Ние смятаме, че раждането е началото, а смъртта е краят на всичко. Теолозите и метафизиците водят спорове за това откакто изобщо съществува човешката памет, така че кои сме ние за да им кажем да или не? Но когато шумът и врявата на дразнещите им гласове замрат в далечината, когато потънем в по-тихите часове на вечерта, малко по малко ни обзема едно странно и възвишено чувство, но само ако му позволим да дойде, и казва, Детето ми, какво мислят и какво казват наистина няма значение. Аз съм до теб и никога не ще те изоставя. Ако искаш, се усмихни на Смъртта, или се страхувай от нея - но аз съм с теб ...”

Source: The Notebooks of Paul Brunton