Day by day
Обикновеният човек е жертва на собственото си минало, роб на личната си история. Той е зависим от мисленето си, моделиран от ученията си и контролиран от традициите си. Влиянието на миналото избледнява твърде бавно. Ето защо преходът от дългия до краткия път толкова често е следствие от някакъв необичаен катаклизъм или някакъв хипнотичен контакт.
15.23.4.1141 а 2016На тези проблясъци може да се гледа като на кратки, малки цветни проблясъци, водещи до окончателното главно просвещение, което завинаги ще сложи край на господстващото его.
14.22.8.532 а 2016Той вижда личността си, която играе своята роля на световната сцена и, въпреки че признава връзката й с него, той я чувства като предмет, като друго”.
15.24.3.2163 а 2016Въпреки че е съвсем вярно, че голяма част от възхваляваната свободна воля на човека е доста илюзорна, също така е вярно, че по-голямата част от събитията в живота му, които впоследствие изглеждат толкова предопределени, неизбежно възникват от вида на нравствения характер и умствените способности, които притежава. Те не са просто случайни, нито изцяло произволни. Изборът и реакцията, нагласата и решението зависят в крайна сметка от психологическия му характер и по определен начин влияят върху хода на събитията. Характерът е съдба - това е най-простото излагане на най-голямата истина. Къде е свободата на човека, когато наследствеността и историята и състоянието на неговото семейство и раса предопределят за него толкова много физически фактори?
6.9.3.4264 а 2016Практикуващият дългия път гледа на просвещението като нещо, което трябва да бъде постигнато в бъдеще, когато всички изисквания са изпълнени изцяло, докато привърженикът на краткия път гледа на него като на достижим тук и сега.
15.23.5.905 а 2016Когато гледаме наблюдателно и вглъбено даден обект - независимо дали това е разглеждана под микроскоп клетка или разглеждана с телескоп звезда - това неизбежно ни налага разбирането, че един безкраен интелект управлява този прекрасен космос. Целенасоченият начин, по който Вселената се организира разкрива, че това е дело на Ум, който разбира.
16.26.1.12076 а 2016Факт е, че когато умът стане напълно контролиран и мислите се доведат до определен етап и бъдат усмирени, възниква ясно интуитивно усещане, което му съобщава за съзнанието.
15.23.7.1837 а 2016... По време на цялото това търсене, но най-вече в определени критични периоди, събитията ще се случат и ситуациите ще се организират така, че слабостите на характера на стремящия се ще излязат наяве. Опитът може да бъде болезнен и резултатите могат да бъдат тъжни, но само по този начин, научавайки се да разпознава и да се разграничава от лошите си качества, той може да започне да ги предоставя на формиращото учение на философията...
3.2.3.74, С изключение8 а 2016Божественото всъщност е вътре в нас и е било там през цялото време...
15.23.1.33, С изключение9 а 2016Има два различни начина на откъсване: на аскета, който се дистанцира от света и се опитва да живее извън дейностите в света; и на философа, който приема тези дейности, но не и зависимостта, която обикновено идва с тях.
15.24.3.310 а 2016Да присъства на това, което се случва около него, без да се влияе от него, или това, което се случва с него, без да се интересува от него - това е част от практиката за вътрешно безпристрастие.
15.24.3.20511 а 2016По-нисшата част на човешкото съзнание, която изчислява, анализира, критикува, обвинява и организира е частта, която не разбира божествените принципи и следователно плановете му често са безплодни. Човекът не трябва да се ограничава до по-низшето съзнание, и когато го разбере, той ще остави бъдещето си в ръцете на Бога и след това истинските му нужди ще бъдат посрещнати.
6.8.1.11712 а 2016Емоционалните рани, които са означавали толкова много и които е чувствал толкова дълбоко когато е бил духовно млад, ще започнат да означават все по-малко и по-малко с превръщането му в духовно възрастен. Защото той вижда все повече, че те са го направили нещастен само защото той сам е позволил това, само защото, от две възможни нагласи, самият той е избрал тази на малкото его с неговата отрицателна и дребнава емоционалност срещу положителната и универсална рационалност на висшето съзнание.
5.6.3.16413 а 2016Проблясъкът също прави за човек отчасти това, което посвещението е правело в някои древни мистични институции. Поставя го на пътя на един нов живот, живот по-усърдно и по-съзнателно посветен на търсенето на Висшия Аз. Той мълчаливо му нарежда да посвети или да посвети отново останалата част от живота си на земята на това начинание. Това е кръщение с вътрешна светлина, което е с много по-голяма сила, отколкото кръщението с физическа вода.
14.22.7.20014 а 2016Въпреки че егото претендира да бъде ангажирано във война срещу себе си, можем да бъдем сигурни, че то няма намерение да позволи да се постигне истинска победа, а само псевдо-победа...
6.8.4.316, С изключение15 а 2016... Всички медитации, проведени по философския идеал, трябва да завършват с мислите на другите, с възпоменание на духовната им нужда и с изпращането на получената светлина и благодат, за да се благословят хората, които се нуждаят от такава помощ...
15.23.6.58, С изключение16 а 2016Човешкият ум може да се свърже с - да научи за - това, което е от същото естество като него, това, което е свързано с него, това, което също е мисловно. Невъзможно е материални неща да влязат директно в нематериалното съзнание на човека.
13.21.2.16317 а 2016Душата е винаги с нас, но чувството ни за присъствието й не е.
14.22.3.1218 а 2016Който види Светлината, може да бъде благодарен по няколко причини. Първо, това е единственото свръхестествено преживяване, за което може да се каже, че е изцяло без риск или опасност. Второ, тя е най-възвишеното от всички проницателни видения. Трето, тя придава усещането за идеално щастие, не в светския смисъл на думата, но от неосезаем, неземен вид. Четвърто, тя е пряко появяване на Бог пред човека, като първото от неговите излияния, и по този начин необичайно благословение, благодат. Пето, ако се появи в съзнанието като Сила, получателят може да почувства огромна сила, непозната в друг случай, пулсираща наоколо и вътре в него, или внезапен изблик като мълния от пълно разбиране...
14.22.4.168, С изключение19 а 2016Буда е казал, Провъзгласете Истината; той не е казал, Обърнете другите към Истината. Философът трябва да я направи достъпна, да отвори път за другите, но не и да пресмята печалбите.
12.17.6.9820 а 2016Той може да измери напредъка отчасти чрез признаците за укрепване на интуицията и отчасти чрез признаците за засилена воля.
3.2.2.7721 а 2016Той смята, че се взира надолу към себе си от високо, виждайки собственото си его като незначително нещо, каквото всъщност е.
15.23.6.9322 а 2016... Самото Безкрайно Същество, чието съзнание и мощ е отвъд вселената на историята, може да няма история, защото е извън времето, еволюцията, промяната, развитието, може да няма цел, която да е изгодна за него, не може да стане предмет на правилното човешко мислеше, защото напълно преминава отвъд ограниченията на такова мислене...
16.26.4.258, С изключение23 а 2016След като улови чувството за щастлива тишина, той не трябва да допусне да го остави по каквато и да е причина - тъй като мислите ще го нападнат и ще се опитат да го отвлекат. Той трябва да откаже да наруши спокойствието си дори с мисли за природата, работата, и въздействията на самата тишина! Той трябва да има само една цел и тя е, че трябва да потъне все повече и по-дълбоко в това щастливо състояние докато всяка идея, концепция, решение, или импулс се разтворят в него. Всяка друга цел само ще доведе до загуба на просветлението.
14.22.5.13524 а 2016Има оръжие, което можем да вземем в ръцете си, което ще ни направи независими от външно покровителство и ни направи господари на възходите и паденията, породени от обстоятелствата. Това е силата на упоритата воля.
3.2.6.4225 а 2016Това, което човек преживява във физическия си живот, изглежда толкова истинско, толкова трайно, и толкова съкровено - и все пак това е само един кратък епизод от неизмеримо по-големия период на космическия му цикъл.
6.9.1.2526 а 2016Мислите могат да бъдат поставени в думи, казани и написани; но истината за Действителността трябва да остане неназована, неизречена, и неписана. Всички твърдения за нея, които интелектът може да схване, са просто символични - само представи, загатвания. Тя може да бъде позната, разбрана, само в Голямата Тишина.
15.24.4.21427 а 2016Отвращението от живота, признаването на безсмислието на всички човешки усилия, е една обща предпоставка за вътрешно отвръщане от света. Търсещият, който чувства това, умира за света и следователно за Личния Аз, който е бил активен в този свят. След това той е привлечен само към това, което е дълбоко вътре в него - до абсолютната Празнота на Висшия Аз.
3.2.7.328 а 2016Той трябва да извика нова сила, по-висша сила - Милостта. Той се нуждае от помощта й. Тъй като егото няма да се откаже доброволно от своя суверенитет, колкото и да се занимава с духовни въпроси и дори духовно израстване.
15.23.4.5929 а 2016Когато Исус приканва мъжете хвърлете всички тежести върху мен и когато Кришна ги кани натоварете ме с всички дейности, се предполага, че ние трябва да си представим, че всички наши проблеми и всички наши действия се поемат от Висшия Аз, ако все още не сме го намерили, и трябва всъщност да му позволим да измести личното его в практическия живот, ако сме го намерили.
15.23.6.4430 а 2016Когато егото е поставено на колене в праха, унизено в собствените му очи, колкото и да е почитано или предизвикващо страх, завист или уважение в очите на другите хора, начинът, пътят за Милостта е открит. Бъдете сигурни, че това унижаване на вътрешния човек ще се случва отново и отново, докато се пречисти от цялата си гордост.
6.8.4.43031 а 2016
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se