Day by day
Медитацията има полезна, потребна или градивна цел. Но тя не достига крайното си предназначение преди да се е превърнала в съзерцание. То е: получава се не волева активност, а едно пасивно съзерцание, става едно излизане от себе си. Индивидуалната воля не може да направи това, Благодатта може!
4.4.1.2641 н 2015Дългият Път развит в човек чрез йога – медитацията е възможност да се намери вътрешен Покой. Краткият Път е добавил към това (1) знанието, че Покоят е в самия него, и (2) практиката на непрекъснато напомняне да бъдеш в Покой.
15.23.4.682 н 2015... Поговорката “Всяко нещо се заплаща” е също толкова вярна за света на вътрешния живот, колкото и на пазара. Отказът на човек от живота в името на една По-Висша Сила включва и отказа от егото му. Това е почти невъзможно постижение, ако за него се мисли като за завършен и моментален акт, но не и ако за него се мисли като за поетапно и постепенно действие. Има части от егото, като страстите например, които човек може да се опита да отрече, още преди да е успял да отрече самото его...
12.18.4.137, С изключение3 н 2015Линиите на лицето стават по-сурови, очите са почти или напълно затворени, човек се вглъбява в себе си и се оттегля от света като в абстракция. Това, което го извежда магнетично от шумните мисли до напълното им затихване е не друго, а душата.
15.23.7.624 н 2015Най-неотложната задача е човек да стане все по-наясно с присъствието на Върховния Аз...
15.23.6.238, С изключение5 н 2015Тялото е в действителност обект за разума, който е негов субект; и не само тялото, но и всичко, за което егото мисли или чувства, става също негов обект. Не е лесно да се види и е още по-необходимо да се разбере, че това его, този субект, е от своя страна обект на една по-висока част от разума.
6.8.2.676 н 2015С увеличаване на интереса му в дълбочина към Върховния Аз, привързаността му към нещата от този свят силно намалява и интересът му към тях затихва.
15.24.3.2747 н 2015В света ще откриете само два вида хора - несъзнаващи и съзнаващи. Първият вид познават само собственото си дребно его и собствените си големи желания. Вторият тип осъзнават с времето, че са в присъствието на Върховният Аз и се наслаждават на невероятен мир.
16.25.2.1528 н 2015Трябва да изградим интимна вътрешна връзка с едно същество, чието състрадание е достатъчно голямо, за да ни разбере и чиято сила е достатъчно развита, за да ни помогне. Няма значение, че е мъртъв.
2.1.6.789 н 2015Да се твърди, че светът не съществува не помага нито за правдивостта, нито за този който търси нещо отвъд правдивостта. Признавайки, че съществува, но описвайки това съществуване като “нематериално, а само мисловно” е точно описание на човешкия опит. Сънят съществува в сънуващото съзнание като поредица от мисли, въпреки че неговият свят е нематериален.
13.21.3.410 н 2015... Трябва да постигнем балансиран живот с разумно редуване на действие и отдих, работа и медитация, да сме положителни и пасивни...
13.20.1.325, С изключение11 н 2015В основата на практиките на Краткия Път стои това, че умът е като прозрачен кристал, който приема цвета на това, което е до него. Извеждането на разума далеч от егото, дори и от неговото усъвършенстване, към Върховният Аз, повдига резултатите.
15.23.1.5912 н 2015... Източникът, към който почти инстинктивно се обръщаме когато търсим духовна светлина вече не трябва да се търси извън нас самите. Трябва да се търси в нашето собствено сърце.
10.15.1.325, С изключение13 н 2015Мъдрецът с радост отваря за всички посветени и нетърпеливи търсачи тайните и съкровищата на своя вътрешен опит, от който те могат да почерпят чрез миналите му борби и настоящи успехи.
16.25.4.11414 н 2015Ако човек може да направи малко, за да допринесе за появата на Благодат, той може да направи много, за да премахне препятствията към нея.
3.2.1.3515 н 2015Ограниченото човешко съзнание не може да владее Необятната Сила, така както малкият кръг не може да поеме големия кръг. На мястото, където двата кръга се срещнат, единия трябва да отстъпи, да има желание да се освободи от собствената си егоцентричност, от собствения си инстинкт за самосъхранение.
12.18.4.12616 н 2015Той е посланик от безкрая, пратеник на всички хора от по-високо ниво на собственото им съществуване.
16.25.3.1217 н 2015Ако Върховният Аз не срещне никакви прегради в съзнанието, неговата проява ще бъде съвършена. Но в случай, че ги срещне, неговото проявление няма да е съвършено. Разумът не само трябва да стане достатъчно чувствителен, за да бъде напътстван от Върховния Аз, той трябва да е достатъчно чист да тълкува тези насоки правилно и без никаква егоцентричност.
11.16.15.14318 н 2015Би било грешка да се смята, че Върховният Аз се преражда. Не. Но това, което следва от него - егото – го прави.
6.8.1.23219 н 2015Човек трябва да пази мисълта за самата цел постоянно пред себе си, за да се получи мисловно съзнание за основното занимание медитация върху Върховния Аз. Това е в основата на работата по Краткия Път и това е причината, че преди да може да се надява на успех, човек трябва първо да си е поставил задачата на Дългият Път за някакъв контрол върху мислите си.
15.23.4.2020 н 2015Божественото присъствие не напуска просветления човек когато той отива да спи и се връща към него когато той се събужда, нито пък го оставя когато се унася за сън и след това се връща; това е наистина нещо, което винаги присъства...
16.25.2.175, С изключение21 н 2015Лъчите светлина ще влязат в съзнанието на всеки човек дори и сега, когато не са възпрепятствани от външната насоченост на вниманието, превратностите на емоцията и страстта, малките непреклонности на логическия интелект, и привързаността на човек към собственото му его. Ето защо премахването на тези препятствия - което е специално дело на Дългия Път - е задължително за напредъка.
3.2.1.4322 н 2015Мъжете и жените са били просветени преди да стане Гаутама и след като Исус се е оттеглил. Те са просветени и днес, тъй като години напред те все още ще бъдат неродени. Вдъхновени учители могат да идват и да си отиват, но Душата във всеки човек е вечна.
12.17.1.9723 н 2015Тъй както светлината на Благодатта започва да пада върху него, така той разбира насоките и склонностите, мотивите и желанията, които пречат или се противопоставят на пробуждането в осъзнаването на Върховния Аз.
12.18.5.30724 н 2015Блуждаенето на мисли спира и съзнанието остава стабилно, следващата фаза е да го включи - ако вече не е започнал с тази идея - към по-божествената част от себе си в стремеж, преданост и любов. Като продължава това вглеждане навътре в себе си, волевото усилие става по-лесно и по-лесно, докато накрая не е необходимо повече: в този момент то се заменя от нещо, което идва дълбоко от вътре към повърхността и го води ОТВЪД. Трябва да остане напълно неподвижен, застинал, обгърнат.
4.4.1.27425 н 2015Това е парадоксът на Краткия Път, че започва с края, за да пристигне накрая!
15.23.1.1526 н 2015Ако егото не успее да го впримчи чрез пороците му, то ще се опита да го направи чрез добродетелите му. Когато е постигнал достатъчен напредък, който да му даде увереност, ще бъде повлечен хитро и незабележимо в духовна гордост. Твърде бързо и твърде погрешно ще повярва, че самият той се отличава от другите хора със своите постижения. Когато тази вяра е силна и твърда, когато страданието му от самонадеяност се нуждае от лечение, несъзнателно ще бъде изкопан ров за него от други хора и собственото му его ще го отведе право в него. Извън страданията, които ще последват това поражение, той ще има шанс да израсте по-смирен.
7.11.2.5527 н 2015Ние смятаме, че това или онова ще ни донесе голямо щастие. Но малцината щастливци знаят, че по време на медитация умът е най-блажен когато е най-свободен.
15.24.1.9128 н 2015Ако съзнанието не е подготвено предварително, чрез съответната инструкция или интуитивно разбиране да получи този опит, то преминаването извън тялото ще започне с приятно усещане за начално освобождение, но ще завърши с ужасяващо чувство за опасна катастрофа. Тук са необходими както знания, така и смелост, в противен случай ще има съпротива към процеса, последвана от рязко откъсване от него напълно.
15.23.7.7729 н 2015Това състояние, това влизане в Празнотата е един вид смърт. Всичко се отнема от човека; той е нищо и не притежава нищо; но въпреки това все още усеща едно нещо, което напълно компенсира тази загуба. Усеща присъствието на Върховния Аз.
15.23.8.9830 н 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se