The Library
Какво съм Аз? е толкова древен и вечен въпрос, единствено защото на него всеки индивид трябва да отговори сам за себе си. Ако открие истинския отговор, той ще открие, че не може да го предаде на друг човек напълно, а само идеята, менталната сянка. Това също може да бъде ценно за други, но не е същото.
2.1.3.1Той трябва да желае и дори да е решен да мисли и чувства различно от хората около него. Как може да бъде иначе, когато неговата цел също е различна от тяхната?
2.1.3.23Навлизайки все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, личните му действия стават все по-независими от предложенията на другите хора и устойчиви на тяхното влияние.
2.1.3.35Не забравяйте, че навикът и привичките са най-големите тирани, които поробват хората. Истинската свобода е възможна само когато човек е верен на самия себе си. Не позволявайте да бъдете хипнотизирани от общото безразличие към тези висши въпроси, а останете лоялни към подтиците на духа.
2.1.3.57Човекът, млад или стар, който е настроил ума си към по-висши неща от удоволствията на момента и е готов да пожертва фрагмент от време, внимание и интерес към подобни изследвания и медитации, ще открие, че отказът му да се съобразява с начините на други хора е изплатен чрез вътрешния растеж при търсенето.
2.1.3.66На Върховния си Аз той трябва да отдаде най крайната си преданост.
2.1.3.71Ако умът му е пълен с учения на други хора, той може да не обърне внимание на ученията, насоките и интуицията на собствения си Свръх Аз.
2.1.3.72Във всеки човек стои един наставнически принцип, който може да осигури всякакво духовно познание, от което той се нуждае. Но първо трябва да се вземат подходящи мерки, за да се пробуди. Те включват прочистване на тялото и ума, устременост на чувствата и мисълта, укротяване на ума и егото.
2.1.3.73... ако той няма личен водач, който да го придружава, Висшият Аз все още е там, в него, дърпа, чертае, води или сочи , само ако може да се научи как да го разпознава.
2.1.3.78,Царството е вътре в самия теб, не в храма или в нозете на гуру! Христос го е произнесъл недвусмислено!
2.1.3.84Неговото влечение към един или друг учител може да се изчерпа и да изчезне, но влечението му към Вдъхновителя на всички учители, Върховния Аз, ще продължи да става все по-силно.
2.1.3.88Това, което научава извън себе си, от учител или традиция, никога няма да доведе до истинската му съвършенство, докато не се свърже с това, което научава в тишината вътре в себе си.
2.1.3.93... всеки ще дойде при Бога в крайна сметка, но той ще дойде като пречистен трансформиран и напълно променен човек ...
2.1.3.97,… Всичко, което учителят може да направи, е да посочи пътя през лабиринта; самото пътуване трябва да бъде направено от самия търсещ…
2.1.3.102,В крайна сметка има само един истински Учител за всеки духовен търсещ, и това е неговото собствено божествено Свръх Себе. Човешки учител може да му помогне в известна степен, като му даде временно емоционално издигане или временно интелектуално възприятие, но той не може да даде постоянно Божествено съзнание на друг индивид ...
2.1.3.102,Всички усилия, които го извеждат извън него, са само спиране и временни отстъпки на човешка слабост. Душата, която е вътре в него, в крайна сметка ще го въдвори навътре към самия него.
2.1.3.105Винаги съм препоръчвал на тези, които смятат, че са достатъчно силни да го направят, да се въздържат от членуване в каквито и да било организации, да запазят свободата си, като в същото време изучават доктрините на всички организации, които ги интересуват, на всички религии, които ги заинтригуват. Тази свобода им позволява да погледнат навсякъде, да изучат всичко, да поставят непрестанно всичко под въпрос, да запазват свежа свoятa гледна точка и дълбочинатa на мисълта си.
2.1.3.127Задругата на философията не изисква ритуал, догматично признание или преминаване на изпитания. Тя е свободна и несектантска. Тя не задържа никого и не принуждава хората да се присъединяват.
2.1.3.139Тъй като истинската същност на философията има само вътрешно съдържание, което трябва да се усети интуитивно и да се схване интелектуално, но няма външна форма, то не може да стане материал за култ, на организирана група. То трябва да води всеки човек по неговия индивидуален път, оставяйки го да израстне естествено отвътре ...
2.1.3.141,Отказът да се присъедини към която и да е църква или религиозно общество не оставя човека без духовен дом. Ако той вярно се упражнява в медитация и се стреми да практикува присъствието на Бога, какъв по-добър „дом“ би могъл да има?
2.1.3.144Ако независимостта на философската позиция може да му попречи да говори за определена религия или мистичен култ, тя му позволява да гледа на всички религии и на всички култове с честност и необвързаност.
2.1.3.147Умът във върховното си състояние е свободен и безкраен. Ние, като хора, сме в самото начало на разкриването му. Нека не правим грешни стъпки в пътуването си или невежествено да издигаме стени, които препречат погледа ни…
2.1.3.151,Тъй като нямам официална връзка с каквато и да било група, секта, организация или църква, това ми позволява да съм свободен да помагам да всекиго, навсякъде.
2.1.3.169Онези, които се чувстват изкушени да го направят, могат да изучават обществените култове и да слушат обществените учители, но би било неразумно да се присъединят към някой от първите или следват някои от вторите. Би било по-разумно да останат свободни и независими или в противен случай, да се отклонят от философския път.
2.1.3.176Предимствата да бъдеш в позиция на интелектуална социална, религиозна и лична независимост са няколко. Шансът да откриеш истината и ако наистина я намериш, я изразиш- със сигурност е по-голям.
2.1.3.179Този, който зависи само от личния си интелект и личната си сила, лишава сам себе си от защитата, която може да му даде по-висшата сила.
2.1.3.187Тяхното задължение е да служат като пионери; но ако искат да бъдат успешни пионери, ще им трябва смелост да забравят изхабените идеи и да се освободят от умиращите традиции, така че да се справят с новите условия, които възникват…
2.1.3.195,Свободата да управляваш живота си по свой собствен начин може да бъде получена само след като се убедиш в безстрашието да пренебрегнеш критиката, както и очакванията на другите хора.
2.1.3.196Това е странният парадокс на мисията, че от една страна трябва да развиваме отдадено доверие към себе си, от друга страна трябва да се отдадем на чувството за пълна зависимост от висшите сили.
2.1.3.199Когато установи, че не може сам да продължава нататък, идва време той да потърси по-вече благодат навътре или повече напътствия отвън. Той се нуждае от едното за да се измъкне от собствения си егоизъм, и другото, за да излезе от собствената си тъмнина.
2.1.3.252Едно от най-ценните философски качества на характера е балансът. Затова ученикът не трябва да иска да се отдава на пълен авторитаризъм и по този начин да жертва възможностите си за самостоятелно мислене, а от друга страна не трябва да бъде готов да изхвърли всички плодове от разсъжденията и опита на другите хора и изцяло да се откаже от услугите на ментор. Той трябва да поддържа разумно равновесие между тези две крайности.
2.1.3.255Както вдъхновената църква, така и квалифицираният учител имат своето място, но то е само ограничено. Отвъд тези граници нищо извън неговата божествена душа не може наистина да помoгне на духовния търсещ. Защото само нейната благодат го спасява и просветлява... Той ще трябва да се научи да разчита все по-малко на други хора за своя духовен и светски напредък, все повече и повече на вътрешното си аз.
2.1.3.264,Добре е да се търси и приема напътствие. Грешка и измислица настъпват, когато се концентрирате твърде много само върху един източник на напътствие.
2.1.3.265Задължението на ученика да отгледа смъртния си характер и да поеме лична отговорност за вътрешния си живот не може да бъде избегнато като се отдаде във вярност на никой душевен авторитет.
2.1.3.271Необходимостта от учител е много преувеличена. Душата му е там, готова да го води към себе си. За тази молитва, медитация, проучване и правилен живот ще бъде достатъчно на човек да открие своята Благодат. Ако има достатъчно вяра в нейната реалност и се опитва да почувства нейните интуитивни напътствия, човек не се нуждае от външен учител.
2.1.3.274Слушането на чуждото преподаване или четенето му ще бъде само временно импровизирано до деня, в който може вече да установи комуникация със собственото си интуитивно Аз и да получи от него учението, от което той, като уникален индивид, има нужда. От никой друг източник не може да получи такава подходяща инструкция.
2.1.3.277При отсъствие на Учител нека следва самотния път, приветствайки всичко, което може да научи от компетентни лица но да не се привързва към никой.
2.1.3.281To find out the truth little by little by oneself is to make it really one's own. To be pushed into it with a plunge by a master always entails the likelihood of a return to one's native and proper level later on.
2.1.3.289Необходимо е нещо повече от това, което книгите или дори гурутата могат да му дадат. То може да бъде намерено само в самия него. Куражът, необходим за такава позиция, трябва също и може. да бъде намерен в него самия.
2.1.3.292...Когато човек започва своето духовно търсене, единствено заради собствените си стремежи той постига първоначален напредък. Идва време, обаче, когато този напредък сякаш спира и тогава човек изглежда в застой. Достигнал е до края на етап, който се счита за подготвителен. Застоят показва, че само собствените усилия по пътя вече не са достатъчни, и сега трябва да навлезе по пътя с упование в Божията милост...
2.1.3.314,...На по-ранен етап, Егото е било действащата сила за всичките му духовни дейности, докато му е предлагало причини, които са го подтиквали към тези дейности. Но Егото никога не може да бъде истински искрено в желанието си за собствено унищожение, нито да отстъпи някога силата да се издигне над себе си. Така че трябва да достигне до тази точка, където то прекратява собствените си усилия и отстъпва на по-великата сила, която може да бъде наричана с различни имена Бог или Висшия Аз, и да разчита на тази сила за по-нататъшен напредък...
2.1.3.314,Чувството да бъдеш изолиран, чувството да ходиш по самотен път, е истинско навън, но лъжливо вътрешно. Защото там той е съпроводен от нежната вечна любов на Върховния Аз. Той трябва само да потърси достатъчно навътре в себе си, за да узнае това за себе си и да го знае с абсолютна сигурност.
2.1.3.321Колкото по-висок връх изкачваме, толкова по-самотна става пътеката. Тук има парадокс, защото самотата съществува извън тялото, а не вътре в сърцето и колкото повече расте навън, толкова по-малко се усеща вътре.
2.1.3.322Лечението за самота е компанията; но ако в компанията няма афинитет, то това е само леко коварство. Това предписание е валидно за всички, дори за мъдреца, защото той намира своята компания в присъствието на Висшия Аз.
2.1.3.336Има само една единствена истинска самота и това е да се чувстваш откъснат от висшата сила.
2.1.3.340
9 ю 2015
19 ю 2022
13 н 2016
18 ю 2016
16 ю 2020
21 ю 2020
19 м 2022
19 а 2015
9 д 2021
12 а 2011
27 я 2013
14 с 2021
3 о 2021
28 о 2017
4 ф 2021
25 ю 2021
15 ю 2012
21 д 2012
18 а 2020
4 н 2020
28 а 2019
26 ю 2014
13 с 2013
6 с 2023
16 м 2024
1 с 2013
13 о 2016
22 н 2021
8 я 2013
22 ю 2020
15 а 2016
21 о 2022
10 с 2013
15 м 2014
22 д 2015
3 а 2019
18 ю 2021
27 ф 2020
30 с 2023
21 а 2015
30 а 2015
17 д 2013
26 я 2020
12 с 2018
16 с 2017
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se