Day by day
Ще дойде денят, когато това перо не ще повече да пише. Затова искам текстът да стане съкровено и свещено достояние за тези, които идват след мен. Както аз знам, че не съм перото, което пише тези редове, знам, че има същество - добро и мъдро, закрилящо и Божествено, което наричат Човешки дух – наричам го Свръх Аз, което е в сърцето на всеки. Затова всеки може да го открие. Както присъствието на съкровената в човека божественост – е гаранция, че той би трябвало да го открие, ако го търси.
14.22.3.3, С изключение10 о 2010Съществува животворна сила, от която произлизат нашите възможности и интелект. Тя е скрита и неприкосновена. Никой не я видял. Но всеки, който може да мисли достатъчно задълбочено, може да я усети – винаги подкрепяща и присъстваща. Това е Свръх Аз-ът.
14.22.3.17511 о 2010Това е ли състояние, от което произлизаме или бъдеще, към което се стремим? Истинският отговор е – не! То винаги е съществувала в нас, както и занапред ще го има. То е винаги в нас, защото представлява това, което ние всъщност сме.
14.22.3.2312 о 2010От дълбоко скрития в нас център – произлиза силата, твърдо да можем да устоим всяко безпокойствие. Мъдростта да се справим с неща, за които в последствие да не съжаляваме. Възможността да поставяме големите и малките неща в Истинската им перспектива.
14.22.3.12513 о 2010Свръх Аз-ът не е цел за постигане, а реализация на това, което вече е. Той е притежание на всички съзнателни същества, а не само на някои. Усилия не са нужни, за да се поддържа състоянието на свръх Аз-а. но всички усилия са нужни, за да се предотвратят пречките за откриването му. Ние не можем да го задържим, защото той ни поддържа. Крайният етап на това търсене е състояние на без усилие. Ние сме водени като деца от ръка на сияещо Присъствие. Нашите сетни усилия достигат до рязък край. Нашите уста остават безмълвни.
14.22.3.914 о 2010Истината за този „втори” Аз, или по-скоро за неговото присъствие, е била подтискана толкова дълго, че ние сме стигнали до състоянието да гледаме на него като на несъществуващ и да приемаме проявите на неговия настоящ опит – като на халюцинации. Ето защо религия, мистицизъм и философия водят такава усилена битка в тези времена. Битката срещу неизбежния човешки предразсъдък.
14.22.3.3715 о 2010...Висшият (Свръх Аз-ът) Аз е винаги присъстващ в най-истинската същност на човека. Той е без начало и без край във времето. Неговото осъзнаване не е нужно да бъде постигано като нещо ново. Но индивидуалното му преоткриване започва във времето и трябва да бъде разработено като ново постижение. Постоянно присъстващият Върховен Аз (Свръх Аз-ът) дава възможност на всеки да бъде опознат. Няма вътрешна необходимост да се пътува, където и при когото и да било в пространството. Или да се чакат години, за да се постигне това. Всеки, който вникне внимателно и задълбочено в изложеното, може по всяка вероятност лесно и изведнъж да постигне това първо състояние – на мигновен блясък, който предхожда проява на реалност във всеки един момент. Чрез това той става свидетел на ново измерение на бита. Трудността се състои в това да се запази възприятието. Навици на погрешно мислене много бързо биха го заличили. Поради това е нужна продължителна интроспекция (вглъбение), мисловни наблюдения и медитация, за да бъде затвърден опитът. И за да бъде генерирана (създадена) онази вътрешна сила, необходима за опазване на постигнатото – срещу съкрушителната агресия от ударите на собственото му минало.
14.22.3.4, С изключение16 о 2010В момента на просветление – човек открива реалното присъствие на Върховния Аз (Свръх Аз-ът). Те го даряват с радост и благодат, като обезоръжават негативните черти на неговия характер и подсилват положителните. Това са неоценими моменти. И въпреки, че са преходни – известна връзка – тя е винаги възможна – посредством паметта.
14.22.4.9317 о 2010Кои са признаците, по които Човек може да познае проявите на реалност? Първо – То е и винаги ще бъде настоящо, няма минало и бъдеще. Второ – Чистият духовен опит идва без пристъпи на възбуда. Минава без преувеличение и няма нужда от външни авторитети за доказването на неговата автентичност.
14.22.7.19918 о 2010Дори и тези, които никога не са имали един единствен проблясък на Реалност през живота си, ще го получат най-накрая. Тъй като това е божествено устроена част от процеса на умирането.
14.22.4.5019 о 2010Ние преминаваме в Живота си и правим безкрайни грешки, защото не ни остава време да се вслушаме в гласа на Върховния Аз (Свръх Аз-ът) – интуицията.
14.22.1.12520 о 2010Когато интуицията показва нещо нежелано на Аз-а, интелектът търси и обикновено намира причина да го отхвърли. Човек, който истински и съкровено се стреми към истината, ще разбере признаците и препятствията при търсенето му. Те представляват отговора от Свръх Аз-а на собствените му търсения. Свръх Аз-ът (или Върховният Аз) допринася за истината и слага тези сигнали на пътя му.
14.22.1.18921 о 2010Самото Его е по същество родено от собственото мислене и действие. То е изменящо се и разрастващо..Свръх Аз-ът е отражение на Бога, съвършено и неизменимо. За да се реализира, трябва единствено да остави единия да свети чрез Другия.
6.8.1.722 о 2010Мислите и чувствата, които текат като река през нашето съзнание, създават повърхността. Но истинската дълбочина в нея е Върховният Аз (Свръх Аз-ът), който произхожда от Божествената реалност.
14.22.3.32923 о 2010Човекът има тяло, но истински Той не е физически. Има интелект, но истинският Той не е интелектуален. Има емоции – но той не е емоция. Кой всъщност е Той? Човекът е необходимото съзнание на Свръх Аз-а.
6.8.1.6124 о 2010Няма истинско Его, а само бърза поредица от мисли, които представляват Аз-а – аз процесът. Няма самостоятелна единица, която да оформя личното съзнание, но само серия от впечатления, идеи, картини, заобикалящи общ център. Последният е съвършено празен. Чувството за нещо, намиращо се там, произлиза от съвършено друго (място) ниво – това на Висшия Аз.
6.8.2.3125 о 2010Аз-ът черпи своята реалност, мощността на възприятието от връзката си с Висшето Аз.
6.8.1.2826 о 2010Едновременно е вярно и невярно, че Егото няма място в изживяването на мистичното просветление. То е в крайна сметка само отражение, извънредно ограничено и често преобразено от Висшето Аз. Но все пак Е отражение. Ако бихме могли да го приведем в точно съответствие и подчинено на Висшето Аз, не би имало пречки за просветения Живот, Егото, разбира се не може да бъде разрушено, когато все още се нуждаем от неговите услуги, бидейки все още тленни. Но Егото може да бъде превърнато в Слуга, вместо да му се позволява да остане Господар. Когато това се разбере добре, философският идеал на пълноценно развито, овладяно и богато оформено Его – действащо като канал за вдъхновение и ръководство от страна на Висшето Аз, ще бъде по-добре усвоен! По-слабо Его би било по-слаб проводник за изразяване на Висшето Аз, отколкото по-еволюиралото Его. Истинският враг, който би трябвало да бъде оборван, е не пълноценното Его, но по-скоро функцията му Егоизъм.
6.8.1.20627 о 2010Продължавай да мислиш за разликата между личното Его и безличното Висше Аз, докато те ти станат наистина фамилиарни.
6.8.1.3128 о 2010Когато контактът с Висшето Аз бъде установен, неговата мощ ще работи за теб! Ти вече няма да се бориш сам в Живота!
14.22.3.9829 о 2010Тоз’, който стане чувствителен за присъствието на Висшето Аз, знае, че може само да се обърне към него, за да получи Божествена сила и подхранване.
14.22.3.10230 о 2010Тъй като той има достъп до този съвършен Извор, може да живее сам, но никога не ще бъде самотен! Радостта и топлината на Вечното му присъствие винаги ще го придружават.
14.22.3.12931 о 2010
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se