, чрез егото към Висшето Аз- чака неговите усилия.
2.1.5.157Какво да се прави, когато целта изглежда прекалено далечна, а катеренето прекалено стръмн? Прави всичко, което можеш или поне малко! Ако нямаш достатъчно сили да извървиш целия път, измини само част от него! Духовният ти стремеж и целенасочените ти усилия ще повлияят следващото ти тяло по положителен начин. Нищо не се губи. По-добри възможности и по-благоприятни условия ще ти се предоствят, ако ти си ги заслужил. Всяко качество, което ти съзнателно облагородиш, дава по-благоприятно прераждане. Както всяка преодоляна слабост предотвратява възможността за неблагоприятно прераждане.
2.1.5.161... общата посока на мислите и делата му - а не самите мисли и дела - както и идеалът, към който той обичайно се стреми, е най-важното и най-значимото в живота му.
2.1.5.165,Ако нямаше възможност да се намери изход от това затворено в тялото и времето състояние, тогава никой никога нямаше да се саморазвие и цялото проповядване на религия и философия биха били напразни. Но от историята и биографията знаем, че такова постижение е имало във всички части на света и през всички векове, така че никой не трябва да губи надежда.
2.1.5.170Човекът, който е видял светлината и е изпитал нейната топлина, ще предпочете собствения си начин на живот, ако той е следствие от неговото пробуждане.
2.1.5.172Крайната цел е да живеем от Висшия Аз, а не от егото.
2.1.5.172Можем да се насладим на умствен покой и на този свят, няма нужда да чакаме да преминем в следващия.
2.1.5.174Всички ние трябва да пътуваме в една и съща обширна посока, ако искаме да се издигнем от по-ниските към по-високите степени на съществуване. Но начинът, по който ние ще вървим по Пътя е по същество личен.
2.1.5.188Нека върви напред бавно или по-бързо, както му е най-добре, а също и по свой собствен начин, отново както отговаря на неговата индивидуалност, която е създал чрез преражданията до сегашния си образ, от който трябва да тръгне и да продължи по-далеч.
2.1.5.194Индивидуалният живот-пътека на всеки човек е уникален. Може да не е в негов интерес да се съобрази с техника, наложена му от друг човек или да ограничи усилията си в модел, който е бил подходящ за други. Това, което може да бъде правилно за друг човек, който е в различен етап на развитие, може да бъде погрешно за стремящия се.
2.1.5.206Промените на обстоятелствата, които носят несигурност за бъдещето, няма да го уплашат. Те ще го заинтересуват. Той ще се стреми да открие дали посочват пътя към въдворяване на нови сили и опит, необходими за по-нататъшното му развитие.
2.1.5.216Tвърдението, че тези по-прости методи като предаността или повтарянето на изявление могат да доведат до целта, не са нито верни, нито неверни. Защото те водят до философския път, който от своя страна води директно до целта.
2.1.5.225…Накратко, нека опознае себе си. Тогава той може да има ключ към по-добро познаване за други неща, особено за смисъла на собствения си живот.
2.1.5.248,… Никой не е помолен да предприеме нещо повече от това което е в рамките на силите му или обстоятелствата ... Нека той поеме няколко водещи принципа, които специално му харесват или които са по-лесно разбираеми за него. Нека практикува няколкоминутна медитация само веднъж или два пъти седмично, ако не намери време или склонност да практикува повече ... По този начин той предприема първата стъпка за установяване на правилни тенденции…
2.1.5.249,Не позволявайте миналото да ви задържа. Не позволявайте на пропитите с прах паметници да ви дърпат надолу. Направете днес нов ден, ново начало.
2.1.5.261Той не бива да се обезсърчава, когато другите са стигнали по-далече по пътя ... Факт е, че целта, която търси, вече е в неговия обхват. Той е Свръх Аза, с който се стреми да се обедини…
2.1.5.267,В по-далечна перспектива наистина ли ,,някой е изгубен? Понякога е утешително да си припомним, че Вечността е пред нас и можем да правим само това, на което сме способни в даден момент.
2.1.5.283... проявява свадливост или се опитва да я завладее; губи себе си в активността на деня или се спасява от нея чрез половин час отстъпление. Той оставя негативните мисли или чувства да останат в сърцето си или се опитва да ги изгони от него. Той практикува по-широка връзка и по-любезно отношение към онези, които среща в ежедневния си бизнес, или той не успява да разбере защо те - а не други, които са съвсем различни - са били поставени на пътя му от Безкрайния Разум. Неговата среда наистина е място за изпитване и дисциплинарно училище ...
2.1.5.285,... Космическото видение, което разкрива присъствието на Безкраен Интелект през целия живот, във вселената и през цялата история, което обяснява толкова много от Висшите Законите за мен дойде достатъчно несъответстващо, докато седях в хотелска стая в Чикаго ...
2.1.5.285,… Преди четиристотин години Себастиан Франк, германец, достигнал пълната духовна реализация, пише: „Не е необходимо да прекосяваме морето, за да Го намерим - Словото е близо до теб, то е в твоето сърце.”
2.1.5.286,… веднага щом се установим с надежда и увереност да открием по-дълбоките сили в себе си, те започват да се активират.
2.1.5.287,На тези, които искат да пътуват до Индия или другаде в търсене на спасение, или на господар, който да ги води към него, трябва да си зададат въпроса: Не можеш ли да видиш, че ако се захванеш там, пак ще трябва да се справиш със своето его както тук? Погледни дълбоко в собственото си сърце, защото там наистина ще откриеш това, което търсиш.”
2.1.5.291Човек може да отиде в Ориента и да не спечели нищо. Не емоционалното изобилие дава висок духовен резултат, нито посещенията на много ашрами, а дълбочината и концентрацията, с които се прозира истината.
2.1.5.295Съществува индийска формула, обхващаща три прогресивни етапа на търсенето: изслушване, размисъл, просветление. Това означава: получаване на инструкция (от гуру или текст), непрекъснато размишляване над ученията, докато не бъдат асимилирани напълно. Изживяване на проблясъци с мистичен характер. В края на тази трета фаза кандидатът не само трябва да повтаря и удължава проблясъците, докато целият му живот не бъде пропит от мъдростта и мира, които са техен плод, но и да получава и прилага най-висшата и финална философска доктрина. С това, неговото просветление става „естествено“, без усилие, непрекъснато. Той се обединява със своята дейност, независимо от това дали е зает в света или седи в медитация .
2.1.5.300В хода на живота си ученикът ще преминава от една фаза на развитие в друга, като по този начин постепенно обогатява и разширява целия си характер.
2.1.5.302Чувството на вяра в друг човек несъмнено е полезно за начинаещите, при условие че вярата е оправдана. Но това е етап, който задължително е по-нисш от чувството на вяра в собствената душа. Да се обърнеш навътре, а не навън, да преодолееш склонността към външност, означава да се изкачиш до по-висок етап.
2.1.5.308Въпреки че движението към просветлението върви напред поетапно, действителният момент на просветление идва внезапно, с неочаквано превъзходство над тъмнината, в която хората обикновено живеят.
2.1.5.314Ако той упорства, ще дойде времето, когато умът му естествено ще се ориентира към духовната страна на съществуването. И това ще се случи от самосебе си, без усилия от негова страна. Никоя външна дейност няма да може да спре този процес, а за да направи това възможно, умът му ще удвои активността си. На външен вид ще се занимава с външния свят, но отвътре ще се занимава с Висшия Аз.
2.1.5.315Възходящите степени на посвещение във висшето разбиране на истината и голямата способност да получи съзерцателно съзнание, се отворят пред него една по една, докато преминава всяко следващо изпитание, водещо до него. На по-ниските нива тези изпитания се състоят от желанието да предадат физическите навици, страсти, и желания на обучението и, на по-високите нива от готовност да предадат мислите и чувствата си на обучението. Като цяло те водят до постепенното откъсване от животното и егото.
2.1.5.317Това моментно прозрение за Върховния Аз представлява истинското начало на мисията му. Непрекъсваната му реализация представлява неговия край.
2.1.5.320Когато той започне да усеща вътрешен мир и екзалтация, която е ухание, така да се каже, на прага на Върховния Аз, той може да разбере колко е реален този вътрешен живот и колко парадоксално неразбираем е, неописуем и без значение от обикновената гледна точка. Това е нещо и все пак не е нещо, което може да бъде поставено във форма или да бъде оформено като разбираемо от петте сетива. Както и да е, то е там и това е безсмъртната душа.
2.1.5.321Индивидът трябва да расте и да се развива адекватно като човек. Едва тогава той достига етапа, когато е безопасно, а не преждевременно да отмени егото и унищожи неговото управление. Защото след този момент последното се превръща в тирания, докато сега задачата е да бъде приведено в подчинение.
2.1.5.322Добре е като начало да вярваме в Бог. Достойно за възхищение е като следваща стъпка да се опитаме да се доближим до Бога чрез богослужение - но това не е достатъчно. Това е изпълнение на още по-висшия дълг да се опитаме да опознаем онова в нас, което е връзката с Бога, който, за разлика от човека, е божествен по природа.
2.1.5.326Редът на напредъкa е от вярата към знанието и оттам към любовта, към това, което е известно.
2.1.5.327Ако човек стигне до тази мисия чрез размишление, страдание или съдба, той ще я завърши с любов, ако й остане верен, любов към това, което блести по време на първото му прозрение, любов към Висшия Аз. Все едно дете да загуби, а после да намери родителите си.
2.1.5.328Първо, той има смътното усещане, че е привлечен от Висшия Аз. След това му обръща повече внимание, мисли за него често; най-накрая вниманието прераства в концентрация и след това, кулминира във вглъбяване. В крайна сметка той може да каже, с ал Халлай: „Не живея в себе си, само в Теб. Снощи обичах. Тази сутрин съм Любов.“
2.1.5.329Етапите във философското обучение обикновено започват с придобиване на теоретични знания за ученията. Когато това е добре установено, с времето прераства в стремеж към самоусъвършенстване и в усилие за формиране на характера и поведението в съответствие с философския идеал. Този период на съзряване често е дълъг и труден. В третия етап започва да се изживява проблясъкът на просветлението. Първият проблясък е с достигащ ефект надалеч и е вероятно да се свърже с първия контакт с вдъхновен духовен водач или с писанията на такъв човек. При отделните хора има различна етапна поредица. Проблясъкът е на първо място, теоретичното изследване следва, стремежът да се изразяваш чрез живота идва на последно място.
2.1.5.330До идеята за напълно възможен висш живот за Човечеството може да се стигне чрез силно интуитивно изживяване или дълбоко религиозно вярване. Тя може да се развие и задълбочи чрез мистичен проблясък, водещ до Духовно пробуждане или чрез по-продължително и убедително философско проникновение.
2.1.5.332Ако той поеме това търсене с цялото си същество, превръщайки всяка част от него в светлина и дисциплина, той може уверено да очаква пълно прозрение, пълна трансформация…
2.1.5.353,Първата награда е истината, осъзната във всяка част от неговото същество, като низшето Аз става инструмент на Душата. Втората награда е мир, интензивен удовлетворяващ и радостен. Силният и постоянен копнеж по осъзнанието на Душата, желанието да й се отдадеш вътрешно, обаче са необходими предпоставки.
2.1.5.354С всяка измината година на нарастващ опит и продължително старание, той ще намира все повече и повече истина в това учение. В следствие на това Любовта му към него не би могла да не нараства…
2.1.5.359Този, който се уповава само на егото, е постоянно възпрепятсван от неговите ограничение и тясна перспектива. Затова страда от безпокойствие и стрес. Този, който обърне гръб на егото и се отвори към Висшия Аз, открива освобождаващата му незкрайност. Защото той е изпълнен с вътрешен мир.
2.1.5.364Приключението често започва с голяма тъга, но винаги завършва с голямо щастие …
2.1.5.365,Когато той е омиротворил множеството противоречиви емоции , когато е обучил мислите си на послушание, когато се е преборил и победил самото его, той достига състояние на мир.
2.1.5.368Да влезеш в присъствието на това висше вдъхновение, да почувстваш неговото облагородяване и да разбереш посланието му, носи дълбока удовлетворяваща радост.
2.1.5.369Никой не може да премине сериозен курс по висша философия, без да стане по-добър и по-мъдър човек отколкото е бил в началото. И този резултат ще дойде при него почти несъзнателно, малко по малко, чрез творческата сила на правилното мислене.
2.1.5.376В този процес на търсене, той открива не само най-голямата дълбочина на човешкия ум, но и най-висшите изживявания.
2.1.5.378Този, който намери върховния Аз, губи бремето, нещастията и страховете на егото.
2.1.5.379По какъв начин може духовното търсене да премахне безпокойствието и страха? Давайки ни рано или късно ясно доказателство за това, че любящата сила на Висшия Аз не само просвещава, но и закриля.
2.1.5.380Бавно, докато той с упорство напредва в своите вътрешни дела, неговите грешки и слабости ще отпаднат и добре скритият зад тях и вечно светещ Аз ще започне да се проявява!
2.1.5.381Неговите медитации са склонни да го правят чувствителен, а обучението му - симпатичен; двете качества се комбинират добре, така че другите да забележат колко мил е той в личните си отношения.
2.1.5.384Ще дойде време, когато ценностите ще се променят, когато амбициите, правомощията, притежанията и придобиванията ще бъдат поставени обратно на правилните им места, когато на тяхната тирания над волята и чувствата ще бъде сложен край.
2.1.5.386Тези, които полагат усилия да разберат какво означава всичко това и, които правят каквото могат, за да извършват необходимите упражнения ще открият с нарастваща радост, че пред тях се открива нов живот.
2.1.5.388Когато този вътрешен процес на работа е достатъчно напреднал, някои черти на характера или ще се подсилят, или ще се появят за пръв път. Това са например търпение, добра воля, стабилност, самоконтрол, спокойствие и равновесие.
2.1.5.389Всеки човек може да открие присъствието на божественост в себе си, ако търпеливо премине през курса, предписан от авторитетни книги или компетентен водач. Да открие това не е привилегия само на духовния гений.
2.1.5.399... Вместо да трябва да моли някоя жена или някой мъж за трохи от обич от масата им, той ще намери истински извор на постоянно течаща любов дълбоко в сърцето си, и затова винаги изцяло достъпна за него. Това е обичаният, който никога не може да го изостави, уникалната сродна душа, която завинаги ще остане с него, единствената душа-близнак, която може да търси с абсолютната сигурност, че това е наистина неговата.
2.1.5.406,От първия момент на просветление на душата , до финалното състояние на почивка в него, на него му се дава да приеме истината, че любовта , която той търси и се надява да открие извън себе си , трябва да намери вътре в себе си. Истински обичаният не е човекът а присъствието…
2.1.5.406,Този, който е достатъчно подготвен да признае Висшата цел на живота и който има смелостта да промени и подобри начина си на мислене, като по този начин замени негативните мисли с позитивни, със сигурност ще бъде възнаграден от подобрени обстоятелства и по-голямо щастие, на които той вече може да се наслади.
2.1.5.415Дори само няколко години учение на тази философия дават категорични предимства. Това подсъзнателно ни помага по всякакъв начин – и особено след телесната ни смърт и по-специално в последващата форма на живот.
2.1.5.416,Въпреки че обещанията и преживяванията му може да не изглеждат бляскави в светски смисъл, Духовното търсене се разкрива като възможно най-добрия начин на живот.
2.1.5.417Аспирантът може би вече е открил за себе си някои от душевните възнаграждения по пътя на духовното търсене. Когато той вътрешно изживее Висшия Аз като присъстващ в сърцето си, той напуска хватката над егоистичните желания – заедно с променливите душевни състояния и емоционални настроения на съзнанието и го издига на по-Висше ниво, където скоро достига прекрасно вътрешно удовлетворение, оставащо спокойно и ненакърнено от околните обстоятелства
2.1.5.419,Той трябва първо да установи връзката с Висшия Аз, така че неговата сила и разбиране да го ръководят без усилие. В момента, когато това се осъществи, аспирантът осъзнава действието на спуснатата над него Божествена благодат. Този момент е непредсказуем, но за устремения търсещ, постигането на целта е сигурно!
2.1.5.419,... Въпреки трагедията и ужаса на нашето време, тези, които имат очи да видят все още могат да съзрат божествените ръце, които ни обгръщат. Въпреки наличие на чудовищност в света, там присъства и Върховният Аз - красив, сияен, добър и неразрушим.
2.1.5.421,… Първо посветете енергията си на основополагащата работа по изучаване на философия, подобряване на характера, дисциплиниране на емоциите и култивиране на спокойствие …
2.1.5.432,… най-дълбокото духовно преживяване е по-дълбоко от мисълта и емоцията и особено, от личното его. Само тогава човек влиза в контакт с Безкрайния живот- сила, която стои зад всичко и която е истинската цел на тази мисия.
2.1.5.433,
5 ю 2014
5 о 2023
1 о 2022
28 ю 2011
12 д 2018
1 м 2019
27 о 2014
29 д 2018
21 н 2010
19 д 2013
7 ю 2017
16 д 2010
6 д 2020
14 а 2017
16 о 2012
15 с 2021
30 а 2015
13 ю 2019
26 я 2022
20 н 2024
5 я 2022
25 а 2011
28 д 2021
25 д 2020
25 д 2022
3 м 2021
24 д 2023
20 ф 2023
11 я 2018
9 ф 2019
21 ю 2017
19 а 2011
10 н 2023
31 м 2011
17 а 2012
30 н 2013
30 ю 2012
25 н 2013
5 с 2014
17 ю 2014
4 н 2013
15 м 2011
25 ю 2014
23 н 2013
30 ю 2014
5 н 2014
9 н 2013
5 н 2013
27 д 2013
24 ю 2013
4 д 2013
5 м 2017
2 м 2014
23 с 2014
21 д 2013
18 н 2013
5 а 2015
4 д 2018
1 ю 2017
17 а 2015
24 ф 2021
9 о 2018
29 м 2021
5 м 2011
20 н 2021
23 ю 2019
2 ю 2020
8 ф 2025
15 м 2015
11 ф 2025
14 а 2019
6 м 2016
4 а 2020
5 ю 2018
9 ю 2019
16 м 2020
12 ю 2019
31 а 2018
8 д 2020
19 ю 2021
27 о 2021
16 я 2020
8 ю 2024
3 с 2018
10 м 2024
18 ю 2020
11 о 2020
16 м 2020
27 д 2015
27 с 2012
18 ю 2016
8 ю 2014
23 д 2016
7 а 2022
1 о 2016
16 н 2021
26 а 2012
1 м 2024
12 а 2022
22 а 2011
29 а 2018
3 с 2022
22 н 2010
17 ф 2011
24 ю 2023
22 а 2019
9 а 2024
30 м 2023
14 ф 2012
4 ю 2014
22 я 2012
31 м 2011
28 с 2022
8 ф 2024
28 а 2012
17 ю 2018
30 ю 2023
23 а 2016
7 м 2017
3 м 2019
7 ю 2011
23 ю 2021
15 а 2011
16 а 2011
10 с 2015
7 с 2022
26 с 2022
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se