Day by day
Намерихме за необходимо, в интерес на по-голяма прецизност и по-добро изложение, да сведем термина „Висше Аз” (Върховен или Свръх Аз) – да обозначава върховната реалност на човека. И да въведем термина :Свят-Душа”, който да представлява върховната реалност на Вселената.
14.22.3.3041 н 2010Висшето Аз не е нито студено метафизично понятие, нито липсваща вълна от емоция. Това е присъствие – Върховно, свято и благотворно, което обхваща сърцето, мислите и тялото – чрез своята загадъчна мощ, карайки те да погледнеш на живота си от по-благородна перспектива.
14.22.3.952 н 2010Навсякъде виждаме хора в робство на собственото Его. Навсякъде вижда Мъдрият човек, как Висшето Аз присъства винаги в очакване на тези, които биха се обърнали към Него.
14.22.3.393 н 2010Духовният Аз, Висшият Аз не е бил никога защитен. Той не е бил опознат, поради прикритие от мисли, желания и егоцентричност.
14.22.3.14 н 2010Направи от това навик, преди да ти стане призвание да станеш кротък, състрадателен и незлоблив. Какво можеш да загубиш? Някои неща сега и тогава. Малко пари тук и там. Случаен аргумент? Но виж какво можеш да спечелиш! Освобождаване от личното Его. Повече право за превъзходното Висше Аз, повече любов в собствения ти свят и повече приятели в света извън тебе.
3.2.5.125 н 2010Нашите тела се раждат в определено време и пространство. Но същината – Висшето Аз е нераждаемо, непреходно и безпространствен.
14.22.3.3586 н 2010Толкова много страдащи по света са резултат на човешки грешки и толкова много от тези грешки са резултат на човешко невежество. Най-висшето невежество е това, което отвежда до най-големите грехове. Това е незнанието, че човек е индивидуална част от Висше съзнание. Въпреки, че това съзнание свети през Егото, то е нещо отделно от него, то е независимо и съществува само за себе си.
16.25.1.167 н 2010Човек е като актьор, толкова съпричастен в изпълнение на ролята си, че забравя първоначалната си идентичност. Това ефективно го кара да забравя кой и какво е той.
6.8.1.468 н 2010Висшият Аз не еволюира и не прогресира. Това са качества, присъщи на пространството и времето. Висшият Аз не е никъде във времето и никъде в пространството. Той е тук, в това красиво и навсякъде проникващо спокойствие, където човек намира своята истинска принадлежност.
14.22.3.2459 н 2010Преди да е станало достояние на неговото внимание, че идолът, в чиито крака той непрекъснато се кланя, е неговото Его. Ако можеше да даде на Бог същото количество споменание, което дава на Егото си, той бързо би достигнал и би се установил в онова състояние на Просветление, на което много други посвещават живота и усилията си.
6.8.4.15310 н 2010Това е парадокс, че Висшият Аз е едновременно универсален и индивидуален. Първото – защото засенчва с мощта си всички отделни хора. Второто – защото всеки го открива сам в себе си. Висшият Аз е едновременно пространство и точка в пространството. Той е безкраен дух и едновременно – Свещено присъствие във всяко едно сърце.
14.22.3.38411 н 2010Върховният Аз е връхната точка в човека. Там той може да намери себе си – „сътворен като подобие на Бога”.
14.22.3.31012 н 2010Най-добрият начин на почит към тази истински присъстваща реалност на Висшия Аз е - възможно най-честото, най-продължителното и най-последователното му Възпоменание. Това е най-добрият и възнаграждаващ начин – да се превърне спасителната му милост в истинска Благословия.
15.23.6.17213 н 2010Няма по-добър начин за разрешение на душевни съмнения, с най-голяма вероятност – е получаване на познание чрез лично мистично прозрение.
14.22.3.40414 н 2010Продължавай да се самонаблюдаваш, с непрекъсната будност да съзнаваш своите мисли, чувства, думи и дела. Това е едно от най-ценните упражнения в процеса на търсенето.
4.4.7.215 н 2010Това е истина, която трябва да се провъзгласи на нашето поколение – Душата ни принадлежи сега и тук. Не в отдалечен свят или в далечно време, не когато тялото почине. И това е наша радост и сила – да я откриваме!
14.22.3.5116 н 2010Силата на Висшия Аз да променя обстоятелства, да създава възможности и да утвърждава лица е достъпна за всеки, изпълняващ определени условия. Те включват известно количество умствена подготовка и морално прочистване. Ясно осезаване на факта, че Висшият Аз присъства тук и сега и осъзнаването му. И накрая – воля и пълно доверие в съдбоносната му помощ и подкрепа, независимо от това, колко нежелателни и нетърпими са обстоятелствата.
14.22.3.6117 н 2010Не е добре да се живее с безполезни (несъдържателни) спомени за това, което не е трябвало да направим, а сме направили. Такова непрекъснато самочувстване поддържа Егото потопено в собствения му малък кръг. Най-добре е да се отдалечим оттам и да живеем под Слънцегреенето на Висшия Аз.
15.23.1.5518 н 2010Това е въпрос на пълна сигурност и научно наблюдение от страна на Мъдреца, че Бог съществува, че човек има душа и е тук на Земята, за да се свърже с нея. Че може да получи истинско щастие, следвайки Доброто и избягвайки Злото.
16.25.3.15519 н 2010Ако наистина желаем да чуем гласа на Висшия Аз, трябва да създадем тихо място около нас и в асмите нас и да слушаме и да продължаваме да се вслушваме с Търпение.
14.22.5.5420 н 2010Това, което изглежда като духовен последовател, поел духовното търсене, е всъщност духовното Аз, което е повикано (търсено).
2.1.5.1621 н 2010С всяка измината година на нарастващ опит и продължително старание, той ще намира все повече и повече истина в това учение. В следствие на това Любовта му към него не би могла да не нараства…
2.1.5.35922 н 2010Интуитивно проницание не идва непременно тогава, когато го търсим, но когато обстоятелствата биват създадени от това. То обикновено не идва преди наистина да се налага. Интелектът като част от Егото обикновено избързва,воден от напрежение, страх, желание или очаквания: Този род преждевременно търсене е безплодно.
14.22.1.7123 н 2010Тоз’, който е открил как да живее в съзвучие с висшия Аз, е намерил Благодат, която провокира обстоятелствата и средата му с Доброта, която е прекалено дълбока за светско разбиране, с Мъдрост, надхвърляща мисълта.
14.22.3.11524 н 2010Просветлението дарява изобилно потвърждение на вярата в свещения принцип, положителна убеденост, че той управлява Света и подновяваща сигурност, че един ден всеки човек ще се подчини на неговата добра и напредничава Доброта и Мъдрост.
14.22.6.33425 н 2010Търсещият, чиито усилия да постигне вътрешна свобода и сливане с Висшия Аз, преживе са забавени от обстоятелства или убеждения, могат в момента на Смъртта да се увенчаят с успех. Тогава, в съкровения Миг, когато съзнанието напуска тялото и то ще премине във Висшия Аз.
6.9.1.8626 н 2010Висшият Аз е най-вероятно нашият Ангел Хранител. Винаги е с нас, никога не ни напуска. Той е нашият невидим спасител. Но той не се стреми да ни опази от страданието, а от глупостта, станала причина за нашите страдания.
14.22.3.30127 н 2010В началните фази на просветление Търсещият е преизпълнен от това, че е открил Бог в самия себе си. Това възбужда най-силните му чувства и буди най-съкровените му мисли. Но той все още не знае, че тези мисли и чувства са част от Егото му, макар и висша част. Т.е. той все още разделя своето същество на две – Аз и Висше Аз. Едва в по-късен стадий открива, че Бог е не само в него, но че Е самият него!
15.23.7.30028 н 2010Разбирането, че трябва да чакаме и бавно да се развиваме от робство към освобождение, от безпросветеност към Знание, от настоящо ограничение към бъдещо Сливане със Свещеното, е факт, ако наистина оставим нещата така. Но не сме длъжни! Ние можем да променим нашата самоличност от Его към Висше Аз в ежедневното си мислене, в ежедневните реакции и поведение, в начина, по който откликваме на околния свят. Ние сме се „намислили” в това неблагоприятно състояние. Ние самите можем да се „измислим…” вън от него. Чрез непрекъснато възпоменание на истинската си същност, сега и тук – във всеки момент – ние се освобождаваме! Защо да чакаме нещо, което всъщност Е?
15.23.1.129 н 2010Това сливане с Висшия Аз е всъщност истинската ни задача, истинското призвание на човешкия ни живот! Всичко останало е удобен начин на бягство, начин да сме в непрекъсната заетост, така че Съзнанието ни да не се притеснява от главния дълг, на който сме Призвани!
15.23.1.3630 н 2010
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se