Day by day
Когато се казва, че изолираността е голям грях, това не се отнася до отношенията на човека с други човешки същества. Отнася се за мислено изолиране от по-висшия ни Аз.
6.8.1.1071 о 2015Отношението на човека към въпроса за свободата се променя след като се е отдал от Върховният Аз. Това трябва да се промени. Отсега нататък той ще трябва да бъде лоялен не към желанията на егото, а към заповедите на Върховният Аз. Ако двете съвпадат, това е добре и приятно за него. Ако не, и той се подчинява на Висшия си Аз, то тогава вече не може да се каже, че той има пълната свобода на волята. Но не може и да се каже, че няма. Защото Върховният Аз е в него, а не извън него, не е нещо чуждо и далечно; то е наистина него в най-голяма и висша степен ...
6.9.4.140, С изключение2 о 2015Когато е работил до краен предел върху себе си, но е разбрал, че все още му се изплъзва непоколебимото духовно съзнание, човек няма как по друг начин да се обърне за помощ, освен да представи своето по-нататъшно развитие на една по-висша сила от неговата собствена и след това да изчака тя да започне да го напътства.
12.18.4.203 о 2015... Егото е заобиколено от истина и доброта. Защо да не достигне и до Върховният Аз?
6.9.4.159, С изключение4 о 2015Има нещо във всеки човек, което казва „Аз”. Тялото ли е това? Обикновено човек си мисли така. Но ако направи по-дълбок анализ, ще открие, че съзнанието ще го отведе извън тялото-мисъл в себе си. Там, в своето чисто съществуване, човек ще открие отговора на въпроса си „Кой съм аз?”
6.8.1.695 о 2015Един ден човек ще се почувства напълно уморен от егото, ще прозре колко хитро и коварно то е проникнало във всичките му действия, как дори и в уж духовни или алтруистични дейности той просто работи за егото си. В такова отвращение към земния си Аз, ще се помоли за освобождение от него...
6.8.4.357, С изключение6 о 2015Ако Дългият Път зарежда човек с необходимата сила, чистота и концентрация, то Краткият път използва тази подготовка, за да свърже съзнанието директно с Върховния Аз.
15.23.4.117 о 2015Толкова много мистици са напълно излишно уплашени от тази концепция за Празнотата, че е нужно да се уверят отново. Те спират на самия праг на своите високи достижения и не отиват по-далеч, защото се страхуват да не бъдат заличени, унищожени. Истината е, че това ще се случи само на тяхната по-нисша душа. Самите те ще останат напълно живи ...
15.23.8.57, С изключение8 о 2015Последвайте Аз-ът обратно към неговото свещено начало.
15.23.7.2209 о 2015Светът внезапно изчезва от неговото полезрение. Човек остава за няколко минути в Нищото, същата голяма Празнота, в която Бог балансира вечно. Съзерцанието му е постигнато и го е превело от егото към Върховният Аз.
15.23.8.9410 о 2015... Не хвалете егото си, че е намерило Бог. Благословението е това, което е направило откритието. Не егото. Вярно е, че начинаещият има нужда от смирение, но още по-вярно е, че напредналият се нуждае от още повече смирение.
12.18.3.42, С изключение11 о 2015Това, което егото си мисли, чувства и прави, е да отрази господството на Върховния Аз. Самото его сега трябва да бъде второстепенно. Всяка мисъл, чувство или акт трябва да бъдат посветени, всяко място, където то се намира, трябва да бъде свещено.
14.22.2.6812 о 2015Ако в акта на заспиване, човек покани Висшия си Аз чрез своя стремеж, един ден може да открие, че в акта за събуждане един вътрешен глас започва да говори с него за висши и свети неща. А с гласа идва и вдъхновението, силата и желанието да им отговори.
13.19.3.16213 о 2015Ако по-ранните преживявания в живота са предназначени да развиват егото от примитивно животинския до напълно хуманистичен етап, по-късните преживявания са предназначени да предизвикат човека да жертва егото в името на Върховния Аз.
6.8.1.17414 о 2015Човек не е непременно бездуховен, ако живее пълноценно в света, зает с това, което върши и ценящ своето удовлетворение. Само че трябва непрекъснато да си припомня какво наистина представлява и никога да не забравя своята крайна цел.
15.24.3.14815 о 2015... На Дългия Път стремящият се човек се опитва да се усъвършенства. Той преживява успехи и неуспехи, възходи и падения. Когато е разочарован, изпада в меланхолия. На Краткия Път такава ситуация не може да възникне, защото човек има вярата на малко дете. Той е предал цялото си бъдеще на Върховния Аз-Бог и има достатъчно вяра да му се довери. Знае, че е взел правилното решение и затова винаги е щастлив. Той зависи от това БЛАГОВОЛЕНИЕ, знае ТОВА, знае че ТО идва от най-мъдрото същество отвъд света. Каквото и да дойде, ще бъде най-доброто ...
3.2.1.209, С изключение16 о 2015... Ако се зададе въпросът „Как може някой, който е привикнал към такава безличност да бъде и доброжелателен?” отговорът е, че той също е привикнал към истинския Дарител на всички неща и няма нужда да се бори срещу който и да е, нито да притежава каквото и да е. Затова може да си позволи да бъде щедър така, както егоистът не може. И тъй като самата природа на Върховния Аз е хармония и любов, човек се стреми заедно със собственото си и към благосъстоянието на другите.
5.6.1.387, С изключение17 о 2015Всеки външен опит има своите вътрешни ползи, само ако го погледнем с освободени от егоизъм очи. И това е вярно дори когато този опит включва страдание. Зад страданието можем да се научим да намираме урок, от който да извлечем полза, някакво пречистващо наказание, което трябва да преминем, някакъв пренебрегнат факт, който да погледнем или някаква мъдрост, която да приложим.
9.13.1.28318 о 2015Поведението му е спонтанно, но не просто заради импулс, нито заради неизползван интелект. Това е спонтанността и прямотата на един вдъхновен човек, който знае къде отива и какво прави, който е пряко ръководен в отношенията си с другите хора от една по-висша от неговото его воля.
14.22.2.5119 о 2015Не на петте сетива се дължи познанието на външния свят, тъй като те са само инструментите, които ума използва. Не е дори и интелекта, тъй като той просто възпроизвежда изображението, формирано от общите смислови съобщения. Те не могат да функционират сами. Принципът на Съзнанието е това, което стои зад двете, и за което те са просто средства, които наистина дават усещането за света изобщо. То е като слънцето, което осветява съществуването на всички неща.
13.21.1.5620 о 2015Хората ще стенат за своето нещастно минало, и ще ги боли, защото не могат да го променят; но те забравят да променят нещастното бъдеще, което вече са заети да изграждат.
6.9.3.10621 о 2015... Много малко са запознати със самото Осъзнаване, което е най-високото възможно постижение на всяко човешко същество ...
8.12.4.3, С изключение22 о 2015Философът повече от другите хора е космополитно създание. Той се присмива на свирепите националистически тенденции, които предизвикват масови безредици в света и усеща истината на посланието на Исус за добра воля към всички хора.
13.20.5.14323 о 2015... Той е призован наистина да умре заради егото си, да отхвърли желанията и страстите, алчността и омразата от своя живот, да научи изкуството на живеене в пълна независимост от външното и в пълна зависимост от Върховния Аз. И това е призванието, което Исус изрече, казвайки: „Този, който изгуби живота си, ще го намери”. Така мъките на живота на земята не са нищо друго освен преходно средство към вечната цел, процес, чрез който трябва да се научим как да отворим своето съзнание от личното към Върховния Аз.
2.1.2.170, С изключение24 о 2015Точно както човешкият ембрион се храни и поддържа жив в пълна зависимост от майката, в чието тяло се носи, неговото съзнание е в дълбок сън като зимния сън на животно, така и възрастният е в действителност точно толкова зависим за собственото си съществуване от Върховния Аз...
12.17.1.9, С изключение25 о 2015Пътят към целта не минава само през прочистване на егото: той минава също през изоставянето му. Първата част от пътя е необходима само защото прави възможна втората част.
15.23.4.1926 о 2015Давещи се хора, които са били спасени и са оцелели, разказват за чувството по време на връщане обратно и това как виждат целия си жизнен път да се повтаря. Това е преживяване, което не е само тяхно; това се случва на всички, които преминават през портата на смъртта.
6.9.1.12627 о 2015Когато се казва, че губим нашата индивидуалност при достигане на Нирвана, думите се използват свободно и погрешно. Докато един човек, бил той Буда или Хитлер, ходи, яде, работи, той трябва да използва своята индивидуалност. Това, което мъдрият човек губи е своята привързаност към индивидуалността с нейните желания, омрази, гняв и страсти.
16.25.2.19028 о 2015Средствата, необходими за търсенето, са изброени в осемстъпковия път на Буда: (1) правилни убеждения, (2) правилно решение, (3) правилни думи, (4) правилни отношения, (5) правилен начин на живот, (6) правилни насоки, (7) правилно мислене, (8) правилно медитативно потапяне в себе си.
3.2.5.3229 о 2015Дългият Път се преподава на начинаещи и други в по-ранните и средни етапи от търсенето. Това е така, защото те са готови за идеята за самоусъвършенстване, но не и за по-висшата цел на достигане на нереалност. Така че последното се преподава на Краткия Път, когато вниманието се обръща от малкото его и идеята за неговото усъвършенстване към духовната същност, истинското същество.
15.23.4.630 о 2015В тези първи моменти, когато се пробуждаме от нощен сън, можем да изпаднем в божествено безмисловно състояние. Или, ако не можем да достигнем толкова високо, можем да получим напътстващи мисли, които да ни кажат какво да правим, да ни предпазят от погрешни решения, или да ни предскажат бъдещето.
13.19.3.15931 о 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se