The Library
Между обикновения човек, който приема себе си такъв, какъвто е, и философа, който прави абсолютно същото, стои Търсещият човек. В първия случай, мирогледът е тесен, защото е ограничен от съобразяването с неизбежната необходимост и изискванията на ежедневния живот. В другия случай е постигнат вътрешен мир, жаждата за знания е утолена, реализирана е личната дисциплина. Между тези две състояния е Търсещият, който не е доволен от себе си, има силното желание да стане по-добър и по-просветен човек. Той се опитва да упражнява волята си в борбата за реализация на своя идеал.
2.1.1.4Ако Безкрайното същество се опитва да изрази собствената си природа в рамките на ограниченията на тази земя – и следователно по този начин се опитва да се изрази чрез нас – наше най-висше задължение е да търсим и да развием по-божествените си черти. Само по този начин ние наистина реализираме себе си. Това търсене и това развитие съставляват Мисията.
2.1.1.6Вътрешният смисъл на живота не се разкрива лесно; той трябва да се търси. Това търсене е Тhe Quest.
2.1.1.10Търсенето, което преподаваме, е не по-малко от търсене на пълно познание и търсене на осъзнаване на този Универсален Аз, огромно начинание, на което всички хора са отдадени, независимо дали го осъзнават или не.
2.1.1.14Стремежът е просто опитът на няколко хора - пионери да осъзнаят духовната си същност, тъй като всички хора вече са наясно с физическото си същност.
2.1.1.19Това е стремежът да станем съзнателни за Съзнанието, да изследваме Аза и да проникнем в тайната на неговата познавателна сила.
2.1.1.20Тайният път е опит да се установи съвършена и съзнателна връзка между човешкия ум и божествеността, която е негов източник.
2.1.1.21Когато човек премине от търсенето на себе си в мотивите на множеството към търсещите Върховния Аз стремежи на Мисията, той преминава към съзнателно взаимодействие с идеята за Божествения свят.
2.1.1.22В основата на духовното търсене има Винаги ясен преход или придвижване от едно място на друго. Тук преходът се състои в преминаване от едно състояние в друго. Това е път - свещен – така че този, който го поеме, се превръща в истински пилигрим. При такова пътуване може да има много трудности, умора, препятствия, отсрочки и лутания. Да! Може и да има опасности, клопки и също съпротива. Неговите интуиция и съвест, неговият трезв опит ще го водят нататък. Но друга особеност е – че това е пътешествие към Дома. Бащата чака своето дете, Отецът ще го приеме, нахрани и благослови!
2.1.1.25Това е смела борба за свобода, благороден отказ да бъдеш марионетка на егото или жертва на животинското аз, добра решимост да спечелиш сила от слабост.
2.1.1.28Много ученици погрешно вярват, че мисията е движение от едно физическо преживяване в друго или от един мистичен екстаз към друг. Но всъщност тя е движение в характера – от животинското към пречистеното, от егоизма към безличното.
2.1.1.31Духовното търсене учи човек на изкуството да преодолява животинските и егоистични елементи в себе си. Но не спира с тези отрицателни резултати. Той го тренира също и в изкуството да пресъздава себе си в светлината на идеала.
2.1.1.32Светският човек търси да се забавлява. Не мислете, че истински духовният човек не търси да се забавлява също. Разликата е, че той го прави по по-добър, по-мъдър начин.
2.1.1.35Ето една цел за мъжете и жените, която може да им донесе изпълнението на най-добрите им цели, щастието да бъдат освободени от вътрешното си робство и спокойствието да познаят собствената си душа.
2.1.1.36Куестът е истинско превъзпитание на себе си, водещо от своя страна до благородна трансцендентност на самия себе си.
2.1.1.37Какъв е скритият метафизичен смисъл на Духовното търсене ? Това е, че безкрайното аз в човека открива, че не може да постигне адекватно самоизразяване в ограничения и несъвършен живот на този свят. Егото може да опита, ако иска, да направи това, което може, но блаженството, мъдростта, спокойствието и съвършенството, които са естествените атрибути на Висшия Аз, в крайна сметка осуетяват всеки ход. Накрая ти остава единствено да спреш да търсиш навън, да оставиш външния свят и да се оттеглиш навътре в себе си. Там започва пътуването до трайно удовлетворение. Това е Търсенето, което води до откриване на Висшия Аз.
2.1.1.39Търсенето означава дисциплинирани емоции и дисциплиниран живот, постоянен стремеж и подхранвана интуиция.
2.1.1.47Има и друг вид изследване, различен от този, който пресича пустини, прониква в джунгли, изкачва планини и пресича континенти. Той търси мистериозните дълбоки територии на човешкия ум, достига до най-високите предели на човешкото съзнание и след това се връща за да съобщи пътищата и откритията, да опише целите на други хора, така че те също, ако желаят, да могат да намерят пътя си към него.
2.1.1.50Висшите учители на човешката раса ни дадоха цели и ни научиха как да се доближим до тях.
2.1.1.59Който и да e достигнaл с времето до мистично преживяване на реалността на собствения си Свръх Аз, ще разпознае безкрайните начини, по които природата го примамва чрез самия живот...
2.1.1.62,На търсенето не трябва да се гледа като на нещо добавено към живота. По-скоро то трябва да бъде самият негов живот.
2.1.1.71Само начинаещият трябва да мисли за търсенето като отделено от обикновения живот, нещо специално, отдалечено, обособено. По-опитният знае, че трябва да се превърне в самия канал за този живот.
2.1.1.75Човек застанал на прага на този път започва последното си и най-велико пътешествие, което ще продължи до края на неговите дни. Веднъж започнато – няма връщане или напускане – (само временно такова) – и той като това е най-важното и славно дело, което е предприемал възнаграждението е неизмерно!
2.1.1.78Смисълът и целта на всички тези дейности е да пробудят хората, така че да видят някои истини: това, че интуитивният елемент е много по-важен от интелектуалния и въпреки това може да бъде развиван както интелектуалния чрез медитация, това, че мистичната опитност е най-ценната от всички опитности и това, че търсенето на Висшия Аз е човешкото усилие, което е най-ценно.
2.1.1.80Ако нещо наистина си заслужава да му се посветиш – след като всичко необходимо е направено, за да се живее и преживее по един здравословен и разумен начин на този свят – това е изучаване на човешкото съзнание. Но не на съдържанието на съзнанието, то е на неизброимите мисли, които се намират там. Но едно задълбочено изследване на самото съзнание, неговата същност, неговата чиста, неподправена истинност.
2.1.1.81Ако първо открие Висшия Аз, а след това предостави живота си в ръцете му – Човек е постигнал най-висшето предназначение на живота си на земята.
2.1.1.83Бизнесменът, който не знае, че истинската задача, която той има на земята, е да намери Върховния Аз, може да направи цяло състояние, но също така ще пропилее цял живот. Неговата работа и ум са отделени от тези на неговия Върховен Аз, докато те биха могли да са във взаимна хармония.
2.1.1.85Всеки човек има една скрита идентичност, но тя остава така докато той не открие своята мистична страна. Дотогава той не е намерил висшето предназначение на живота си.
2.1.1.86Животът предлага на човек различни начини да осмисли съществуването си, но в крайна сметка един начин идва преди всички останали и това е начинът, който разкрива истината за връзката му с Бога.
2.1.1.89Когато получим цялостен поглед върху живота и съответно можем да погледнем на него правилно, ще разберем защо Исус Христос е казал” „Търсете царството небесно и всяко останало ще ви бъде прибавено…” И защо, ако искаме просто промяна в живота си, то трябва да го направим по-духовен. Ако искаме особена промяна, то това трябва да стане чрез преоткриването на Божествения замисъл на живота ни тук на земята.
2.1.1.90Старите санскритски текстове ни казват за малката цел на човешкия живот и за голямата цел. Всички знаят едното, но малцина знаят другото; малко са хората, които все още се стремят да го осъзнаят.
2.1.1.91Ако човек само знаеше колко Славен, Богат и Задоволителен е този вътрешен живот – няма нито секунда да се двоуми и ще изостави всичко, застанало на пътя му.
2.1.1.92Не разбираме дълбочината на съществото си, тайната, на която то се основава. Говоря за човечеството като цяло, а не за онези няколко издигнати човека, които са отхвърлили илюзията и невежеството.
2.1.1.93Сократ: Прекарвам цялото си време в опити да ви убедя, млади и стари, да направите своя първа и главна грижа... за най-високото благосъстояние на вашето вътрешно аз.”
2.1.1.95,Какъв по-висш идеал би могъл да има човек от това да живее продължително в извисената част на своя Аз.
2.1.1.96Когато хората се сдобият с истински ценности, независимо дали чрез размишление върху собствените си преживявания или ако слушат проповедници, те ще oсъзнаят тази истина – няма истински смисъл освен в търсенето на Върховния Аз.
2.1.1.98,Това начинание в търсенето е най-сериозното, в което човек може да се ангажира. Трябва да го разглеждаме като такова. Но нека това не накара никого да загуби чувството си за хумор.
2.1.1.102Фактът, че толкова малко хора са поели по този път на духовно търсене, не показва по никакъв начин какво предстои в бъдеще. Ако човечеството можеше да поеме по какъвто и да е друг път, за да достигне до собственото си peaлизpане, то сегашната ситуация би се задържала. Но няма друг път.
2.1.1.104Той трябва да възстанови съзнателното си отношение към Свръх Аза си: подсъзнателното никога не се губи.
2.1.1.110... Каква полза би извлякъл човек, ако чуе хиляди лекции или прочетете хиляди книги, но не намери своя Върховен Аз? Ученикът трябва да премине към следващата стъпка и да се стреми да осъзнае в рамките на собствения си опит, това, което му бива предoставено от собствения му интелект ...
2.1.1.111,Дълбоката същност на живота не е представена пред очите ни. Ние трябва да се стремим да я открием с много постоянство и търпение!
2.1.1.115Първото задължение на човека, което е по-важно oт всички други задължения, е да осъзнае своя Върховен Аз. Това е най-висшето задължение и всяко друго задължение трябва да се преклoни пред него ...
2.1.1.117,Това, което човек вижда и мисли, е само съзнателност, придобита от плитката част на Аза. Всъщност има по-дълбоко съществуване, понятието част е доста неприложимо тук - истинската му същност, по-голямото Съзнание, от което мислите и емоциите се появяват за ограничените си животи. Да го намери и познае - това е задача, с която той трябва един ден да се захване.
2.1.1.118Търсенето на истината за такъв човек не става нито хоби в свободното време, нито интелектуално любопитство, а движеща морална принуда.
2.1.1.119Колкото по-дълбоко разбираме природата на човека, толкова по-надеждно ще разберем дълга на човека.
2.1.1.120Човек може да достигне до личното знание, че съществува невиждана сила, от която извира цялата вселена, включително и той самият. Но нито животното, нито растението не могат да осъзнаят това. Тук виждаме какво означава еволюцията и защо тя е необходима.
2.1.1.125Всеки живот в плътското тяло представлява възможност да се постигне духовно осъзнаване, защото човек може да открие своята божественост напълно само в будно състояние.
2.1.1.128Когато човек най-сетне овладее своя Ум, осъзнава, че остава още само един въпрос: как мога истински да осъзная естеството на Висшия Аз и да се слея с него?
2.1.1.130,Исус: ”Търсете първо небесното царство и всички тези неща ще ви се добавят и На този, който има [просветление ] ще бъде дадено [това, от което той лично има нужда].”
2.1.1.130,Тъй като сме изгубили пътя си, тези истини отново са толкова свежи, значими и важни, сякаш никога досега не са били известни на човечеството.
2.1.1.131На колкото по-ранна възраст човек започне да изучава тези учения и практики, толкова по-добре за него. Да бъдеш роден в семейство, където те вече преобладават, е особено добра съдба. Въпреки това, колкото и късно в живота да стигнем до тях, никога не е твърде късно...
2.1.1.132,Не е късно във всеки период от живота, дори и в напреднала възраст, да се получи твърда основа на духовния път и да се приемат неговите задоволителни награди.
2.1.1.134Накрая всички ние ще трябва да се обърнем към вътрешния Източник на всички наши най-добри човешки източници, към Гуруто на всички гурута, към Висшия си Аз. А защо не сега?
2.1.1.135СЕГА е моментът да практикуваме философията, да преодолеем егото и да мислим позитивно.
2.1.1.136Докато човекът не познава най-важната част от себе си и най-добрата част от своите притежания, толкова дълго ще остава сляп създател на собствените си нещастия и на измамните игри на собствените тривиалности.
2.1.1.140Ако изберем да бъдем безкрайно заети с външни въпроси, бизнес и развлечения, ако не се обърнем с любов към единствената посока, към която трябва да се обърнем, ако искаме да съзрем нашата божествена същност, тогава е безполезно да обвиняваме живота, Бог, или късмета за нещастната ни слепота.
2.1.1.141Онези, които предпочитат мнението на собственото си его пред безличните интуиции на Висшия Аз, остават в тъмнината на егото.
2.1.1.142Истинският мистик винаги се радва да научи, че даден индивид е тръгнал по пътя на душевната мисия. Той знае, че нищо друго в живота няма да донесе подобно удовлетворение, особено в тези времена на световна криза, когато нуждата от вътрешна подкрепа е по-голяма от всякога. В днешно време няма как да има каквато и да било външна форма на истинска и продължителна сигурност.
2.1.1.148Вярно е, че имуществото, парите и притежанията дават на повечето хора чувство за сигурност. Но това зависи от тях и те носят безпокойства, грижи, дори страхове, заедно със комфорта и подкрепата. Те все още трябва да намерят или да добавят лична сигурност, която е независима от тези външни фактори, която е лична. Това може да дойде само отвътре …
2.1.1.150,Милиони други хора са дошли в света и след сравнително кратко съществуване са изчезнали. Той няма да бъде изключение: неговият ред да изчезне също ще дойде. Сблъскала се с този ужасен факт, мисълта трябва или да се отчае, или да потърси убежище в надеждата на религията, или да реши да открие истината зад огромната космическа драма.
2.1.1.152По-добре е да приемеш самотата на търсещия, отколкото самодоволството на светския човек, който живее без никакво разбиране за вътрешната цел на живота.
2.1.1.153Мъжете и жените опитват различни начини да преодолеят вродената си самота и в крайна сметка с различни резултати. Докато използваното средство е нещо или някой извън тях самите, техните победи се оказват илюзии. Няма друг път освен Пътя, който най-накрая трябва да извърви всеки, който някога е успял в тази цел, и който води навътре към върхът.
2.1.1.154Отговорът, предизвикан във вас от проникването на тези идеи, ще определи бъдещето ви.
2.1.1.156Страдаме от застой и си въобразяваме, че съществуването в интелекта и тялото е достатъчно; не е. Основният акцент трябва да се постави върху живия принцип на нашето същество, основното Аз, което създава тялото и интелекта.
2.1.1.157Създаването на пари, получаването на средства за препитание и постигането на професионален или бизнес успех имат своето място в живота и то трябва да им се предостави, но - в сравнение с изпълнението на духовния стремеж - това трябва да се разглежда като играещо второстепенна роля.
2.1.1.159Целите на прогреса са въображаеми. Има само една цел, която е неопровержимо истинска, напълно категорична и автентично истинска – и тя е непроменяща се и вечна. Но същевременно е цел, която е убягнала на човечеството!
2.1.1.162Човекът учен е поставил под наблюдение безброй обекти на земята, в морето и на небето. Той ги е изучил внимателно. Но човек, като човек се е поставил под по-повърхностно наблюдение. Той е ограничил своето изследване първо до тялото, а после до това, което може да достигне мисълта. И все пак съществува по-дълбоко ниво, където може да се намери скрития Аз.
2.1.1.164Той ще открие, че не е достатъчно да приема като добро само това, което е благоприятно за физическия му живот. Той трябва да завърши определението и понякога дори да го опровергае като добави онова, което е благоприятно за духовния му живот.
2.1.1.165В живота няма нищо по-важно от Мисията ; ще дойде време, когато ученикът откривa също, че няма и нищо по-приятно. Това е неизбежно в Мисия, чиято основна природа е на безкрайна хармония и на ненарушен мир. Не може да се назове с думи - предмет, човек или наслада, която да достави удовлетворението, постигнато при единението със Свръх Аза.
2.1.1.166Не животинските нужди и тяхното задоволяване, а осъзнаването на божествените ни възможности са тайните причини за нашето присъствие в този свят.
2.1.1.167В човека съществува нестихващ и искрен стремеж за постигане на истинско щастие, но често е недоразбран начинът за постигането му. Външни неща и хора дават само преходна и непълноценна радост, в сравнение с дълбокото щастие, което животът, реализиран чрез Висшето Аз, дарява!
2.1.1.168Едно съществуване, което няма по-висши цели освен чисто физически такива, никакви по-доблестни дейности от просто лични такива, никакви вътрешни препратки към духовна цел, трябва да разчита само на собствените си малки ресурси. То не е успяло да се възползва от връзката си със силата, която стои зад вселената.
2.1.1.169Никой, който някога е опитал правилно и достатъчно дълго време философския живот, няма да се откаже от него …
2.1.1.171,Ние сме считани за странни хора, защото тревожим главите си с търсенето на нематериална реалност. Но на критиците ни никога не им хрумва, че е много по-странно това, че те трябва да продължат да живеят без да спрат, за да се запитат дали въобще има някаква цел в живота.
2.1.1.174Настъпва време в интелектуалното развитие на човека, когато той знае, че трябва да остави настрана тривиалностите на живота и да се запознае с изискванията, поставени пред него от висшата природа.
2.1.1.175След като мъжките и женските темпераменти вътре в нас са обединени, завършени и балансирани, когато мъжката сила и женствена пасивност се съберат вътре в човека, а знанието и уважението ги обградят, тогава изгрява мъдростта в душата...
2.1.1.175,Да приведе собствените си цели в хармония с целите на Вселената е най-разумното нещо, което може да направи. Следователно няма нищо непрактично, ирационално или ексцентричен в Духовното търсене…
2.1.1.177,Моментът, когато се убеждаваме, че вселенският живот има по-висша цел от възпроизвеждането на вида, моментът когато собственият ни живот придобива по-висш смисъл, величествена значителност.
2.1.1.178Важността на тази работа е игнорирана от повечето хора и непозната за тях... Но ако можеха да разберат, че тя прониква до основите на човешкия живот и засяга разрешаването на човешките проблеми, те щяха да са по-малко арогантни в отношението си към нея...
2.1.1.184,… Който чрез това търсене и практика осъзнае божественото присъствие, прави това не само за себе си, но и за всички останали в тази малка част от света, поверена на неговите грижи.
2.1.1.187,Единственото, което наистина има значение, е как човек живее живота си. Но дейности само в това измерение не съставляват всичко, което може да бъде изживяно. Съзнанието се надига от измерението зад ума и този регион, както и външният свят трябва да бъде проучен с компетентни водачи – неговите възможности и ползи трябва да бъдат открити от всеки индивид сам за себе си. Живеенето ще започне да постига собствената си цел, когато външният живот на човека стане мотивиран, напътстван и балансиран от плодовете на вътрешните му разкрития.
2.1.1.191Той не само е актьор, който играе на световната сцена. Той е и човек, който трябва да се научи да живее в неподвижния център на своето същество.
2.1.1.194Целият ни живот на земята в крайна сметка не е нищо повече от вид подготовка за тази мисия.
2.1.1.197Не е късно във всеки период от живота, дори и в напреднала възраст, да постигнете твърда опора на духовния път и да спечелите удовлетворителни награди.
2.1.1.2134
2 д 2012
2 ю 2015
1 я 2020
31 ю 2022
6 ф 2019
6 ю 2017
6 м 2015
19 ю 2014
7 ю 2011
1 а 2024
1 ф 2014
16 д 2024
14 а 2024
28 м 2020
18 н 2024
22 ю 2017
27 м 2019
2 н 2016
12 м 2018
18 ю 2012
18 м 2021
2 ф 2023
31 д 2010
12 ф 2017
7 ф 2011
2 я 2011
18 а 2013
24 ф 2012
28 а 2013
31 ю 2011
1 ю 2023
27 д 2010
8 а 2017
3 ю 2022
9 м 2012
14 с 2013
17 о 2018
2 м 2012
8 а 2021
29 а 2013
4 д 2011
30 а 2013
5 а 2013
28 а 2020
25 ю 2023
8 ю 2014
9 а 2012
13 м 2011
15 а 2022
1 а 2025
11 м 2015
10 ф 2021
1 н 2023
22 о 2017
1 ф 2022
7 н 2016
23 д 2021
4 м 2015
8 а 2023
19 н 2016
14 о 2023
7 м 2025
10 м 2021
16 ф 2024
20 я 2019
18 м 2014
23 а 2013
28 ф 2017
26 ю 2012
11 а 2012
8 д 2011
16 я 2014
22 н 2016
29 я 2017
7 ю 2015
6 а 2015
16 ю 2023
9 с 2014
17 ф 2022
21 д 2022
25 м 2014
12 о 2023
6 я 2015
31 д 2019
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se