Day by day
… Той трябва да отделя внимание на нуждите на тялото си, на удобствата му и на заобикалящата го среда. Но на всички тези неща не бива да се отделя внимание, което не е пропорционално на тяхната важност. Нима той е тук на земята само за тези неща? Нима по-висшият смисъл на живота трябва да бъде напълно пренебрегнат? Необходим е по-добър баланс.
9.13.1.306, С изключение1 я 2016От детството пред зрелия живот, човек преминава от една промяна към друга вътре в себе си – на тялото, на чувствата, на мислите. Идеята за азът, за самоличността се променя заедно с него. Къде и какво е „азът“, ако няма непречупен интегритет?
6.8.2.542 я 2016За да станеш техен господар, може да се бориш с желания. Това е по-трудният начин. Или можеш да ги забравиш. Това е по-лесният начин. За да го следваш, трябва да се упражняваш да помниш Върховния Аз непрестанно.
15.23.4.1003 я 2016Молитвите наистина започват, когато думите им свършат. Те са най-активни, не когато устните ги изричат, а когато вече са изречени.
12.18.2.654 я 2016Проблясъкът, когато най-сетне настъпи, компенсира за всичките мъки и трудности на годините, които го предшестват. Той може да погледне назад към тях напълно откъснат, може би дори и да им се усмихне. Дори и мъките вече не изглеждат като това, което са били, а се смаляват в маловажни малки инциденти.
14.22.7.675 я 2016Разликата между междинното и финалното състояние е разликата между това да чувстваш Върховния Аз като определено и далечно същество и да го чувстват като самата твоя същност, между временното му преживяване и силната връзка с него.
16.25.2.426 я 2016Въпреки че кармата е свързана с това, което човека прави в действителност, тя се изгражда също и от това, което той чувства, мисли и силно усеща.
6.9.3.1477 я 2016Мислите на човек на Дългия Път твърде често са насочени към личния му аз, твърде рядко към Върховния Аз. Благословеният повратен момент ще настъпи, когато извърне поглед от себе с упорита вяра.
15.23.1.468 я 2016Посветените ранни Християни достатъчно добре разбирали, че Христос не е никой друг, а техният собствен по-висш аз – Върховният Аз. Това е било вярно тогава; вярно е и сега...
12.17.5.121, С изключение9 я 2016Той трябва да довърши това, което е започнал. Той трябва да продължава, докато спокойствието, разбирането, силата и доброжелателността на тези редки приповдигнати настроения не се превърнат в продължително присъствие вътре в него.
14.22.8.3010 я 2016Пророци и учители, мъдреци и светци са идвали сред нас във всички времена, за да говорят за този вътрешен живот и вътрешна реалност, които са открили. Но само тези, които са искали да слушат, са се възползвали от тези откровения, общувания и съвети, а по-малко са се възползвали от възможността да следват пътя на ученичеството.
2.1.2.48011 я 2016Наблюдавайте как цялото ни същество спонтанно се успокоява, когато искаме да бъдем напълно възприемчиви точно преди някое важно съобщение. Ако то е от възможно най-голямо значение, ние почти затаяваме дъх; това е силният покой, необходим в най-голяма степен, за да не бъде пропуснато нищо. Колко повече трябва да сме спокойни във всяка частица на тялото и ума, когато чакаме да чуем безмълвните решения на Върховния Аз!
15.23.7.27712 я 2016Няма причина той да не запази индивидуалността си, дори ако трябва да я предаде на Бога.
16.25.2.21713 я 2016От всички тези учения, медитации и действия, ученикът малко по малко ще стане един вътрешно променен човек. Той достига до обичайното съзерцаване на съвместното си партньорство с Вселената като цяло, до признанието, че личната изолация е илюзорна и по този начин поема твърдите решителни стъпки по пътя към това да стане истински философ. Осъзнаването на скритото единството на собствения му живот с живота на целия свят в крайна сметка се проявява в безкрайното състрадание към всички живи същества. По този начин той се научава да подчинява личната воля на космическата воля, да ограничава егоистичната привързаност и да я превръща в широко разпространяващото се желание за общото благо. Състраданието разцъфва напълно в сърцето му като лотосов цвят под лъчите на слънцето...
13.20.4.224, С изключение14 я 2016Когато той бъде в състояние да погледне на жизнения си опит като на нещо, което изглежда се случва на някой друг, тогава той ще има сигурен признак за непривързаност.
6.8.4.45615 я 2016Разумът трябва да върви рамо до рамо с емоцията, науката с мистицизма, състраданието с личния интерес, действието с мисълта. Само този балансиран живот и никой друг е истински философски.
13.20.3.42616 я 2016Когато достигне това високо ниво, той усеща, че е неразделна част от космоса, вкоренен в и подкрепен от безграничната Реалност. Но проблясъкът е кратък, защото някое мощно притегляне го кара да се върне в тялото си и в обикновеното си Аз.
14.22.6.33217 я 2016Не позволявай на ума си да се занимава с каквито и да е мисли, когато няма същински въпрос, който да се нуждае от внимание.
15.23.6.2618 я 2016Ако се стремите да призовете божествената благодат, за да отговорите на истинска и отчаяна физическа нужда или човешки резултат, първо се опитайте да намерите свещеното присъствие вътре в себе си и само след като сте го намерили, или най-малкото само след като сте достигнали най-дълбоката точка на съзерцание, възможна за вас, трябва да назовете исканото нещо или търсения резултат. Защото тогава не само ще бъдете ориентирани дали е правилно да продължите търсенето или не, но и ще се поставите в най-благоприятната позиция за осигуряване на благодатта.
12.18.2.15919 я 2016И вътрешният, и външният живот на всеки човек се контролират от едно скрито същество - Върховния Аз. Ако можеше да вижда правилно, той щеше да види, че всичко свидетелства за неговото присъствие и дейност.
14.22.3.17920 я 2016В центъра на всеки човек, всяко животно, всяко растение, всяка клетка, и всеки атом, има пълен покой. На пръв поглед празен покой, но той притежава божествените енергии и божествената идея за това нещо.
16.26.1.21321 я 2016Най-великата от всички промени в начина на хранене е промяната от яденето на месо към постна храна...
4.5.3.5, С изключение22 я 2016Колкото повече може вътрешно да се освободи от претенциите на дневния си режим – т.е. колкото повече може да стане емоционално откъснат от него и да прехвърли своя интерес, любов и желание на Висшия Аз - толкова по-голяма ще бъде силата му да постигне господство над нежелани състояния.
9.13.1.40623 я 2016Тези страдания ни карат да търсим помощ и ни подтикват да стимулираме стремежа, като движещи сили към духовните усилия, като ни подтикват към търсенето. Без тях щяхме да живеем на повърхността на нещата, пропилявайки енергията си за дребни неща и щяхме да сме склонни да пропуснем истинския смисъл на живота.
9.13.1.31924 я 2016Егото е напълно способно да прави всякакви компромиси или да се примирява със себе си - морални компромиси със съвестта си, логически компромиси с интелекта си, духовни компромиси със стремежите си - и напълно способно на всякакви хитрувания, извъртания, увъртания и преструвки, независимо дали става дума за въпроси от най-високо или най-ниско ниво.
6.8.3.5725 я 2016Ако искаме да мислим правилно, не можем да се ограничим да мислим, че Върховният Аз е само вътре в нас. След като тази идея се утвърди поради нейната метафизична и благочестива стойност, ние трябва да завършим концепцията, осъзнавайки, че Върховният Аз съществува и без нас. Ако в първата концепция той заема една точка в пространството, във втората той е отвъд всички виждания за място.
14.22.3.39126 я 2016Не само че човек не познава своята духовна същност, но, което е по-лошо, той има фалшива представа за собствената си природа. Той приема сянката - егото - за същината - Върховния Аз. Той приема ефекта - тялото - за каузата - Духа.
6.8.2.3927 я 2016Силата на Висшия Аз е такава, че този, който стане негов проводник, може да повлияе на другите - ако им бъде дадена Божия милост от тяхното собствено Висше Аз - само чрез самата мисъл. Няма да бъде необходимо той да бъде наблизо, да ги докосва или да говори с тях.
16.25.5.26828 я 2016Човечеството е толкова близо до Бога, и все пак толкова далеч от Бога! Всеки нов ден е нов зов от Висшия Аз към човека.
2.1.2.44529 я 2016Неговите собствени усилия на този етап ще се състоят в премахване от областта на концентрация на всяка умствена асоциация и емоционално влияние, които му пречат да постигне покой. След като успее да ги отстрани, той вече не трябва да прави нищо, само да се отпусне.
15.23.7.25030 я 2016Този, който е подхранвал мислите и развивал покоя и се е ръководил от предписанията, които философията му е предлагала, когато дойде късната вечер на живота му не само никога няма да съжалява, но ще бъде доволен.
0.2.2.6731 я 2016
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se