The Library
... Ще дойде ден, когато науката, пробуждайки се от материалистичния си сън в по-голяма степен отколкото до момента, смирено ще признае, че човешката душата наистина съществува ...
2.1.2.1,... Какво е карало човек да се интересува от религия, мистицизъм и философия още от незапомнени времена? Неговата устременост към божествения живот е подсъзнателно свидетелство за съществуването на такъв. Именно присъствието на божествена душа вътре в човека е вдъхновила това търсене, божественото в сърцето му го е подтикнало към тази устременост...
2.1.2.1,Каква е най-истинската, най-висша цел на човешкия му живот? Да бъде обзет от Висшия си Аз. Незадоволеносттa му не можe да бъдe излекуванa с какъвто и да е друг лек...
2.1.2.1,За да може ума да съзнае себе си, той трябва да се отърве от неспирната активност на мислите си. Системното практикуване на медитация представлява преднамерен опит да бъде постигнато това.
2.1.2.1,…Мистикът, който седи в едночасова медитация, не губи времето си, макар че се интересува от нещо, което за скептикът изглежда безсмислено. Напротив, медитацията му има жизненоважно значение…
2.1.2.1,... Не бих изпълнил задължението си към онези, които са по-малко щастливи, ако поради страх да не ме обвинят в самохвалство не съм успял да заявя, че моите изследвания са ме довели до сигурното откритие на душата ...
2.1.2.1,В човека Небето и Земята се обединяват. Той е свободен да се наслаждава на едното или другото. Първото води до спокойствие, второто го връзва с въртележката на егото. Когато искрено поиска достъп до божествеността, може да я намери, но трябва сам да направи първия ход .
2.1.2.17Тези, които усещат празнота в сърцата си въпреки светските постижения и притежания, може би несъзнателно копнеят за Свръх Аза си.
2.1.2.28Можем ли да построим мост между този скръбен земен живот и вечния живот в отвъдното? Двата завинаги ли са разделени? Всеки ясновидец, мъдрец или светец отговаря на първия въпрос утвърдително, а на вторият - отрицателно.
2.1.2.31Онези, които веднъж са тръгнали по този Път, оставят завинаги след себе си безцелните си скитания от миналото.
2.1.2.37Квалификациите, които се изискват от него, са любов към най-висшето, желание за истина, съчетаване на живота с божествените закони и баланс вътре в него самия.
2.1.2.60Търсещият, който изпитва силна жажда за Истината и който има усет за правилните ценности, вече притежава някои от най-необходимите качества за този път, и трябва да стигне далеч по него. Въпреки това, волята да продължи независимо от всички пречки, с изключително търпение, е също от съществено значение – особено в по-ранните етапи.
2.1.2.61Силен копнеж за освобождение от сегашното състояние е предпоставка за философското търсене.
2.1.2.63За да получат нещо, което силно желаят, хората ще възбудят волята си и ще я прилагат усърдно. Само когато съберат достатъчно зрял опит в живота си, е вероятно да събудят и приложат същата тази воля към самото търсене.
2.1.2.65Отлично квалифициран за философия, е този, който има силен дух да служи, който е добре емоционално уравновесен и който е добре оборудван интелектуално.
2.1.2.75Ако той е толкова решителен, колкото и искрен, толкова безкористен, колкото самодисциплиниран, толкова чувствителен, колкото интуитивен, той може да очаква да стигне далеч в търсенето.
2.1.2.82В смирение трябва да започне търсенето. В още по-голямо смирение то трябва да бъде изпълнено.
2.1.2.83Когато тези думи събуждат дълбок отзвук в душата на човек, това показва, че интуицията му е достатъчно будна, за да позволи на човека да трупа ползи от по-нататъшното обучение.
2.1.2.86Добре дошли са тези, които желаят да се оборудват с подходящо и по-задълбочено знание, които желаят да се адаптират чрез изучаване на фундаментални принципи, чрез редовна медитация, лична самодисциплина и обществена служба за по-висок живот за себе си и ценен за обществото.
2.1.2.88Търсенето е непривлекателно за грешниците и ненужно за светците. То е за онези, които не са напълно безразлични към светските желания, нито все пак твърде силно привързани към тях .
2.1.2.97Онези, които са доволни от центрирането си в егото, няма да бъдат привлечени от такива учения, които възпитават учениците да култивират постоянно отдръпване от егото.
2.1.2.105Тръгнахте на мисия, от която няма връщане назад. Вие се впуснахте в пътуване, което ще изисква от вас най-голямо търпение и най-дълбока вяра, най-силна решителност и култивиране на най-острия интелект, скрит латентно във вас.
2.1.2.106Той може да се запита дали има достатъчно компетентност за такава голяма задача. Но не трябва да забравя, че е бил доведен дотук, до търсенето, че същият висш Аз или сила, която по своя милост е направила това, може да го отведе още по-далеч.
2.1.2.117Човекът който желае да съдейства на Световната Идея, осенила всички неща, всички същества, цялата вселена, да живеят в хармония с нея и със своите съмишленици, скоро или късно ще бъде привлечен от това търсене.
2.1.2.118Независимо дали е в състояние да следва редовни периоди на медитация или не, той все още може да притежава основите за духовното си развитие. Това е основното настроение на стремеж, силен копнеж да придобие съзнанието на най-съкровеното си същество.
2.1.2.124Пътуващият в това търсене е човек, който използва съзнанието и волята си, за да подобри характера си и да пречисти сърцето си.
2.1.2.125Само защото повечето хора изглежда имат повърхностни интереси и все още не са готови за по-дълбоки философски мисли, това не означава, че те не правят духовен прогрес. Напротив, те се справят много добре на съответните си нива на развитие. За тях просто ще бъде необходимо да се превъплъщават много пъти, преди да са способни да разберат по-напредналите истини.
2.1.2.136Никоя възраст не е неподходяща за изучаване и практикуване на философията. Никой не е твърде млад, за да започне, нито е твърде късно.
2.1.2.138Защото Върховният Аз е винаги присъстващ в нас, ние сме вечно търсещи го. Това чувство за неговото отсъствие (от съзнанието) е това, което ни кара да търсим. Поради невежество ние интерпретираме чувството грешно и търсим навън из предмети, места, хора и дори идеи.
2.1.2.158Всеки човек отново открива за себе си тази стара народна истина, че има свещена душа. Не е нужно да чака смъртта за да я открие или да зависи единствено от думите на мъртвите пророци дотогава.
2.1.2.159Има резерви от сила и интелект вътре в теб, от които живееш без да сънуваш.
2.1.2.161На интервали, при някои страшни, щастливи или спокойни случаи,той може да усети носталгия за това, което той може съвсем бегло да разбере. Той може да го нарече, в своето невежество, нещо друго, но това е всъщност неговият душевен център.
2.1.2.163Каква горчива ирония е, че душата, която е толкова близо, всъщност в самите ни сърца, се чувства от толкова малко хора!
2.1.2.164Започвайки тази задача, той знае, че не осъществява свое лично желание, а следва пътя, предначертан за него от Висшия Аз.
2.1.2.168... Той е призован наистина да умре заради егото си, да отхвърли желанията и страстите, алчността и омразата от своя живот, да научи изкуството на живеене в пълна независимост от външното и в пълна зависимост от Върховния Аз. И това е призванието, което Исус изрече, казвайки: „Този, който изгуби живота си, ще го намери”. Така мъките на живота на земята не са нищо друго освен преходно средство към вечната цел, процес, чрез който трябва да се научим как да отворим своето съзнание от личното към Върховния Аз.
2.1.2.170,Ако човек не поеме пътя на това търсене доброволно, защото то води до Истината и той обича Истината, тогава той трябва да бъде принуден без да иска към него, защото няма друг начин да облекчи бремето си и да намали страданията.
2.1.2.171Повечето хора нямат никакво желание да се събудят, когато сънят е приятен, а когато е страшен те бързо се събуждат. Така и сънят за земния живот не ги впечатлява с необходимостта от истинска религия, докато не стане трагичен или силно разочароващ. Само когато скръбта ги накара да поставят под въпрос стойността на живота, те проявяват истински интерес към пориви, които не са земни.
2.1.2.172Определени случки така ще се наредят, че да пуснат човека на пътя на мисията или ако той вече е на него, да го подготвят за напредък. Те няма да бъдат приятни събития, защото те ще пречупят неговото его или ще го оставят осакатено и слабо за известно време. Но само чрез този на пръв поглед погром, човек бива подтикнат да приеме курс, който, в духовен аспект, ще му бъде от огромна полза в крайна сметка.
2.1.2.173Трябва ли да се разбият човешките сърца, преди да бъдат предадени на по-висша сила? Често, да, но не и ако се вземат под внимание учителите, пророците, гледачите и мъдреците.
2.1.2.174Когато човек е готов за това търсене, но упорито се придържа към стария си познат начин на мислене и живот, Висшият Аз може или не може да освободи карма, която ще го откъсне от това.
2.1.2.175,Повечето хора имат нужда от драстичен шок, подсилено събуждане, рязко разсънване от дългият блян, представляващ егоистичното съществуване, за да могат въобще да оживеят духовно. Това е ефективно само ако разваля стари навици и наклонности, като по този начин създава нов човек ...
2.1.2.177,Когато човек достигне момента, в който всичкият му външен живот се разтваря в трагедия и неспокойство, той също достига до момента, в който тази мисия е единственото, което му остава. Но той може и да не разпознае тази истина. Той може да пропусне своя шанс.
2.1.2.178Когато личният живот бива чудотворно спасен по време на период на голяма опасност, може би срещу лицето на смъртта, това е с определена цел.
2.1.2.180Преди човек да стигне до този път, може да се наложи да опипва, да се спъва и да се мъчи с години.
2.1.2.181Ако човекът позволява на другите да го свалят под неговото собствено ниво, емоцията на разкаяние и отвращение или логиката на страданието и самосъхранението може да наложи възстановяването.
2.1.2.182Той е за онези, които смятат, че животът им трябва да съдържа нещо повече от простото придобиване на материални нужди или дори простото задоволяване на интелектуални пориви.
2.1.2.185Когато човек се измори да слуша за това че има душа от други източници, той я поставя в центъра на своето изживяване.Така той се превръща в мистик…
2.1.2.187,Хората ще се стремят да усетят истинския живот само след като са почувствали несигурността на човешката обич, преходността на човешката страст и недостатъчността на човешката дейност.
2.1.2.188Присъствието на Висшия Аз вътре в нас, рано или късно, когато умът е достатъчно развит, създава от самосебе си стремежа към истината и абстрактните въпроси за живота, Бог, и човека.
2.1.2.190Това знание, че животът на този свят никога не може да бъде напълно задоволителен, ще го накара да се посвети един ден по пътя на търсенето.
2.1.2.191Те стигат до този стремеж, търсейки нещо отвъд нещастието, нищетата и жестокостта на този хаотичен свят, нещо от светлина, топлина, доброта и мир.
2.1.2.203Израсналият човек намира в опита си за света и в знанието за себе си достатъчно предмети за размисъл за човешките дела. След това той си задава въпроси, великите въпроси, които хората са задавали от най-ранна древност: Какво съм аз? Къде да отида?
2.1.2.209Има милиарди форми и същества във вселените, разпръснати из пространството. Те се появяват скриват, идват и си отиват, създават и изчезват, растат и се разпадат, действат и взаимодействат безкрайно много време, но в съзнанието на замисления човек трябва да възникне въпросът: „За каква цел е и ще бъде всичко това?“
2.1.2.211Той може да стигне до истинска оценка на живота, след като е преживял всичко, което си струва да преживее. Това е най-дългият и най -болезнен начин. Или - той може да достигне до това, като слуша и вярва в ученията на духовните прозрители. Това е най -краткият и лесен път. Привличането на първия начин е толкова голямо обаче, че като цяло това е единственият начин, следван от човечеството ...
2.1.2.213,Преди човек да предприеме моралните пречиствания, с които трябва да започне духовното търсене, и умствените обучения, които трябва да ги допълнят, той трябва да има някакъв стимул за да го направи. Къде ще го намери? Отговорът е различен за различните хора, тъй като зависи от етапа на еволюцията им, характера и съдбата на всеки. Ако някои го намират в тъгата, причинена от трудностите на света, други го намират в радостта, произведена от ,,Проблясъка. Други са подтикнати от глада за Истината или от жаждата за самоусъвършенстване или дори сляпо носят тенденциите, пренесени от предишни раждания.
2.1.2.221Ако учението лесно се отдаде на някой индивид от първия му контакт като потребност на нуждите му, то това често е знак, че той го е следвал при предишните си съществувания.
2.1.2.224Един ученик, който отново в този живот, достига до Пътя, го описва като чувство на единение, на завръщане у дома.
2.1.2.225Когато у човек се събуди подозрението, че причините за човешкия живот на земята крият други, много по-важни такива, и той ще трябва да ги открие сам, той може да потърси и изучи учението на други, които са стигнали по-далеч по този път.
2.1.2.227Не само онези, които са изчерпали всичките си ограничени средства за постигане на щастие – се отвръщат и отиват към това търсене: има и други, чиято способност за наслада все още остава, но след като са имали опит от единичен „проблясък“ или са разбрали указанията, дадени от вдъхновеното изкуство, са привлечени към живота на по-високо ниво.
2.1.2.241Но където някои се отклоняват от света поради негативни причини, поради нещастието и разочарованието си, други стигат до търсенето по положителни причини; те са усетили или подозряли, почувствали или им е било казано за по-високо ниво на съществуване: те отговарят на божествен зов.
2.1.2.242По-дълбоко от всички останали желания е нуждата да придобиеш съзнание за Висшия Аз. Само че то не е в състояние да се изрази директно в началото, затова се изразява по единствените начини, които позволяваме – първо физическо, след това емоционално и накрая интелектуално търсене на щастие.
2.1.2.244Импулсът, който поставя човека в ход по този път, не винаги е обясним. Понякога е трудно да се каже защо му се подчинява, когато това ще попречи на естественото желание на егото му в самото начало и ще доведе до неестествено самозаличаване в самия край. Всичко, което той знае е, че нещо в него му предлага да започне пътуването и да го накара да се задържи, въпреки че това наранява гордостта му, неговата страст и егото му.
2.1.2.245Той не може да прекрати търсенето , така както не може да престане да бъде на тази земя. Гладът да опознае вътрешните мистерии на живота и стремежът да изпита душевен мир и любов няма да го оставят на мира. Те са част от него, както ръцете или краката му са част от самия него.
2.1.2.251Естествено и неизбежно е, че когато са узряли чрез опитността, хората трябва да копнеят да бъдат събрани с техния божествен Източник.
2.1.2.252Ще дойде време, когато, под натиска на мистериозния вътрешен аз, тази задача ще се превърне в най-важното дело на живота му.
2.1.2.257Защо търсят истината? Защото най-сетне са станали достатъчно чувствителни, за да отговорят на съществуването на аз-гадателя в себе си, на сърцето, в което съществува само истина. Фактът на нейното съществуване ги е притиснал подсъзнателно отвътре и най-накрая ги е провокирал да почувстват необходимостта да се осъзнаят и да си сътрудничат с Висшия Аз.
2.1.2.258Желанието да следваш Пътя, импулсът да намериш висшето съзнание идват от Свръх Аза.
2.1.2.263Има нещо в нас, което не ни позволява да почиваме в това, което сме, което ни подтиква да мислим за още по-висши възможности.
2.1.2.265Това е парадоксът, че когато направите първата стъпка в това Търсене, благодатта ви подтиква да го направите. И все пак мислите и действате сякаш никога не сте получавали божествения дар.
2.1.2.266Идва време, когато нереализираните възможности на човек започват да го преследват, когато най-съкровените кътчета на съзнанието протестират срещу загубата на това прераждане.
2.1.2.267Твърде интелигентен, за да приеме тясно късогледия възглед за живота, твърде идеалистичен, за да приеме просто животинското задоволяване на желанията, той се нуждае от напътствие. Това е целта на мисията.
2.1.2.271Съзнанието за собственото му несъвършенство рано или късно събужда у него желание да търси съвършенството, т.е. да се впусне в търсенето.
2.1.2.275Когато види как малката лична самоувереност му допринася толкова много болка, разочарование, скръб и загуба на години. Че дори успехът му се оказва фалшив и измамен. И той бива огорчен от него. Той престава да иска да живее с егото и копнее да се оттърси напълно от него .
2.1.2.283Хора с ранг, богатство, влияние или власт могат да станат самодоволни, доволни от това, което са или имат, или къде се намират. Но това е състояние, което не може да продължи. Защо? Защото висшата цел на живота, въплътена във Всемирната идея, също присъства и ще направи подходяща промяна или ще окаже подходящ натиск в определеното време.
2.1.2.285Някои хора изглеждат гладни за Истината. Това е така, защото обществото ги е оставало гладни и не им е дало друго удовлетворение освен повърхностното.
2.1.2.302За някои хора търсенето започва с чувството, че нещо липсва в живота им, една необходимост, която нито едно от притежанията и връзките им не може да задоволи.
2.1.2.304С това събитие се открива нова ера в личния му живот. Той чувства, че за пръв път се е докоснал до истинското същество, че до този момент е познавал само сянката. Това е първата връзка в цялата верига на добрите последствия. Следователно тя се оказва и най-важната. Който веднъж отдаде своята привързаност на Висшия Аз, което се потвърждава и е символизирано със влизането му в търсенето, той поема ангажимент, за чиито крайни и огромни последствия има само неясна и частична представа.
2.1.2.309Всеки човек, който добие поглед върху своите духовни възможности, ще бъде преследван завинаги от тях, докато не се опита да постигне реална мисъл и живот с тях. Стремежът да го направи го привежда рано или късно по Пътя.
2.1.2.313Именно чувството, че той не е на истинското си място, тласка човека към това търсене на учение или учител.
2.1.2.319Всичко, което се е случило преди влизането му в търсенето, наистина го е направлявало към него.
2.1.2.326Те не са непременно по-материалисти. Просто не са започнали да мислят върху живота, да поставят под въпрос смисъла му и да питат за неговата цел.
2.1.2.334Сега има толкова много дейности, които призовават неговия интерес и енергия; и съвременният човек мисли, че няма време да се посвети на приобщаването с душата си. Така той не се стреми към нея и остава нещастен.
2.1.2.342Повечето хора девалвират без да го разберат. Те имат една божествена страна, но тя се игнорира и пренебрегва.
2.1.2.357Повечето хора са като ходещи в сън, уловени в собствените си илюзии. Вярата им, че са будни, е най-голямата от тези илюзии.
2.1.2.362Ако сме изцяло фокусирани във физическия свят, мисли като тези могат да се четат, но няма да достигнат до умовете ни.
2.1.2.393… Хората живеят до голяма степен в заблуда и измама, особено в самоизмама. „Защо съм тук на земята?” е въпрос, на който те могат да намерят само един отговор: да задоволят собствените си материални желания.
2.1.2.406,... Тези нови идеи ще приемат вида на семена, които под въздействие на „водата“ от собствения стремеж на ученика и на „светлината“ на видимите и невидимите сили, ще „растат“ постепенно в ползотворно разбиране и дела. Защото кармичната последица от тoзи интерес, ще ce роди един ден в едно семейство, където всяка възможност за напредък ще бъде открита.
2.1.2.416,Копнежът за Духовна светлина прелива в сърцето естествено и спонтанно. Желания, материализъм, егоизъм – всичко това толкова дълго го е закривало, че този процес изглежда неестествен
2.1.2.417Идеалът идвайки от Висшия Аз, иска да се изяви, но егото поставя препятствия и се съпротивява на реализацията му.
2.1.2.419Бездействието може да бъде пагубно. По-късно може да се окаже твърде късно...
2.1.2.425,Човешките същества получават повече от един шанс да се изкупят. Такава е милостта на висшата сила.
2.1.2.427...Мисълта и действието се отразяват обратно от кармата...
2.1.2.439,Нека никой не допуска грешката да отдели начинанието от ежедневния живот. То е самият Живот. Тези, които са поели по пътя на начинанието не са специална група, отделна порода, към която човек или се, или не се присъединява, те са цялата човешка общност.
2.1.2.440Всички хора търсят истината съзнателно и умишлено, или несъзнателно и сляпо, но могат да го направят само според възможността и способността си, обстоятелствата и готовността си.
2.1.2.443Човечеството е толкова близо до Бога, и все пак толкова далеч от Бога! Всеки нов ден е нов зов от Висшия Аз към човека.
2.1.2.445Скрито в най-дълбоката, вътрешна същност на човека има едно същество – много по-висше от обикновената муличност.
2.1.2.446Божествена душа живее във всеки човек. За това всеки може да проникне в глъбините й, стига да използува напълно качествата , които са му дадени.
2.1.2.448Бог е скрит във всички същества, затова всички същества търсят винаги Бога. Това остава също толкова вярно, макар че в невежеството си те обикновено бъркат предмета на своето търсене и вярват, че то е нещо друго. Само в процеса на това търсене, се достига до самосъзнание.
2.1.2.462Тази мъдрост същствува в латентно състояние, както в лошия, така и в добрия човек. Всяко морално състояние е достатъчно за отправна точка. Исус говори на грешниците също така свободно както и на тези с по-добри нрави. Думите му не са били пропилени, както се оказа в последствие. Кришна обеща спасение дори на онези, които са извършили големи престъпления.
2.1.2.471" Има надежда за всички, благословия за бедния и богатия, добрия и лошия, защото на всеки човек е дадено да влезе в тази велика светлина. Но - за някои хора това става по-лесно, по-бързо, докато други могат да се проточат по пътя си.
2.1.2.473Целият жизнен опит има за цел да ни накара да се стремим с цялото си сърце към Висшия Аз. Тоест, да ни доведе до портала на Духовното търсене.
2.1.2.475Пророци и учители, мъдреци и светци са идвали сред нас във всички времена, за да говорят за този вътрешен живот и вътрешна реалност, които са открили. Но само тези, които са искали да слушат, са се възползвали от тези откровения, общувания и съвети, а по-малко са се възползвали от възможността да следват пътя на ученичеството.
2.1.2.480Познаването на висшите закони, съзнанието за висшето Аз, изисква специални задължения. Прилагането им носи нови отговорности, според които да се живее.
2.1.2.500... Сякаш боговете обичат да си играят с него известно време, да изпробват неговото търпение и издръжливост, само за да видят колко силно той иска да го постигне. Ако се откаже при първите няколко пречки или трудности, това означава, че в края на краищата желанието му не е токлова силно; но ако той може да издържи и да продължи, и пак да продължи, няма значение какво се случва, тогава боговете казват, добре, ето някой, който наистина иска истината, така че ние трябва да му я дадем. Това е отношението, което той трябва да развива...
2.1.2.503,… Тези от нас, които са стъпили на по-великия път, който ще доведе един ден до върховната мъдрост, трябва да продължим - независимо дали през скръб или радост, слабост или сила, световен смут или световен мир. За нас няма връщане назад.
2.1.2.506,Наистина свободен е този, който, необезпокояван от собствените си притежания, непоколебим от собственото си семейство, неотклонен от собствените си желания, остава винаги лоялен към търсенето .
2.1.2.508Това търсене е едно необратимо пътуване. Тръгнете ли веднъж наистина по този път, връщане назад няма. Може да смятате, че сте се предали в миг на отчаяние или сте му обърнали гръб в името на едно по-светско съществуване, но само се заблуждавате. Защото някой ден или дълбоко потиснат глад изведнъж ще се обади, или драматичен обрат на събитията ще ви върне обратно към търсенето на това последно и трайно убежище на човека.
2.1.2.510
17 а 2012
6 м 2012
6 ю 2012
18 с 2012
21 м 2018
24 а 2021
21 с 2019
8 ю 2021
4 ю 2018
17 с 2019
12 а 2017
13 а 2015
30 ю 2018
5 д 2021
22 я 2018
23 м 2022
11 о 2022
11 с 2015
22 м 2025
8 с 2024
25 а 2023
1 м 2025
21 м 2024
8 д 2017
18 я 2020
26 ю 2021
21 о 2017
20 о 2021
6 м 2013
12 а 2019
13 д 2016
22 м 2013
17 н 2016
7 а 2016
24 о 2015
28 н 2024
24 м 2016
21 я 2013
23 ф 2019
20 а 2019
24 м 2013
20 м 2013
3 а 2018
30 н 2023
19 а 2018
18 с 2024
8 а 2017
22 д 2016
27 н 2016
5 ю 2024
2 я 2020
4 м 2023
28 а 2024
25 н 2021
2 я 2019
20 я 2014
27 я 2018
29 ю 2012
22 д 2022
8 о 2019
12 м 2023
11 а 2020
15 о 2021
16 м 2017
11 а 2016
22 м 2021
23 н 2012
8 я 2023
26 н 2020
23 д 2015
29 н 2023
31 я 2023
29 м 2018
21 а 2022
20 с 2023
9 д 2016
9 я 2018
10 ф 2020
6 м 2024
11 н 2020
8 о 2023
18 я 2018
18 а 2018
14 ф 2021
17 м 2024
28 о 2023
19 ю 2013
26 д 2010
21 м 2018
1 ю 2014
15 м 2018
14 а 2015
21 м 2012
16 м 2019
29 я 2016
2 м 2011
1 а 2017
16 д 2017
23 ю 2020
23 м 2017
18 а 2017
11 я 2016
6 я 2019
8 ф 2016
23 н 2022
6 ф 2022
13 ю 2016
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se