Day by day
В часа, когато егото ни напуска, имаме чувството, че тежко бреме пада от нас, чувство на освобождаване от едно вече нежелано състояние. Това естествено е последвано от тиха удовлетворяваща радост.
6.8.4.4711 д 2015Прозрението завинаги оставя горещ спомен в живота на човек, знак на благодатта, и като доказателство, че реалността обитава някъде зад привидното безсмислие и илюзорност в живота на този свят.
14.22.7.1242 д 2015Единственият свят, който ние познаваме, единственият, който някога можем да опознаем е в нашето съзнание. Първото доказателство за това е, че когато потъваме в дълбок сън, то не съществува за нас изобщо; второто доказателство е, че когато отново влиза в съзнанието ни при пробуждане, сетивните възприятия, които ни подсказват за неговото съществуване се появяват също.
13.21.2.1133 д 2015Много зависи до каква дълбочина в себе си човек е готов да стигне, колко далеч може да стигне в търсенето на пробуждане за едно по-ново светоусещане. То е там, то е там, макар и човек да не го вижда все още. Той не трябва да го изпуска, а по-скоро трябва да впрегне цялото си същество до краен предел, до пълно изтощение. Обещанието е, че това няма да е напразно.
4.4.2.3324 д 2015Ако тяхното състрадание към беззащитните животни е толкова слабо, че не могат да се откажат от месоядството, с какво право призовават Бог да им покаже състраданието си към тях и да спре войната?
7.11.3.1695 д 2015Ако актът на медитация се използва правилно от интелекта, волята и въображението, той може да се превърне в средство за вдъхновение и екстаз отвъд себе си. Може да се използва като стимул за творчески постижения във всяка област, включително в духовните и артистични сфери. Просто трябва да се практикува преди започване на работа. Техниката е да се придържаме към вдъхновеното отношението или радостното чувство след като свърши медитацията и да не позволим на чувството да се изпари. След това да се заемем с работата, която имаме да свършим като пренесем отношението към нея. Тя ще се свърши с много повече енергия, по-голяма ефективност и особено с по-голяма креативност...
4.4.1.416, С изключение6 д 2015Съзнанието е собствена реалност: то не се нуждае от материя, от която да извлече себе си.
13.21.1.717 д 2015След като осъзнаем тази истина, ограниченията изчезват от очите ни. Ние се отказваме от робството на погрешното убеждение в ограничеността. Отказваме да се занимаваме с фалшивата мисъл, че има някаква възвишено състояние, което трябва да постигнем в по-далечно бъдеще. Непоколебими сме, че Аз-ът ще познае себе си сега. За какво да чакаме? Нека подредим всичките си мисли върху Реалността и да ги държим там като с острие; тя няма да ни се изплъзне, а мислите ще се разтварят и изчезват във въздуха, оставяйки ни сами с красотата и възвишеността на Аз-а.
15.23.5.2048 д 2015Търсещият човек, който следва този път, е и ще служи като канал за вдъхновението и просветлението на други по-малко напреднали от него - в рамките, разбира се, на неговите способности и предели. Поради това, той трябва да положи всички усилия, за да разбере какво точно представлява Търсенето, какво допринася Философията за това, и какво - на ежедневен език - означава и предлага на човека в ежедневието.
3.2.8.679 д 2015Никъде във физическия мозък никой анатом не може да открие това, което създава мисълта, въпреки че може да се намерят условия, които пречат на мисълта, нарушават я или я отслабват. Това е така, защото принципът на съзнанието съществува преди да съществува мозъкът във физическото тяло, като същевременно то живее и след неговата смърт.
13.21.1.11910 д 2015Дългият Път призовава човека да се откаже от всичко, което го държи в робство, което го задържа, и така освободен той ще бъде свободен да извърви пътя си към специфичната положителна работа на Краткия Път.
15.23.4.511 д 2015Практиката на медитацията намира своята кулминация в едно преживяване, при което медитиращият преживява своята истинска същност и се наслаждава на нейната чиста любов.
4.4.1.31512 д 2015Той е учен до степен, че уважава фактите, метафизик до степен, че се стреми към реалността, и религиозен до степен, че признава една по-висша сила.
13.20.5.3913 д 2015Тези, които са зърнали тази благословена Реалност или още по-добре, които са се установили в нея, могат да споделят нейната атмосфера с останалите в тихо общение. Но на по-ниско ниво, те също така могат да споделят с другите чрез формулирана реч мислите, които тя провокира.
14.22.7.21014 д 2015Трябва да използваме материалните неща, да, а не да ги изоставяме; но трябва да го правим без привързаност. Може да обичаме хубавите неща от живота като другите хора, но не бива да робуваме на тази любов. Трябва да бъдем готови да ги оставим в един момент, ако е необходимо. Не нещата ни обвързват, не брака, богатството, или дома, а нашето ненаситно желание за брак, богатство или дом. И какво е това желание в края на краищата, ако не начин на мислене, серия от съзнателни образи?
15.24.3.16415 д 2015Гордостта на човека, според собствените му възможности да открива истината, да постига просветление и чистота, изключва необходимото смирение, което да позволи на егото да си отиде и да прикани Върховния Аз да дойде.
6.8.3.14816 д 2015Тези, които наистина възнамеряват да открият истината, ще я търсят доколкото им позволяват обстоятелствата и ще мислят за нея толкова често, колкото времето им позволява.
12.17.6.3117 д 2015Дори когато човек отрича Върховния Аз и мисли, че той е извън неговия живот, той отрича и мисли с помощта на силата на Върховния Аз – колкото и да е смекчен и отразен. Той е в състояние да отрече божественото присъствие с ума си, само защото то е вече е в съзнанието му.
14.22.3.40518 д 2015Неговото предназначение е също и негов произход. Но ако кажете, че е роден във вечния Дух, възниква въпросът как може времето, което е поставено извън вечността, да го доведе до вечността. Отговорът е, че не то го носи там, то само го просвещава да търси и го подготвя да премине през началото, откъдето може да избяга. Трябва ли да се каже, че това се крие в точката, където егото се предава изцяло на Върховния Аз?
12.18.4.8519 д 2015Трябва да си осигурим лично щастие само дотолкова, че самите ние да се разгърнем в светлината на обективния Върховен Аз.
5.6.2.25420 д 2015Последната му задача е да влезе отново в натоварения свят и да живее в него, като се фокусира върху духовните сили, за да излекува страданията и да напътства заслепените.
13.20.4.21221 д 2015Необходимостта от учител е много преувеличена. Душата му е там, готова да го води към себе си. За тази молитва, медитация, проучване и правилен живот ще бъде достатъчно на човек да открие своята Благодат. Ако има достатъчно вяра в нейната реалност и се опитва да почувства нейните интуитивни напътствия, човек не се нуждае от външен учител.
2.1.3.27422 д 2015Идва време, когато нереализираните възможности на човек започват да го преследват, когато най-съкровените кътчета на съзнанието протестират срещу загубата на това прераждане.
2.1.2.26723 д 2015... Никой човек не е толкова ниско в еволюционната скала, че да не може да помогне на други хора с правилно казана дума, да не може да открие сродни души в тяхната тъмнина, да не може да покаже примера за по-добър живот.
13.20.4.218, С изключение24 д 2015„Проповедта на Планината” наистина е представяне на учението на Исус. Тя е на първо място в световната литература; съдържа същността на практическото християнство, изразено толкова точно, колкото човек може да го направи.
12.17.5.6825 д 2015Исус говори в прости отчетливи изречения за този велик факт, че небето - състоянието на истинското щастие - е в човека, дори тук и сега.
14.22.3.7426 д 2015Въпреки че движението към просветлението върви напред поетапно, действителният момент на просветление идва внезапно, с неочаквано превъзходство над тъмнината, в която хората обикновено живеят.
2.1.5.31427 д 2015Нуждата на света е тихо да плаче за вдъхновени и безкористни хора, които ще събудят вниманието на света към духовните ценности...
9.13.4.335, С изключение28 д 2015Интуицията расте чрез използването ѝ и съобразяването с нея.
14.22.1.6929 д 2015Тези хора, които са познали този вътрешен живот, този друг Аз, които имат таланта да общуват чрез речта, писмеността или чрез действията, имат задължението да кажат на другите за него. Но ако не разполагат с този талант, няма нищо лошо да останат в мълчание за това. Защото, както Рамана Махариши веднъж ми каза, ”Мълчанието също е форма на речта.”
3.2.8.15330 д 2015Ученикът е научил, че смъртта на тялото е неприсъща на съзнанието, което остава да живее непроменено в себе си. Но когато смъртта претендира за тялото на някого, когото обича, неговата вяра ще бъде подложена на изпитание. В такъв момент, трябва да помни, че любимия човек всъщност е еволюирал до по-висш етап в развитието на живота.
6.9.1.13331 д 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se