The Library
Молитвата е едно от най-старите човешки действия и една от първите човешки нужди.
12.18.2.1Приключението започва с молитва и дори завършва с нея. Никой , независимо от това дали е начинаещ или опитен, не може да си позволи да изхвърли това ценно средство за общуване, обожание, преклонение и молба.
12.18.2.3Призивът за молитва, който при повечето религии е веднъж или два пъти на ден, а в ислямската религия - пет пъти на ден, има поне две цели в съзнанието на онези мъдреци, които първоначално са я оформили. Първата е да напомни за това, което е човека - душата- и накъде отива - в крайна сметка към Бога. Втората е да ни спаси от все по- ограничаващата материална рутинна работа или бизнес.
12.18.2.4…По време на Молитвата не само се иска, тъй като тя е преди всичко акт на поклонение и любов към Бога. Само след това може да поискате нещо за себе си - главно, разбира се, духовни неща, а не материални…
0.18.2.5,Няма човек толкова напреднал, че да си позволи да се развива без молитва. Тя заема най-важното място в живота на философския кандидат.
12.18.2.6Никой не е толкова грешен или толкова сринат по характер, че да бъде лишен от благословената привилегия съкрушено да копнее за общуване със собствения си божествен източник. Дори неуспехът след напразни молитви, дори и предишен живот на срам и грешка, не отменят, а напротив, просто увеличават това право…
12.18.2.8,... Човекът, който сериозно търси да напредне душевно, обикновено ще се срамува да пренесе каквото и да било земно желание в свещената си молитва. Той ще работи упорито върху себе си, за да подобри, пречисти и поправи себе си, така че той да няма защо да се колебае да започне молитва – за правилните неща. Той ще се моли за по-добро разбиране на висшите закони, по-ясно прозрение за това в какво се състои личното му душевно задължение, повече и по-гореща любов за Върховния Аз.
12.18.2.9,... Човек трябва да се почувства като дете в краката на неговата божествена Душа, смирено да моли за неговата благодат, водачество и просвещение. Ако неговото его е силно, молитвата ще го отслаби. Нека го прави всеки ден, не механично, а искрено и развълнувано, докато се появят сълзи в очите му. Стремежът е неразделна част и вклюва молитва заедно с всички други елементи.
12.18.2.11,Ние сме призовани да се молим, защото не можем да постигнем никакъв успех нито в човешкия живот, нито в духовното търсене, без да търсим и получим божествена помощ.
12.18.2.17Първоначалната ценност на молитвата е, че тя е изповед за една лична неадекватност и следователно е стремеж към лично издигане. Това е себепокоряване на егото и началото на откъсването от него. Това е първата стъпка в подчинението на парадоксалното изявление на Исус: Който изгуби живота си, ще го намери.”
12.18.2.20Християнската благодат преди, еврейската благодарност преди и след хранене, бяха предписани по същата причина, поради която беше предписана кратката молитва на Мохамеданите пет пъти на ден. И това беше за да се възспомене висшата цел на живота във ежедневието ни.
12.18.2.25Твърде много хора - а някои от тях са последователи на това Търсене - не успяват да помнят значението на простата молитва. Няма достатъчно смирение на интелектуалната гордост в краката на Висшата сила и тогава очевидно се пренебрегва усета за Благоговение в поведението и в ежедневието им.
12.18.2.27Мистикът трябва да премине през по-ранния етап на възприемане на Свръх Аза си катодруг, преди да успее да стигне до по-късния етап - като го възприеме като неговото собствено съществено аз ...
12.18.2.29,Молитва на философа: ”Това, което е вечно живо присъствие в човека: към което се обръщам, когато съм в беда; върху което медитирам, когато съм в почивка; нека това благослови със своята благодат влизането ми от другата страна на смъртта.”
12.18.2.34В даден момент по време на вашата молитва предайте себе си на Бог и личната си воля отдайте на Неговата Воля.
12.18.2.46Ако искате работеща и безупречна молитва, коя по-добра от тази , използувана често от Сократ, Дай ми това, което е най-добро за мен или тази, ползувана от някои от по-старите езичници : Моля да обичам, да търся и да постигна Доброто?
12.18.2.47Най-добрият начин за молитва е да се навлезе в този покой.
12.18.2.60Когато възникне спешен случай, при който се нуждаеш от помощ, закрила, направление или вдъхновение, отвърни мислите си от собствената си сила и чрез молитва ги насочи смирено към нозете на висшата сила.
12.18.2.64Молитвите наистина започват, когато думите им свършат. Те са най-активни, не когато устните ги изричат, а когато вече са изречени.
12.18.2.65Твърде често молитвата е просто монолог, човек, който говори на собственото си его за собственото его и се чува само от собственото его. За него би било далеч по-добре да се научи как да заглуши мислите си, да се постави в възприемчиво вслушване; това, което той ще чуе тогава, може да го убеди, че „Отец знае от какво има нужда.”
12.18.2.70О, Господи, ако изобщо имам някаква молитва, това е ”Направи ”мен” абсолютно спокоен и ме отведи в твоята пълна тишина, където нищо друго няма значение освен самата тишина.”
12.18.2.71За какво да се молим? Нека се стремим по-силно от всякога към Висшия Аз и се молим да слеем съзнанието си с него, да отдадем волята си на него и прочистим Егото си.
12.18.2.73Молете се, като се вслушвате вътрешно за интуитивно усещане, светлина и сила ...
12.18.2.77,... вечните закони на кармата няма да спрат да действат само за молещия се ... Той трябва да зададе поредица от нови причини, които ще произведат нови и по-приятни последици, които могат да действат като противоотрова за по-старите.
12.18.2.81,... Бог е във всеки атом от Вселената и следователно управлява напълно Вселената...
12.18.2.95,Истинската цел на молитвата не е да продължаваме да искаме облагодетелстване всеки път, когато я практикуваме, а вместо това да изразим желанието на нисшия Аз за Върховния Аз, привличането, почувствано от егото живеещо в тъмнина за своя източник, своя родител, който обитава светлината.
12.18.2.118Вътрешното его им вреди повече от каквото и от когото и да било и въпреки това, колко малко са тези, които се обръщат към Божественото за закрила от самите себе си и колко много от тях – за закрила от външни злини?
12.18.2.122Този, който може да коленичи в пълно смирение и спонтанно да се моли на висшия си Аз, подтикнат от искреното желание да извиси своя характер, няма да се моли напразно.
12.18.2.141Ако изповедта на греховете и грешките е неизменна част от философската молитва, стремежът да се изоставят тези грехове и грешки трябва да стане активна част от ежедневието след молитва.
12.18.2.142Ако се стремите да призовете божествената благодат, за да отговорите на истинска и отчаяна физическа нужда или човешки резултат, първо се опитайте да намерите свещеното присъствие вътре в себе си и само след като сте го намерили, или най-малкото само след като сте достигнали най-дълбоката точка на съзерцание, възможна за вас, трябва да назовете исканото нещо или търсения резултат. Защото тогава не само ще бъдете ориентирани дали е правилно да продължите търсенето или не, но и ще се поставите в най-благоприятната позиция за осигуряване на благодатта.
12.18.2.159Нужни са както молитва, така и възприемчивост. Първо се молим пламенно и прочувствено на Свръх Аза да ни приближи към себе си, след това преминаваме в емоционална тишина и търпеливо чакаме вътрешният Аз да се разгърне към нас. Няма нужда да се отказваме от молитвата, cлeд като практикуваме медитация. Едното е подобаващо встъпление в другото. Истинската нужда е да се пречисти молитвата и да се въздигнат целите й.
12.18.2.178В молитва се опитваме да говорим на Бог. В медитация се опитваме да оставим Бог да ни говори ...
12.18.2.181,Друга разлика между молитвата и медитацията е, че в молитвата- когато е успешна, се усеща интимност със Святото, но не и идентичност с него, какъвто е случаят при последната ..
12.18.2.182Всеки стремящ се към философията трябва да отдели малко време за предварителни медитации или изследвания с преклонна, отдадена и благоговейна молба на висшия Аз за просветление.
12.18.2.184Изглежда, че това е закон на вътрешния живот, че трябва да поискаме вътрешна помощ, която е необходима много преди да започне да се проявява.
12.18.2.192Силата, към която трябва да бъде отправена молитвата- за Нейната благодат, Нейното Саморазкритие и Напътствие-е собственото висше Аз, Върховния Аз .
12.18.2.201Молейки се, стремящият се трябва да насочи молитвата си към единствения Бог, когото може да познава, тоест Бога - Принцип вътре в себе си - собствената си Божествена Душа.
12.18.2.202Човекът, който намира Бог в себе си, не изпитва нужда да се моли на Бог, който да се обърне към него и бъде търсен извън него.
12.18.2.203Ако искреното желание на сърцето му бъде озвучено от молитва, която изразява смирение и изисква насоки, тя ще бъде чута. Въпреки, че той може да не получи отговор доста време, рано или късно той ще дойде.
12.18.2.205
11 с 2022
10 м 2023
8 д 2018
11 ю 2017
12 я 2018
27 н 2018
29 я 2015
6 с 2015
16 ю 2017
8 а 2019
22 я 2020
10 м 2019
3 ю 2021
4 а 2022
6 ю 2023
18 ю 2017
1 м 2015
15 м 2012
4 я 2016
8 м 2022
1 м 2022
25 д 2011
21 ю 2021
27 ю 2021
9 ф 2015
15 я 2015
12 м 2015
18 д 2012
12 я 2023
19 я 2016
30 н 2012
8 с 2020
11 д 2023
24 д 2021
26 а 2021
28 д 2023
12 д 2021
15 с 2020
19 н 2019
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se