Day by day
Откритието, че душата съществува не е резултат на интелектуален анализ или емоционално усещане, а на интуитивно преживяване.
14.22.1.301 с 2014Сред човечеството днес съществува, макар и скрито и чакащо часа си на проявление, пълната противоположност на онова, което вече се е проявило чрез каналите на злото. Има божествено съжаление срещу варварска злоба, свещена мъдрост срещу материалистично невежество, алтруистично услужване срещу агресивен егоизъм и възвишено благоговение срещу твърд атеизъм. Има спомен за един забравен Бог. Има изкупителна благословия. Има ръка, протегната с милост към най-грешния човек и с утешение към най-изстрадалия човек. Тези, които са чувствителни към мистичното, чувстват присъствието му дори сега, колкото и да е непостоянно.
7.11.3.652 с 2014Истината е, че силата на Върховния Аз е работила върху него преди собствените му начинания. Желанието да търсиш близка и съзнателна връзка с него, решението да започнеш тази мисия – самите тези мисли са произлезли от неговото скрито и активно влияние.
12.18.5.3243 с 2014Ако иска пълната Благословия, той трябва да се предаде напълно. Той не бива да иска нищо друго, освен да бъде изцяло погълнат в и от Върховния Аз. Да иска мистични сили от какъвто и да било вид, дори и тези, които биват наричани духовни лечителни сили, е да иска нещо по-малко.
12.18.4.1004 с 2014... Мисията за божествената душа се е превърнала в негова полярна звезда. Естествено е за него, отначало да се чувства отблъснат от идеята да превъзмогне егото, но сега тя му се вижда по-желана. Това обаче не означава да се откаже от него в практическия живот; защото докато е в плътското си тяло идеалът е да намери подходящ баланс между егоизъм и алтруизъм, защото има нужда и от двете...
2.1.5.89, С изключение5 с 2014... Докато развитието му не достигне до момента, когато истинската интуиция бива разпозната веднага и псевдо-интуицията бива бързо засечена като такава, той не бива да изоставя ползването на разума, а по-скоро да се отнася към него като към най-ценен съюзник.
14.22.1.195, С изключение6 с 2014Вродените му наклонности може все още да са там за известно време – те съставляват неговата карма – но благословията ги регулира.
12.18.5.3177 с 2014Има и друг начин на познание, освен обикновения начин чрез каналите на очите или мислите, начин, който може да бъде намерен само, когато умът затихне и емоциите застинат.
14.22.1.138 с 2014Моментът, когато се убеждаваме, че вселенският живот има по-висша цел от възпроизвеждането на вида, моментът когато собственият ни живот придобива по-висш смисъл, величествена значителност.
2.1.1.1789 с 2014От великата мистерия на Върховния Аз, първата комуникация, която получаваме, която ни известява за съществуването му и ни кара да почувстваме присъствието му, е Благословията.
12.18.5.510 с 2014Има дарба в човека, която познава истината, когато я види, на която не ѝ трябва аргументация или размишление, за да засвидетелства или докаже това, което знае.
14.22.1.1211 с 2014Когато запълваме времето си с външни неща и занимаваме ума си с мисли за всичко външно, интуицията е неспособна да се вмъкне в съзнанието ни. Дори и да ни прошепне нещо, ние няма да осъзнаем какво се случва. Ако продължим да я пренебрегваме, може да изгубим изцяло способността да я чуваме. Тогава трябва да се обучим отново на тази способност. Практикуването на медитация е един такъв начин да тренираме рецептивността си.
14.22.1.12312 с 2014Целта на мистика е да знае какво е той, освен физическото си тяло, неговата нисша емоция, неговото лично его; да познава най-дълбоката си същност. Когато тази цел е успешно изпълнена, тогава той знае с пълна сигурност, че той е лъч от божественото слънце.
14.22.3.37413 с 2014За да позволим на интуитивните чувства да преминат се изисква вътрешна пасивност, която медитацията отглежда, но екстровертността възпрепятства.
14.22.1.10414 с 2014Има само един Върховен Аз за цялата раса, но точката на контакт с него е специална и уникална и съставлява висшата индивидуалност на човека.
14.22.3.38115 с 2014Мъдрецът е човек, който живее като постоянно си спомня истината. Той е осъзнал съществуването на Върховния Аз, той знае, че той взема участие в живота му, безсмъртен и безкраен. Той се е посветил на основното съществуване и се е завърнал, за да ходи отново сред хората, за да говори техния език и за да бъде свидетел, с живота си сред тях, на Истината.
16.25.2.30016 с 2014Видяният обект, окото което го е видяло и актът на виждането му са част от ментално създадена сцена; всички те са идеи.
13.21.2.17217 с 2014Благословията работи магически върху човека, който се отвори към нея и смирено и чувствително я приеме. Личните му чувства преминават трансформация в техните по-висши нелични октави. Самите му слабости провокират случай за безусилно придобиване на техните противоположни добродетели. Самоотвержените му желания биват превърнати от алхимията на Благословията в душевни цели.
12.18.5.31118 с 2014В края на всичките му приключения нисшият Аз може наистина да трябва да си отиде, но неразрушимият висш Аз няма да си отиде. В този смисъл няма абсолютно унищожение на индивида, няма пълно негово сливане с всичкопоглъщащ океан от космическа съзнателност...
14.22.3.389, С изключение19 с 2014Всяка мисъл, която се спусне в нас от тази спокойна висина идва с божествен авторитет и проникваща сила, които липсват при всички други мисли. Ние посрещаме посетителя с ентусиазъм и му се подчиняваме с доверие.
14.22.1.24320 с 2014Запитано е „Какво ако не получа видения ?“ „Какво мога да направя, за да пречупя тази пуста, монотонна, мрачна и стерилна духовна пустиня на моето съществуване?” Отговорът е ако не можете успешно да медитирате, отидете сред природата, където е тихо и красиво; отидете при изкуството което е изящно, извисяващо; отидете да чуете как говори някоя велика душа, независимо дали насаме или при публично обръщение; обърнете се към литературата, намерете велика и вдъхновена книга, написана от някой, който е имал прозрения.
14.22.5.1321 с 2014Неизразимият мир и деликатната хармония, които обхващат сърцето му, са първите резултати от Благословията.
12.18.5.32622 с 2014Главната цел на мисията е, въпреки всичко, не тези второстепенни подобрения в здравето, нервите, характера, себеконтрола – колкото и да са добре дошли, а откриването на истината и живеенето в присъствието на божественото.
2.1.5.11023 с 2014Мистерията, в която сме родени е непроницаема за логическия интелект. Но интуицията, ако сме достатъчно търпеливи и имаме волята да я последваме, може да ни поведе на изумително преживяване, където откриваме, че ТО е там, винаги там.
14.22.1.224 с 2014Незаменимата предпоставка за мистично просветление е себе-предаването. Никой човек не може да го получи без да плати цената...
12.18.4.70, С изключение25 с 2014Откриването на присъствието му позволява форма на комуникация между човека и Върховния Аз, която е пасивна, не активна. Тоест, той бива насочван, воден или коригиран посредством човешките си сетива, интуитивно. Човекът действа, върши, мисли, говори и решава сякаш го прави съвсем самостоятелно. Но той не е сам: той отговаря на Върховния Аз, на ефектите от присъствието му, вече непокътнати от егото му.
14.22.1.826 с 2014Ако личността е била неравномерно развита, ако силите ѝ не са били подобаващо хармонизирани една с друга и още има дефекти в мисленето, чувствата и волята, то на прага на просветлението тези дефекти ще се усилят и ще бъдат свръхстимулирани от надигащата се душевна сила и ще доведат до неблагоприятни физически резултати.
11.16.7.11227 с 2014Той знае, подреждайки се хармонично до висшата сила, която поддържа вселената, че тя със сигурност може и ще подкрепя малкото парченце от вселената, която е той самият. Възвишено самочувствие, че за него ще бъдат положени подобаващи грижи, го пропива в последствие.
12.18.4.19028 с 2014Има сила, която вдъхновява сърцето, просветлява ума и освещава характера на човек. Това е силата на Благословията.
12.18.5.1829 с 2014... Истината е, че умът създава свои собствени обекти – но не индивидуалния, ограничен ум; само Умът, който е зад него и е безкраен и част от всички индивиди. Това е трудно за разбиране, така че за да се улесни човек трябва да си представи един сън. В това състояние той може да види градове, мъже, жени и деца, планини и цветя, да чува гласове, да чувства болка и т.н. Нещо повече, всичко е толкова истинско тогава, че същевременно това за него е будното състояние, не сън. Сега кой е създал всички тези сцени и неща? Не неговият ограничен ум, защото той не съзнава да го е направил. Следователно има по-голям ум вътре в него, който има силата да създава сцени, предмети и събития толкова живописно, че човек да ги сметне за истински. Тази реалност е мит или, както индианците я наричат, Майа.
13.21.3.88, С изключение30 с 2014
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se