Най-дълбоката и непроменлива същност на човека не трябва да се смесва с външната му личност. Който придобие такава съзнателност, преминава в безвремието – в този прекрасен опит, в състояние, при което потокът на страдания и радости се изчерпва и настъпва мир! Изчезват съжаленията за миналото, нетърпението – сега, както и безпокойствието пред неизвестното бъдеще.

Source: The Notebooks of Paul Brunton